Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

БЪЛГАРСКИТЕ ФИРМИ В ИНВЕСТИЦИОННИЯ КАПАН НА ЕВРОПА

Приключилият Международен пролетен панаир в Пловдив (10-15 май), чийто основен акцент бе леката промишленост, се оказа своеобразен тест за състоянието на производствените предприятия на прага на членството на страната ни в Европейския съюз. Прави впечатление, че голяма част от представените на изложението български фирми отдавна са спечелили доверието на потребителите у нас. Данни от проучване на Галъп интернешънъл (TNS/BBSS Gallup International), разпространени по време на панаира, показват, че около 72% от използваните от домакинствата през 2003-а продукти са били на български производители. Около 67% от продадените безалкохолни напитки например са произведени от местни компании. Впечатляващо е присъствието (68%) на българските фирми и в сегмента на бисквитите и шоколадовите изделия. Резултатите от допитването са дали основание на Галъп да обобщи, че нашите предприятия постепенно се превръщат в сериозен конкурент на мултинационалните фирми. Въпреки постигнатото обаче производителите от хранително-вкусовата, текстилната, обувната, мебелната и козметичната промишленост са наясно, че направеното досега никак не е достатъчно и че ако не успеят да преструктурират мощностите си и да пренастроят навреме бизнеса си според европейските изисквания, ще бъдат изхвърлени от пазара. Това пролича от дискусиите, които бяха част от деловата програма на пролетния панаир. Една от най-сериозните инвестициикоито преработвателите на мляко и месо трябва да направят до края на следващата година, е свързана с въвеждането на системата за контрол на критичните точки (НАССР). За всички останали срокът е до 31 декември 2006 година. Сред двайсетината мандри, които вече са я приложили, е и тази на Полидей ООД в село Домлян, Карловско. Не съжаляваме за направените вложения. След въвеждането на т.нар. добри производствени практики за нас беше много лесно да внедрим и НАССР-системата, която ни научи да бъдем далеч по-прецизни и последователни в производството, подчерта пред в. БАНКЕРЪ управителят на дружеството Елисавета Велинова. Но по нейните думи приоритет за фирмата, която има всички шансове да получи разрешение за износ на кашкавал и сирене в страните от Европейския съюз, си остава вътрешният пазар. Правени са ни много предложения от чуждестранни търговци, само че те не представляват интерес за нас. Цените за внос в държавите от ЕС са изключително ниски, дори под себестойността на продуктите. Европейците смятат, че всичко, което е българско, може да се купува на безценица, възмущава се Велинова. Освен свързаното с пари прилагане на разпоредбите на приетия неотдавна Закон за храните е необходимо българските производители да предприемат мерки и за защита на наименованията на бялото саламурено сирене, кашкавала и киселото мляко, подчертават експерти от Асоциацията на млекопропреработвателите. Само така могат да се възвърнат позициите, които сме имали на западните пазари. Преди 20 години България беше в челната петица по производство и износ на консервирани плодове и зеленчуци. Сега обаче нещата изглеждат другояче - консервната ни промишленост изоставане само в сравнение с други страни, но и спрямо останалите браншове на националното стопанство. Перспективите също не изглеждат розови. От Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци прогнозират масови фалити на предприятията, чиито съоръжения не отговарят на строгите европейски норми. По преценка на организацията само фирмите с големи обороти, като Дерони, Олинеза, Конекс Тива, Литекс джус, могат да си позволят сериозни инвестиции за преструктуриране на производството си. Една модерна линия със среден капацитет за преработка на 10 т суровина на час струва между 1.3 млн. и 1.5 млн. евро, а нова хладилна инсталация с промишлен капацитет е минимум 1 млн. евро. В момента у нас се броят на пръсти хладилните съоръжения, които отговарят на изискванията на ЕС. Огромни средства ще са необходими за внедряването на системи за управление на качеството и за изграждане на лаборатории за контрол на готовите продукти. Единственият положителен ефект ще е отстраняването от пазара на фирмите фантоми, които досега правеха дъмпинг на цените, посочват от асоциацията. Пред подобни проблеми е изправена и парфюмерийната и козметичната промишленост. Българското законодателство, отнасящо се до тази сфера, е изцяло хармонизирано с европейското. Същевременно