Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Българските железничари отбелязват своя професионален празник

Той се празнува всяка година през първия неделен ден на август.

Професионалният празник на българските железничари се отбелязва всяка година през първия неделен ден на август. Традицията да се чества Денят на железничаря датира от средата на миналия век.

Изборът на деня, в който се отбелязва професионалния празник на железопътните работници в България, е свързан с историческия факт, че в началото на август през далечната 1888 г. железопътната линия Цариброд - София - Белово е открита за международни превози.

Съгласно клаузите на Берлинския конгрес (1 юли 1878 г.) и подписаната "Четворна" конвенция между Австро-Унгария, Сърбия, България и Турция на 9 май 1883 година. Княжество България трябва да изгради своя участък от международната железница Виена-Цариград, а именно Цариброд-София-Вакарел. Задължението на Турция е в същия срок да построи липсващия участък Белово-Вакарел.

Железопътната линия Цариброд - София - Белово е първата, построена от българско предприятие, начело с Иван Грозев и финансирана от българската държава. След няколко неуспешни опита на държавата да придобие релсовия път от Вакарел до Белово, който е построен от френска фирма, правителството на Стефан Стамболов купува жп участъка и го одържавява. Стамболов не отстъпва от исканията си България да е собственик на железопътните линии на територията на държавата и извършва реформа, като подменя чуждестранния персонал в железниците с български кадри.

През 1888 г. държавата откупува и жп линията Русе - Варна и започва нейната експлоатация.

Първата жп линия на територията на България, свързваща Русе и Варна, е пусната в експлоатация на 7 ноември 1866 година. Тогавашният русенски валия Мидхат паша преминава от Русе до Варна без прехвърляне на кон и обявява линията за открита. Тази дата се приема за началото на железопътните съобщения в днешните български земи. Железопътната линия е построена от английското акционерно дружество на братя Баркли. 

Съгласно Закона за железниците, приет от Народното събрание на 31 януари 1885 г., държавата изцяло поема строителството и експлоатацията на железопътната мрежа в България. По силата на този закон се създава системата на Българските държавни железници.

На 1 август 1888 г. е открита първата жп линия, свързваща Цариброд-София-Вакарел, която е изцяло проектирана и построена от български инженери и проектанти.

След придобиването на държавна собственост над железопътните линии Цариброд - София - Белово и Русе - Варна, през август 1888 г. се учредяват Българските държавни железници с обща експлоатационна дължина 384 километра.

Любопитен факт е, че като железничари са работили и такива изтъкнати дейци на национално-освободителните борби от края на 19 век, като Тодор Каблешков, който бил началник на гарата в Белово, Иларион Драгостинов е телеграфист в гара Русе, Георги Икономов работи като маневрист в Русе, Одрин, Захари Стоянов е служил като маневрист в гара Търново Сеймен, днес Симеоновград.

Също така Никола Корчев, който спасил Самарското знаме и е изобразен на прочутата картина на художника Ярослав Вешин, е бил локомотивен машинист. Поетът Никола Вапцаров е работил две години като огняр в софийското локомотивното депо.

По онова време едно от местата за развлечение на хората в празник е била жп станцията. Като излезли от черквата, мъже, жени, "докаросани като за сватба", отиват там, да постоят час-два, да гледат идването и заминаването на влаковете. "Бе залегнало убеждението, че всеки благоприличен гражданин трябва да дохожда на станцията поне веднаж в месеца, когато времето е добро, да изпие шише "лимоната" в бюфета, дето да го видят с какво е облечен. Тези празнични посещения престанаха, когато бяха въведени перонните билети", научаваме от старите вестници.

Facebook logo
Бъдете с нас и във