Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕЛЕНЧУЦИ СЕ ВРЪЩАТ НА СВЕТОВНИТЕ ПАЗАРИ

Цената на водата за напояване не е приемлива за производителитеЛюбопитна гледка можеше да се види миналата събота в местността Дойчевци в околностите на Хисар - дузина лимузини и джипове бавно да обикалят огромните зеленчукови масиви. Сигурно мислят, че мафията си разпределя имоти, шегуваха се хората, които слизаха от колите, за да огледат новата реколта пипер. Всички са членове на асоциация Български пипер, за която те твърдят, че е единственото работещо сдружение на производители, търговци и преработватели на зеленчуци сред 300 подобни в България. Дошли са от всички краища на страната, за да споделят опит, да разкажат за щетите от дъждовете и градушките, които удавиха страната през юни и юли, да обсъдят как да се справят с болестите по растенията, причинени от влагата, да сключат търговски сделки с колеги. Българският пипер е гордостта на нашето зеленчукопроизводство. За сравнение ще кажа, че той е най-търсеният в чужбина, в сравнение с всички останали зеленчуци, взети заедно. До 1994 г. България е на първо място в света по производство на пипер на глава от населението и има тенденция да възстанови позицията си. Страната ни е един от трите световни центъра, където се селектират нови сортове и видове. Вече изнасяме зад граница по 3 хил. т пипер за прясна консумация, около 15 хил. т за преработка и повече от 30 хил. т консервирана продукция. Но произвеждаме и домати, краставици, патладжани, зеле и идеята ни е да се превърнем в асоциация на зеленчукопроизводителите, каза секретарят на организацията Георги Василев. В нея участват около 70 производители и повечето от тях са ползвали средства по програма САПАРД, с които са купили трактори, комбайни, изградили са инсталации за капково напояване, построили са консервни цехове. Някои са получили по 2 млн. лв. от евросубсидиите, а други, обединени с кооперации, са разработили проекти за по 3-4 млн. лева. ПоражениятаВ България се въртят над 200 млн. лв. от производството, преработването и транспортирането на пипер, а засетите площи са около 240 хил. декара, твърдят членовете на асоциацията. Повече от 30% от тях са засегнати от градушки и дъждове, но въпреки това производителите очакват да приберат над 200 хил. т (срещу 125 хил. т през миналата година). По данни на земеделското министерство тази година със зеленчуци са засети общо около 503 хил. дка, от които 8.1 хил. дка са пострадали от лошите метеорологични условия.От 50 години насам не сме виждали такива поражения, коментира специалистът по растителна защита проф. Георги Сингалевич. От всички посеви най-много са пострадали зеленчуковите култури. При дъждове от 150-160 л на кв. м в продължение на седем дни голяма част от тях са останали под водата. Едно растение може да издържи така два-три дни, но след това получава остър дефицит на кислород и коренът му умира. И докато повечето от площите с пипер могат да бъдат спасени, реколтата от доматите е масово унищожена. Няма възможности за оправяне, ще загинат изцяло. Ще има дефицит на домати. Те ще бъдат много скъпи и няма да има суровина за консервната промишленост. Ще трябва да се разчита на внос, прогнозира професорът. Според него пиперът е невероятна култура - ще успее да се съвземе, но тази година ще е жестоко натоварен с химия, защото някои производители са го пръскали с препарати за растителна защита над десет пъти.Не по пипер, ами по капия... Вече трета година производителите на пипер се борят с едно лоби в земеделското министерство словосъчетанието червена капия да се замени с думата пипер. А причината са субсидиите, които фонд Земеделие отпуска ежегодно - но само на тези градинари, които отглеждат червена капия. Всички останали производители на пипер остават извън борда на държавната помощ. И за реколта 2005 г. целевата субсидия е предназначена за произведени и продадени количества червена капия от сортове. Тя е в размер на 600 хил. лева. Тазгодишната продукция от домати ще бъде подпомогната с 500 хил. лева. В специално писмо асоциацията убеждава заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие Алиазан Яхова, че замяната на червена капия с пипер ще осигури финансова помощ на всички видове, сортове и цветове пипери. Субсидията ще бъде максимално усвоена и повече производители ще успеят да намалят загубите си от лошите климатични условия. Но терминът понякога е непреодолима пречка...Максималният размер на паричните средства, които всеки регистриран земеделски производител може да получи за една календарна година по всички линии за краткосрочно финансиране, е до 130 000 лв., уточниха от ръководството на фонд Земеделие. Ще се плащат по 4 стотинки за всеки продаден килограм червена капия първо качество. От държавните пари ще могат да се възползват производители, чиято продукция не надвишава 1500 кг от декар. Субсидия по 2 стотинки за килограм продадени домати, но не за повече от 3000 кг от декар, обещават хората от фонда.Изчезват българските сортове зеленчуцитвърдят експерти. Нашите производители все повече се ориентират към вносни сортове, които са високодобивни, но са без аромат и вкус. Търговците са обезпокоени, че големите им клиенти зад граница поставят такива условия, че, щат не щат, постепенно се отказват от автентичните български сортове и те изчезват от пазара. И докато от пипера все още се произвежда известната Куртовска капия, която по отношение на качество няма аналог в света, при доматите родната селекция търпи пълен провал. Според наблюдения на специалисти в България има шарена черга от сортове от цял свят. Липсват само азиатски представители. Най-голяма е експанзията на семена от Турция, Сърбия, Македония, Италия и Холандия. Внасят се дори сортове зеленчуци от Израел. Производителите на разсад оправдават използването на вносни семена с по-големия им имунитет срещу болести и неприятели, отколкото българските сортове. Агроспециалистите обясняват, че след като даден сорт се отглежда години наред, имунната му способност намалява, паразитите се приспособяват и лесно преодоляват неговата съпротива. Всичко, което може да се докара отвън, е расло и отгледано при други климатични условия. Естествено, пренесени у нас, през първите три-четири години растенията са устойчиви. Ще видите какво ще стане след няколко години със сръбските сортове - проф. Сингалевич прогнозира, че в следващите години вирусните заболявания по зеленчуците ще бъдат истинска напаст и тогава малко препарати ще са ефективни.