Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

БЪЛГАРСКИТЕ КОМПАНИИ ГУБЯТ ОТ ВОЙНАТА В ИРАК

Дрънкането на оръжие в района на Персийския залив започва все по-отчетливо да отеква и в България. Усещането, че войната предстои, дойде от драматичното петъчно (7 януари) гласуване в парламента на изготвената от правителството декларация за подкрепа на евентуалната коалиционна операция. То беше подсилено и от решението на кабинета (прието в началото на месеца) да предостави летището в Сарафово за база на американската военна мисия. Всъщност, че войната в Ирак е неизбежна, първи повярваха мениджърите на големите български компании. Те още от края на миналата година се опитват да изчислят евентуалните си загуби от кризата в Близкия изток и обмислят варианти как да ги преодолеят. Но балансирайки между двата външнополитически приоритета - присъединяване към Европейския съюз и членството в НАТО, правителството срамно забрави за тях. Тепърва кабинетът ще обсъжда възможните сценарии за развитието на кризата в Персийския залив. Автор на твърде скромния откъм конкретни прогнози анализ е Министерството на финансите. Лаконичният текст на ведомството е изграден върху три сценария - реалистичен, песимистичен и оптимистичен.Бизнесът винаги плаща за военните игри на политиците, смята Красимир Дачев, председател на борда на свищовското дружество Свилоза. Той отбеляза, че българските фирми все още не са успели да преодолеят загубите от Косовската криза, въпреки че от нея ни делят вече цели четири години. Тогава само разрушаването на една пътна артерия завиши неколкократно разходите за транспорт на българските компании. Бизнесмените, търгуващи със страните от Централна Европа, още помнят, че двата срутени моста над Дунав край Нови сад за дълго попречиха на нормалното корабоплаване в този участък. Тогава това беше една от най-големите травми за българската икономика и тя все още не е отшумяла. Шефът на свищовския производител на химически влакна и коприни твърди, че дава по 3 млн. лв. повече, за да пласира изостаналата си продукцията от 1999 година. Впрочем дойде моментът, в който започнаха да се усещат и негативите от зреещия военен конфликт в Близкия изток. Според българските предприемачи, последиците от евентуална война не могат да бъдат изчислени. Засега безспорно ясно е, че транспортът и застраховката на товарите ще скочат драстично. По тази причина още от края на миналата година Фабрика за хартия - Стамболийски предоговаря условията за търговия със страните от Близкия Изток. Тя възлиза на около 5 млн. щ. долара годишно. Досега дружеството е доставяло продукцията си със собствен транспорт до Турция, Пакистан, Иран и Обединените арабски емирства, но според новите договори контрагентите им от района поемат транспорта и застраховката на товарите. Мениджърите на фирмата, която е собственост на ЕБВР и МФК, са, се опасяват че при предстоящите военни действия ще бъде атакуван Суецкият канал. Очаква се той да бъде затворен, а транспортът по суша значително би оскъпил доставката. Заобикалянето на Африка през Гибралтарския пролив също би вдигнало драстично разходите за транспорт. По тази причина дружеството преговаря с японската компания Иточу (Itochu), чрез която вероятно ще продава хартия в Пакистан. Като цяло Фабрика за хартия - Стамболийски преориентира търговските си контакти към страни от региона на Балканите и Европа, макар и на загуба. Преди военен конфликт никой не строи, затова търсенето на хартиени чували, които са основното производство на фабриката, е твърде ограничено. Очакваме обаче след приключването на военните действия заявките да се увеличат, обяснява изпълнителният директор на дружеството Виктор Зарев. Фабрика за хартия - Стамболийски води и преговори с различни рафинерии от региона за доставка на мазут. Мениджърите на компанията са силно обезпокоени от покачването с 4% на цената на горивото само през последните два-три месеца и искат снабдяването да не бъде обвързано с един доставчик, който при евентуална криза би диктувал цените. В документа на финансовото министерство, който беше публикуван в миналия брой (бр.6 от 8 февруари 2003 г.) на в. БАНКЕРЪ, се отбелязва, че цената на петрола ще засегне българската икономика, ако в продължение на два-три месеца се задържи около 40 щ. долара за барел. В този случай негативният ефект ще усетят както производителите, така и потребителите. Според Валери Петров, изпълнителния директор на едно от големите химически предприятие Оргахим, това ще е основният негативен ефект от евентуална война. Увеличаването на разходите не може да се пренесе изцяло върху цената на продуктите и основният товар от поскъпването на петрола ще поемат самите компании, допълва той. Валери Петров се опасява и за стабилността на пазарите на своето дружество в Египет. Такъв проблем съществува и пред Фармахим Холдинг, чиито традиционни пазари са именно в Близкия изток. Като цяло обаче се смята, че външните ни пазари няма да бъдат сериозно засегнати от евентуалния военен конфликт. Стокообменът ни с арабските страни за 2001 г. е 198.6 млн. щ. долара, което е само 1.6% от външнотърговския обмен на страната. През същата година България е изнасяла за арабския свят продукция за 161 млн. щ. долара, което е 3.2% от целия ни експорт. Износителите се притесняват по-скоро от курса на щатската валута Някои бизнесмени си спомнят началото на 1999 г., когато назряваше конфликтът в Косово и доларът достигна до нива от 1.6-1.7 лева. В такъв случай най-потърпевши се оказват големите износители. Обезценяването на щатската валута може да донесе големи загуби на българските експортьори, които оценяват стоките си предимно в долари. Статистиката показва, че на международните пазари от българските стоки най-много се търгуват обработени изделия - 23% от целия износ. Следват ги минералните горива и смазочните материали, които заемат 13.5% от българския експорт. Химическите продукти също се радват на вниманието на международните пазари - те съставляват почти 11% от изнасяните български произведения. На арабските пазари най-голям е интересът към българските стоки от растителен произход, машините и продуктите на химическата ни промишленост. Красимир Митев, изпълнителен директор на Рубелла Бюти, обясни, че падането на цената на долара е най-същественият проблем, който стои пред компанията в този момент. Козметичното дружество изнася около 85% от производството си, и то на пазари, на които се търгува най-вече в щатската валута. Той допълни, че има отменени поръчки от Ирак, но те са незначителни по размер и няма да се отразят върху цялостната дейност на дружеството. Част от българските компании предстои да се сблъскат и с още една неизбежна последица от предстоящия военен конфликт и от шума около него. Основните опасения на члена на управителния съвет на Неохим Тошо Димов са свързани предимно с поскъпването на газа, което ще последва движението на цената на петрола нагоре. Според Димов, това ще е факторът, носещ най-големи негативи за химическото предприятие и изобщо за торовата индустрия. Впрочем торовите производители и преди непрекъснато се оплакваха от високата цена на синьото гориво. Сега обаче дружествата ще трябва да се осланят най-вече на ловкостта на собствените си мениджъри, а не на протекционистки действия от страна на държавата.

Facebook logo
Бъдете с нас и във