Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

БЪЛГАРСКИТЕ КОМПАНИИ НЕ СА ГОТОВИ ЗА МЕЖДУНАРОДНИТЕ КАПИТАЛОВИ ПАЗАРИ

Доцент Радослав Цончев, председател на Държавната комисия по ценните книжа, пред в.БАНКЕРЪ


Г-н Цончев, новият Закон за публичното предлагане на ценни книжа разреши дружествата с капитал под 200 хил. лв. да се отпишат от публичния регистър и да престанат да се търгуват на борсата. Какво може да се очаква като краен резултат от този процес?


- Законът влезе в сила на 31 януари 2000 г., с което бе дадена възможност на дружествата да се отписват от публичния регистър при две условия. Първото е положителната воля на общото събрание, а второто - дружеството да има регистриран капитал под 200 хил. лева. По този начин законодателят коригира една предишна несправедливост по отношение на дружествата: след като бяха приватизирани, независимо от волята на общото събрание на акционерите им, независимо от тяхното състояние или размер на активите, те бяха наречени публични. Опитът показа, че и търговията с акциите им беше толкова слаба, че обслужваше единствено желанието на определен акционери да придобият мажоритарен дял. За по-голямата част от дружествата, които подават документи да бъдат отписани от регистъра на комисията, последните регистрирани сделки с техни акции са от началото на 1999 година. Броят на отписаните от нашия регистър публични дружества, чиито книжа вече не могат да се търгуват на борсата, е 370. От тях в около 70 държавата няма никакво участие. В останалите държавата има миноритарно участие, предимно чрез Министерството на икономиката, Министерството на земеделието и Комитета по съобщенията. Мисля, че броят на дружествата, които ще се отпишат, все повече и повече ще намалява. Прави впечатление и фактът, че все по-често решенията за отписване от регистъра на комисията се подлагат на атака от акционерите в съда.

През тази година основното в стремежа на комисията бяха промените в данъчните закони и приемането на някои наредби. Доволен ли сте от постигнатото?


- Досега в Министерския съвет са внесени и одобрени общо дванайсет наредби, включително и правилникът на комисията и тарифата за таксите, които комисията събира. Това ми дава основание да смятам, че комисията добре е свършила своята част от работата. Предстои приемането на още три наредби, две от които сме разпространили за съгласуване. Що се отнася до данъчното облагане, ние поставихме въпроса през месец април. Тогава направихме задълбочен анализ на състоянието на пазара, на причините за това състояние, на мерките, които досега са взети, и на онези, които трябва да се предприемат в бъдеще. Предоставихме анализа на заинтересованите институции, включително на Министерството на финансите. Основното в неговия отговор беше, че нашите предложения са разумни, но е необходимо да се направи допълнителен анализ. Аз съм убеден в две неща - първо, че този допълнителен анализ е направен, и второ, че данъчното законодателство съществено може да повлияе върху състоянието на капиталовия пазар. Ние разработихме и конкретни текстове, допълващи двата данъчни закона, но за съжаление те не бяха приети. Мисля, че причината не е неразбиране на проблема или преднамереност, а преди всичко приоритетите в бюджета. Те трябва да бъдат защитени, без да се допускат каквито и да било преференции. Разликите в схващанията са единствено в това, че според нас капиталовият пазар не е на една плоскост с материалното производство. Капиталовият пазар по същество обслужва всички отрасли на икономиката и неговото развитие би могло да бъде в полза на основната цел - за постигане на растеж в икономиката.

Как се вписва това в новата икономическа политика на правителството, обявена преди месец?


- Мисля, че нашите предложения се вписват изцяло в нея. Във всички случаи една добре развита търговия с ценни книжа ще помогне за нарастване както на инвестициите в икономиката, така и на доходите, в сравнение с доходите от депозити.

Не е тайна, че голяма част от структурата на комисията всъщност има чисто надзорни функции върху емитентите, борсата и централния депозитар. Забелязвате ли повече спекулации от страна на публичните дружества през последната година?