козметичните предприятия, отговарящи на изискванията, са под 1 процентСъдейки от проучване на Българската национална асоциация Етерични масла, парфюмерия и козметика за преструктурирането на средно голямо предприятие с персонал от 200 души, са нужни 7 млн. евро, а за обзавеждането на една лаборатория - около 30 хил. евро. Конкретно за Арома, в която работят 1036 души, парите ще са пет пъти повече. Софийската компания вече е инвестирала с тази цел 14 млн. щ. долара, но в продължение на осем години. Затова от браншовата организация са на мнение, че модернизацията на фирмите от сектора няма да стане без финансови помощи и осигуряването на кредити при облекчени условия. Перспективна ниша за българските парфюмерийни компании на западноевропейските пазари е козметиката на натурална основа. Но само регистрацията на търговската марка ще им струва поне 4 хил. евро. Като една от възможностите експертите препоръчват коопериране и създаване на междуфирмени обединения и вериги с участието и на научни и развойни звена. Шансът на обувните предприятияе да съобразят продукцията си със съвременните модни линии, да реинвестират в ново оборудване и да търсят пътища за експорт. За това обаче трябва да имат стабилни приходи от местния пазар. Мениджъри на големи обувни предприятия като Кавалер - София, и Вихрен - Благоевград, споделиха пред в. БАНКЕРЪ, че ако пазарната ситуация се нормализира, могат да се открият поне 100 хил. нови работни места. Проблемът тръгва от хроничния дефицит на материали. Той от своя страна предизвика изравняване на цените на кожите у нас с тези в чужбина. Затова повечето български фирми предпочитат да работят на ишлеме за чуждестранни дружества, които имат грижата и за доставката на суровините. Само че при този тип търговски взаимоотношения нормата на печалба е изключително ниска - около 3-4 евро на чифт обувки. Освен това, за да продават в Евросъюза, е необходимо заводите ни да имат сертификат за качество ИСО, а досега с такъв са се сдобили само Рекорд - Габрово, Вихрен - Благоевград, Променад ООД, ЕТ Течи и СТС холдинг груп. На пролетния панаир текстилните фирми се сочеха като едни от най-конкурентоспособните през последните пет години. Преструктурирането на текстилната промишленост е почти приключило. Инвестициите на новите собственици и технологичното обновление е довело до значително подобряване на качеството на българската продукция. Специалистите определят преките чуждестранни инвестиции в отрасъла като възходящи. Най-значителни вложения досега са направили френската ADF, Вестиконфекс - Португалия, Миролио груп - Италия, турските Мазер холдинг и Модернотекс и гръцката Демо. От Асоциацията на износителите на облекло и текстил са обезпокоени, че текстилната и шивашката ни индустрия може да загубят част от позициите си в Западна Европа, тъй като се очаквало германските компании да преориентират поръчките си към бившите съветски републики. По тази причина се препоръчва износът ни да бъде пренасочен към държави като Испания, Великобритания и Дания. И без това, казват от асоциацията, голяма част от производствения капацитет на предприятията ни стои неизползван. Основната причина за силното свиване на тяхното производство за вътрешния пазар са намалената покупателна способност на населението и силната конкуренция на вносните стоки. Независимо от това се приема, че високото качество на продукцията, ниските разходи за заплати и натрупания богат опит са добра база за развитието на отрасъла.ПАНАИРЪТ ИНВЕСТИРА 2.4 МЛН. ЛВ. В КОНГРЕСЕН ЦЕНТЪРВ пролетния панаир на леката и хранително-вкусовата промишленост участваха 1284 фирми от 39 държави. Българските компании бяха 760 - с 6 на сто повече, отколкото през миналата година. Организаторите отчитат лек отлив на чуждестранни изложители, обяснявайки го с провеждащия се по същото време пролетен панаир във Франкфурт. В Пловдив този път не се представиха и българските пивовари. От пресцентъра на изложението обясниха, че приоритет на тези компании е Европейското първенство по футбол в Португалия и Олимпиадата в Атина и по тази причина са избрали друга рекламна стратегия. Условията за бизнес на Пловдивския панаир значително са си подобрили, смята изпълнителният му директор Йордан Радев, с открития на 10 май Международен конгресен център. Той разполага с девет многофункционални зали с общ капацитет 1230 места. За изграждането, обзавеждането и аудио-визуалното му оборудване са изразходвани 2.4 млн. лева.

Facebook logo
Бъдете с нас и във