Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

БЪЛГАРСКОТО ЗЕМЕДЕЛИЕ - МЕЖДУ ЩЕДРОСТТА НА САПАРД И НЕМОТИЯТА

Валери Баронов по образование е машинен инженер, а бизнесът му - производство на оборудване и екипировка за мотокари, е доста успешен. Но през 1994 г. решава да опита нещо ново и непознато, включвайки се в приватизацията на най-голямото в страната рибно стопанство за пъстърва Салвелинус в Доспат. И го купува с командитното си дружество Салвелинус-Рея Фиш. Фермата е затънала в дългове към ЕКСПРЕСБАНК, но Баронов поема този риск. Справя се не зле. Получава разрешение за износ в Европейския съюз и си отвоюва солидни пазарни позиции в Германия.В началото на лятото на 2002 г. ДФ Земеделие одобри инвестиционен проект на дружеството в размер на 1.780 млн. лв., половината от който ще бъде субсидиран по предприсъединителната програма САПАРД. Реализирайки проекта, Баронов ще увеличи капацитета на рибопреработвателното предприятие в Доспат. А след разширението и сертификацията на пушени и мариновани рибни продукти и консерви цикълът на производство във фермата ще бъде затворен. Преди шест месеца Баронов се надяваше първият етап от проекта да завърши до Коледа, а в него да бъдат вложени 500 хил. лв. от планираната инвестиция. С нея трябваше да бъде построена производствена площ от 640 кв. метра. Краят на годината идва, но Коледата едва ли ще е много весела за Баронов, тъй като той няма да успее да осъществи проекта си. Собствените средства на фирмата, определени за реинвестиране, са се стопили. А субсидията от САПАРД ще дойде едва след като той докаже, че е усвоил обещаните за първия етап вложения. И въпреки че двадесет банки заявиха готовност да подкрепят подобни начинания, Баронов не може да се обърне към нито една от тях, защото не е в състояние да представи необходимото обезпечение. Съществуващият ни цех е оценен едва на 520 хил. лв., сподели пред в. БАНКЕРЪ бизнесменът. - Основният капитал на нашето производство е съставен от краткотрайни материални активи. Имаме дълъг производствени цикъл - около година и половина, и работим с оборотни средства, затворени в зарибителен материал и риба в садките. В тях са блокирани около 2.5 млн. лева. Повечето български преработватели на земеделска продукция са изправени пред същия проблем. Единственият им шанс да разширят и модернизират цеховете си, ако искат да излязат на общия европейски пазар след 2007 г., е предприсъединителната програма САПАРД. Но скромните дълготрайни материални активи на техните производства не позволяват те да се обърнат за кредит от банките. Не случаен е фактът, че досега ДФ Земеделие е одобрил едва 54 проекта за подобряване на преработката и маркетинга на селскостопански и рибни продукти на обща стойност 92.096 млн. лв. (от които 34.151 млн. лв. са субсидии от САПАРД), а само по девет от тях инвестициите в размер на 11.937 млн. лв. са напълно усвоени. Тези данни бяха съобщени през седмицата, след като приключи работата на четвъртото заседание на Комитета по наблюдение на програма САПАРД. От 2001 г. досега са одобрени общо 271 проекта за близо 180.362 млн. лева. От тях обаче са изпълнени само 95 за 46.109 млн. лв., като изплатената за реализирането им субсидия е в размер на 23.054 млн. лева. Усвояването на финансовата помощ по програмата върви мудно. Цифрите сочат, че досега са оползотворени едва 17.291 млн. лв. субсидии. Според източници от Министерството на земеделието и горите картината не е по-различна и в останалите кандидатки за членство в Европейския съюз. Информацията беше потвърдена и от заместник-началника на отдел САПАРД в Главна дирекция Земеделие в Европейската комисия (ЕК) Кай Мортинсън. С тази разлика, че всички те бяха акредитирани по САПАРД след нас, а отличниците Полша, Чехия, Унгария, Словакия и Унгария получиха достъп до предприсъединителните фондове едва тази година. По тази причина ЕК прояви политическа воля и удължи сроковете за усвояване на отпуснатата досега финансова помощ по програмата с една година. До приключването на финансовата 2002 г. България ще получи помощ за земеделието в размер на 55.6 млн. евро. Тя е с 3.6 млн. евро повече в сравнение с парите, които сме получили през 2000 г. и с 1.6 млн. евро над отпуснатите средства през 2001 година. От аграрното министерство очакват увеличената субсидия да бъде усвоена, а като гаранция за това посочва акредитирането в началото на годината на още седем мерки по програмата.

Facebook logo
Бъдете с нас и във