- Нарушенията на закона при провеждане на общи събрания намаляват, но участието на акционерите в тях е все още слабо. Преди година или две бяхме затрупани от сигнали, че не допускат акционери на общи събрания, подменят се взети решения и т.н. Сега тези сигнали все повече и повече намаляват. Мениджмънтът на публичните дружества вече добре познава закона и провеждането на общите събрания в по-голямата част от случаите върви гладко. Комисията наложи принудителна мярка на няколко публични дружества за това, че не са провели общите си събрания до края на първото полугодие. Такава мярка наложихме и на дружества, които по един или друг начин не се съобразяват с петгодишния давностен срок за изплащане на дивидентите, които общото събрание е гласувало. Все още има публикации в това отношение, както и публикуване на съобщения за общи събрания, чието съдържание не е съобразено със закона.


За съжаление нашият пазар на ценни книжа е доста тънък и това е една добра почва за манипулация на цените. Комисията специално следи сделките с малки обеми - една, две или десет акции. Те, както и блоковите сделки дават възможност, особено в края на годината, картината сериозно да бъде изкривена. Възможно е загубите от такива сделки да бъдат използвани при счетоводното приключване за покриване на приходи от други видове дейност. В резултат на това се ощетява бюджетът, тъй като данъчната основа може да се намали съществено. В момента експерти от борсата и от комисията, съвместно с експерти от Американската агенция за международно развитие, изграждат специализирана система за надзор на сделките. Тя в значителна степен ще реши въпросите с търгуваните обеми, а тогава, когато имаме достатъчно активна търговия, ще ни позволи да спираме и да намаляваме възможностите за манипулация на пазара.

През последната седмица се случиха две неща, от които едното се чакаше от доста дълго време, а другото малцина вярваха, че ще стане. Най-сетне се появиха ДЦК на борсата, както и български депозитарни разписки върху книжа на чужди компании. Как ще се отрази това на търговията?


- Търгуването на дългосрочните ДЦК на борсата е действително реален успех. В продължение на година ние си бяхме поставили тази цел и стъпка по стъпка убедихме съответните експерти и институции, че тази търговия е възможна. Фактът, че дългосрочните ДЦК са на борсата, създава много по-добри условия за прозрачност на цената и на обемите, които се търгуват, и това е една положителна стъпка. По отношение на търговията с депозитарни разписки тя няма да реши кардинално въпроса с необходимите обеми и ликвидността. Но като нещо, което ще активира нашия пазар, във всички случаи е полезна крачка.

Не мислите ли, че посредниците могат да се увлекат да регистрират много акции на чужди дружества на нашата борса?


- Не виждам нищо лошо в такава търговия. В исторически план борсовата търговия с депозитарни разписки е започнала, когато много европейци в началото на века са отишли в Америка. Те са носили наличните акции на европейски компании, които големи американски банки са съхранявали, и на тяхно място са издали тези разписки. Те са служели дори за платежно средство. Разбира се, превръщането на нашата борса в място за търговия само на депозитарни разписки би било в противоречие с идеята за нацонален капиталов пазар.

Има ли бъдеще създаването на обща платформа за търговия в региона? Засега единственото подобно средище, което работи малко повече от месец, е съвместното дружество на Виенската и Франкфуртската борса НЮЕКС (NEWEX)?


- Разговорите, които колегите от БФБ-София проведоха във Виена, могат да дадат положителен резултат, а появата на български книжа на НЮЕКС ще повиши доверието на чуждестранните инвеститори. Споделям идеята за регионална борса, но със съответните изисквания за разкриване на информация от дружествата и контрол на търговията от регулативния орган. Възможно е някои наши дружества да предпочитат да се търгуват на европейските борси. Това желание трябва внимателно да бъде съобразено с прилагането от тяхна страна на международните счетоводни стандарти. Мисля, че все още има какво да се желае в това отношение, както и относно осигуряването на независим одит. Всичко това са изисквания на международните пазари, за които не всички наши предприятия са готови. Във всички случаи, имайки предвид глобализацията на капиталовите пазари, ние трябва да сме готови за създаването на обща регионална платформа за търговия с ценни книжа.


Разговора води Ясен Гуев

Facebook logo
Бъдете с нас и във