Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

БЪЛГАРСКИТЕ ДАНЪЦИ - НАТЕГАЧИ ПО ЕВРОСТОЙНОСТИ

ЗАЩО СЛЕД КАТО БИЛЕТИТЕ ЗА ЦИРК НА ОСТРОВ КОРСИКА СЕ ОБЛАГАТ САМО С 0,98 % ДДС, В БЪЛГАРИЯ СТАВКАТА Е ЗАКОВАНА НА 20%, А ПРЕДЛОЖЕНИЯТА ЗА СТРУКТУРИРАН ДДС СЕ ТЪЛКУВАТ КАТО ФИСКАЛНИ ЕКСПЕРИМЕНТИ?Данъците действат като червено на бик, коментира Би Би Си през есента на миналата година в разгара на поредното зацикляне на преговорите по евроконституцията. Поводът тогава бе, че 15-те от ЕС отново не успяха да се разберат докъде може да се разпростира фискалният суверенитет на държавите членки, още по-малко да постигнат напредък в т.нар. данъчна хармонизация, по която се работи усилено от няколко десетилетия.Днес, когато в ЕС вече има 25 страни, е ясно, че европейските икономики са в люта конкуренция заради различните си данъчните системи. Оказва се, че мястото на свалените географски граници е заето от високи данъчни бариери. Засега непреодолими. Коментира се още, че новите десет членки създават данъчен дъмпинг заради маломерните си ставки - главно на данък печалба и ДДС. Общият европейски пазар вече страда от несъответствията, породени от съществуването на много ниски и много високи данъци. В прибавка ЕС изпитва критични проблеми, свързани с безработицата и тежестта на осигурителните системи. Въпросът е дали в очертаващата се битка лилипутите ще съумеят да запазят ниските си ставки. Или гигантите от Стара Европа ще принудят новите членки да ги повишат.И дали България, която уверено крачи към определената й дата за членство - през 2007 г., ще бъде участник в тази схватка? Ключът на решението с ниски или с високи ставки ще влезем в ЕС е в ръцете на политиците. Възможно ли е днешните правителствени финансисти на България да се вслушат в посланията на бащата на шоковата терапия в Полша Лешек Балцерович? Преди години той заяви: Бедните страни не могат да си позволят високите данъци, които се плащат в богатите държави. В противен случай те самите не могат да станат богати. Сред икономистите няма спор дали фискалната рецепта на Балцерович е вярна. Защото именно ниските ставки гарантираха дръпването на икономиките в преход. Сред емблематичните примери за успех са лъвският скок на Ирландия, дръзката данъчна система в Словакия, естонското икономическо чудо и др. Правилото ниски данъци - висок ръст е просто като формата на бухалката. И действа безотказно в съчетание с политическата воля на управляващите. Засега България се опитва да стои между чука и наковалнятаИ да крета към просперитета на икономиката си (с растеж от около 4-5% за година), запазвайки данъчните ставки на средни за Европа равнища. Но прекомерно високи на фона на ниските доходи в държавата. Всъщност по отношение на налозите България отдавна е отличник по отношение на преговорната глава Данъчна политика. Всичко ни е приведено в ред - акцизите гонят европейските стойности, данък печалба е в средноевропейските граници - 19.5% за 2004-а. ДДС пък е с единна ставка от 20%, което не поставя отделни отрасли в привилегировано положение спрямо други. Освен това така държавата ни се оказва една от малкото в Евросъюза, която не прилага порочната практика на диференцирани ставки. При неотдавнашната си визита в България финансовият министър на Германия Ханс Йахел даже ни похвали, че водим много целомъдрена бюджетна политика. Мимоходом той коментира и европейската директива за данъците, която в момента е обект на дискусии. По отношение на непреките данъци вече има известна хармонизация, увери Айхел. При ДДС минималните ставки са 15 на сто, а максималните, които не са официално фиксирани - около 25 на сто. Стремежът на ЕС бил по отношение на данъците да се достигне една обща граница. Това не означавало, че няма да има конкуренция, но тя не трябва да се извършва през данъчната система, поясни германският финансов министър.И отсече: Не е подходящо в един Европейски съюз с 25 и повече страни членки, които някой ден ще имат обща валута, да има 25 и повече данъчни системи.