Една от идеите на хората от Асоциация Български пипер е да получат европейска регистрация за наименованието Куртовска капия, както и за редица други продукти, и това име да се използва в Турция, Унгария, Македония и Сърбия. Добре е, че никой в Европа все още няма монопол над него. В списъка на храните с гарантиран произход четвърта позиция заема мляният червен пипер, но производители и търговци казват, че могат да се прибавят още наши пипери. Засега регистрацията е безплатна. Патентното ведомство на Европейския парламент ще издаде сертификат на всеки продукт, получил защита, и той ще може да се търгува със специален знак и (защо не?) на по-висока цена. Друга идея е създаването на балканска организация на производители и търговци на пипер, която да се противопостави на мощните играчи от Испания, Италия и Холандия. В Европа българският пипер се изнася предимно в Германия и Полша. Много добре се котира в САЩ, Канада и в Израел. Въпреки че изнасяме все повече количества зад граница, през зимните месеци се налага да внасяме продукция от южните ни съседки Турция и Гърция. По данни на Агенция Митнициот януари до май в България влизат между 4 и 6 хил. тона пипер на цена 2-8 лв. за килограм. Утешително е, че все повече наши производители се насочват и към оранжерийно производство на скъпия зеленчук. За цената на водатаДържавен рекет нарекоха зеленчукопроизводителите политиката на агроминистерството в областта на поливното земеделие. Защо въвеждаме нови технологии и влагаме стотици хиляди левове, за да защитим природата, а цената на водата най-безпринципно се увеличава с всяка година?, попита Йордан Кощилаков, производител и търговец на зеленчуци. През миналата година за капково напояване на градините си той е плащал по 6 и 7 стотинки за 200 кубически метра вода. Тази година без никакви обяснения за същите площи, засадени със същите култури, Кощилаков е принуден да плаща по 8 ст., но начислени за 250 куб. м вода. Той обвини монополиста Напоителни системи ЕАД в безотговорно отношение към българския производител.Цената на водата за напояване за следващата година се утвърждава до 30 септември на предходната година и важи до края на следващия поливен сезон, обясни главният експерт в Регионална дирекция по хидромелиорация - Пловдив, Кирил Василев. Ако на 30 септември тази година министърът на земеделието и горите определи със заповед пределни стойности за цената на водата за поливане за следващата година, тя ще бъде в сила от 1 май 2006 до 15 октомври 2006 година. Новите такси за водоползване, които се плащат за всеки категоризиран водоизточник по Закона за водите, неимоверно натовариха цената на водата през последните години, отбеляза експертът. Съгласно закона такса се плаща на източен кубик вода от язовир или от река в точката на водохващане. Последните три години МЗГ събира такса само на продаден кубик. Приема се, че е рано производителите да бъдат натоварени с пълната цена за ползване на доставената вода. Напоителни системи ЕАД финансира напоителните съоръжения, с които водата стига до градините. Според производителите трудно може да се каже колко са нейните разходи и дали са достоверни. Второто значимо перо в цената на водата за напояване са разходите за ремонт и зазимяване на хидромелиоративните съоръжения. Всяка година се купуват тонове желязо, винкели и тръби, монтират се преди поливния сезон, а после изчезват от полето и отиват като старо желязо в пунктовете за вторични суровини. Продажбите на води за напояване в цялата страна драстично намаляват, съобщи Кирил Василев от дирекция Хидромелиорация. Преди 10-15 години в Пловдив са доставяни между 300 и 500 млн. кубика вода, а сега се продават под 100 милиона, което означава пет пъти по-малко. В същото време разходите драстично се увеличават. Производителите настояват търговското дружество Напоителни системи да бъде преструктурирано. Те предлагат да се изградят дружества по окръзи или дирекции по места, за да се намалят административните разходи. Според тях поносимата цена на водата за поливане е от порядъка на 6 ст. за кубически метър. Сега тя е с около 30% по-скъпа.Една от възможностите да издържат производителите на ценовия натиск е да се обединят в сдружения за напояване, за да могат да усвояват бюджетни средства. В тях могат да членуват не само собственици, но и арендатори и наематели на земя. Тези организации не само ще поддържат мрежата от каналите, но и съответният водоизточник ще бъде апортиран в капитала им. Досега много от малките язовири в страната се използват за развъждане на риба, но не и за напояване. Ако искате да имате по-евтина цена на водата за напояване, ориентирайте се към такива землища, където вече са основани сдружения. В Пловдив вече има десет и най-скъпата такса за поливане при тях е 4 стотинки на кубик, посъветва експертът. Сдруженията са освободени от ДДС и от данък върху печалбата по Закона за сдруженията за напояване, т.е. всички приходи се реинвестират в ремонти на каналната мрежа и в съоръжения след поливния сезон. Това е алтернатива на монопола на Напоителни системи и съответно по-лесен начин за отпускане на бюджетни пари за съоръжения за напояване.

Facebook logo
Бъдете с нас и във