Появиха се коментари, че изказването на Айхел може да се тълкува и като указаниеда не се правят резки движения в данъчната политика - драстични намаления на налозите, трансформации в системата на облагане, както и опити за въвеждане на единна плоска ставка. България се намира в златната среда по отношение на данъчните евроразмери, а и по отношение на косвените данъци форматът на облагане е кристално ясен. В този смисъл би било по-скоро неудобно за ЕС, ако нашенските бюджетари все пак осъзнаят, че е рано да се равняваме с техните критерии за бъдещо унифициране на ставките. Засега намеренията на правителствените финансисти клонят по-скоро към запазване на данъчното статукво. Проектобюджетът за 2005-а дословно следва заявените намерения на кабинета във фискалната област. А финансист № 1 Милен Велчев ясно заяви, че няма да помръдне и на йота от данъчните приоритети на сегашния кабинет, чийто мандат изтича в средата на 2005 г. - намаление на данък печалба до 15%, на данък общ доход на 10% за най-бедните и на 24% за най-заможните.Вече се появиха обаче податки за възможни данъчни сюрпризи от началото на 2006 г. - ДДС да падне до 18%, а данък печалба - до 12.5% по модела на Ирландия. Може би това са просто данъчни залъгалки, продиктувани от предизборни цели. Или конкретни намерения, за които има достатъчно както икономически, така и евроаргументи. Въпрос на сметки. Сметки, които европейските държави отдавна са си направили, а техните икономики вече берат плодовете на прозорливостта на тамошните финансисти. В почти всички страни на Стария континент е разпространен т. нар. структуриран ДДС, като идеята е да се толерира както потреблението на стоки и услуги, така и тяхното производство.Ясно е, че сегашните строители на данъчната система в България няма да прибягнат до еврохитрините, които повече от две десетилетия действат саниращо на местните икономики. Рефренът, който Милен Велчев повтаря нееднократно, е, че диференцирани ставки на ДДС в страната няма да има. Така че, както досега, така и в обозримото бъдеще апелите на месопреработвателната, хранителната, туристическата и други индустрии ще останат неудовлетворени. А представителите на тези стопански сектори ще продължават да търсят отговор на логичния въпрос:Защо трябва да се правим на по-католици от папата?отказвайки да прибегнем до широкоразпространената практика в ЕС на диференцирани ставки. Практически няма държава от единното европейско семейство, която да не предвижда данъчни изключения по отношение на някои от стоките или услугите, които се определят като обществено значими. Традиционно в евространите освен базовата (т. нар.стандартна ставка) има намалени и суперниски ставки. На редуцирано облагане с ДДС се радват най-вече социалночувствителните стоки и услуги - храни, медикаменти, комунални услуги, култура и образование. От 1991 г. се прилага и специфичната паркинг ставка, която се отнася до стоките, за които е предвидено уеднаквяване със стандартната ставка, но след определен период от време. Всичко това се прави, за да се намалят ценовият удар върху стоките от първа необходимост и тежестите върху домакинските бюджети, което пък най-силно рефлектира върху бедните слоеве от населението.Каква всъщност е данъчната реалност за гражданите на ЕС?Храни, водоснабдяване, фармацевтични продукти, книгите и пресата в Белгия (където ДДС по принцип е 21%) се облагат с редуцирана ставка от 6 процента. В Ирландия, която облага с базовия процент 21 - за част от споменатите стоки и услуги се дължи ставка от 13.5%, а за други - 4.3 процента. Има и нулева ставка за храни, медикаменти, книги, а част от пътническия транспорт изобщо не се облага. Австрия, където ДДС по правило е 20 на сто, си е позволила лукса да отреже наполовина налога за храните и водоснабдяването, книгите и вестниците. Само 5% дължат австрийските клиенти на пътническия транспорт. Във Финландия ДДС е 22 %, но храните се облагат със 17 на сто, лекарствата - с 8%, транспортът и книгите - с 6%, а пресата - с нулев процент ДДС.Нулеви ставки за детски дрешки и обувки, вестници, списания и книги има във Великобритания. Там от ДДС са освободени и някои от основните храни, както и лекарствата. Иначе общата ставка на ДДС-то на Острова е 17.5 процента. Германия, в която същият налог е 16%, прилага редуцирана ставка от 7% за храни, книги и вестници и 8% - за пътническия транспорт.Италианският ДДС (който като българския е 20%) е орязан точно наполовина за водоснабдяването и лекарствата. Само 4 % пък се дължат за пътнически транспорт, преса, книги. Списъкът с изключения от общоприетите стандартни ставки може да бъде продължен. Още повече че държавите от ЕС са достатъчно щедри в поощренията си към бизнеса и потребителите. Примерно туристическата индустрия е получила сериозно рамо в Гърция, Белгия, Испания, Холандия, Люксембург, Франция и Португалия. Във всички тези страни ДДС-то е под 10%, а полските, чешките и литовските хотелиери начисляват върху сметките само 10 на сто.За нашенските финансисти сигурно ще представлява интерес и един обзор на ДДС-облагането по географски признак в отделните държави членки на ЕС. В повечето от прилежащите към тези страни територии и острови (например Джърси, Ман и Фарьорските острови) ДДС изобщо не се прилага с уговорката, че те не са част от обединена Европа, затова и не са подчинени на VI директива на ЕС . В други територии ставките са допълнително намалени в сравнение с тези, които се прилагат в държавите, към които принадлежат. Примерно само с 13% ДДС се облагат петролните продукти на остров Корсика, който е френска територия. За сделки с недвижима собственост, селскостопански машини и електричество там се дължат 8% ДДС. Всички храни, които във Франция се облагат с редуцираната ставка от 5.5%, в Корсика подлежат на облагане с 2.1% ДДС, а билетите за цирк и театър - само с 0.98 на сто.У нас освободени от данъка-убиец са само някои специфични сделки, като търговия със земя, правни услуги, помощни средства за инвалиди, човешки органи, кръв и кърма. Твърди се, че така облагането с ДДС се администрира по-лесно и няма място за заобикаляне на закона или бягство в сивия сектор. Интересно как данъчните служители в Европа успяват да контролират потоците от ДДС при три и повече ставки, а за нашенските - това е мисия невъзможна.Ковчежник N1 Милен Велчев заяви, че от вероятното падане на ДДС с 2% (от 20 на 18%) от началото на 2006 г. държавната хазна ще загуби като приходи 62 млн. лева. Но точно толкова ще са и икономиите на българските потребители и производители. Неслучайно бизнесмени предлагат Велчев да направи някои изчисления - колко ще се увеличи потреблението на хляб, лекарства и комунални услуги, ако се престраши да редуцира допълнително ставките за тях. Новите десет страни членки на ЕС го направиха - чехите плащат 5%, словаците - 8.5%, кипърците - между 5 и 15%, литовците - между 0 и 5%, латвийците - 9 процента.Само богатите българи, които ще догонят средноевропейските доходи в неясно бъдеще време, ще плащат 18 на сто. При това, ако следващото политическо управление се реши да изпълни дадените днес обещания. ДДС е въведен в ЕС на 11 април 1967 г., като заменя данъка върху оборота, за да се улесни прилагането на единни данъчни правила при преминаването на стоките и услугите през граница. Облекчаването на данъчното бреме прераства в приоритет едва след приемането на Бялата книга от 1985 г., която оформя стратегиите и мерките за постигане на общ пазар. И досега обаче изравняването на ставките и по-специално на ДДС остава в рамките на пожеланията. Въпреки че Европейската комисия (ЕК) е приела детайлна работна програма за въвеждането на т. нар. обща система на ДДС. Тя ще осигури еднакво третиране за националните и вътрешносъюзните транзакции. Според комисията хармонизацията е единственият начин да се гарантира, че ДДС ще има неутрален ефект върху условията на конкуренция, ще предотврати измами и загуби на данъчни приходи и ще доведе до опростяване на базите на данъчната система. Ключовата цел на тази система на ДДС е да установи какво е данъчното облагане в страната на покупката, когато търговците са регистрирани само в една страна. Според Европейската комисия въвеждането на единна ставка на ДДС ще предостави идеално решение за предотвратяване на всички опити за нарушаване на конкуренцията, които са резултат от данъчното облагане, и преди всичко ще осигури простото и единно прилагане на този данък на територията на целия Европейски съюз.

Facebook logo
Бъдете с нас и във