Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

БЪЛГАРСКАТА СЛЕДА В ГОЛЯМАТА ЕНЕРГЕТИКА

Българският министър-председател Симеон Сакскобургготски ще пристигне в Москва само десетина дни след срещата Буш - Путин и тяхната съвместна декларация за новия световен енергиен диалог. България от години е участник в този диалог, макар и като малък, регионален играч, който почти изцяло зависи от руските суровини. За Москва обаче страната ни е по-интересна не толкова (и не само) като купувач на енергийни ресурси, колкото като територия за достъп до богатите пазари в региона. Затова едни от най-важните разговори на Симеон Сакскобургготски в Москва ще са точно по парливата тема - енергетика. И ще кореспондират пряко с най-тиражираната идея от 1990 г. насам - тази за превръщането на Балканите в трансрегионален възел за пренос на електроенергия. Това обяснява непрекъснатия стремеж на руския монополист Обединени енергийни системи да си гарантира трансбалканския трансфер. През 1996 г. обединението, съвместно с българската Мултигруп, създаде смесеното дружество Балкански енергийни системи с предмет на дейност производство, транзит и продажба на електрическа енергия за Турция, Гърция, Сърбия, Македония и Албания. Смесеното дружество нееднократно декларира амбициите си да участва в евентуален строеж на АЕЦ Белене. Основната му цел обаче е реализирането на проекта Черноморски енергиен пръстен, включващ в обща система единадесет страни от региона на Черно море. Досега този проект среща голяма съпротива най-вече от България и Румъния. Опасенията са, че реализацията му би поставила страните от региона в поробваща зависимост от Русия. Изключително евтината, но некачествена електроенергия от Русия и Украйна застрашава българските и румънските производствени централи и може да предизвика лавинообразни фалити в енергетиката, предупреждават експерти. Освен това реализирането на пръстена ще възпрепятства включването на мрежите на двете страни към западноевропейската енергийна система.Очертаващият се дефицит в Турция, чието нарастващо потребление през следващите десетина години ще изисква увеличение на доставките отвън с 6 до 8 на сто годишно, е първият фактор, стимулиращ транзита на електроенергия. На второ място е италианският пазар, който поради системното превишаване на търсенето продължава да държи едни от най-високите цени в Европа. Тук не бива да се пренебрегва и частичният дефицит на ток в Гърция, а и недостигащите мощности в Македония, Албания и Сърбия.Будят тревога изявленията на някои наши висши държавни чиновници, че няма нищо страшно страната ни да внася електроенергиякоято се предлагала на изгодна за потребителите цена. Очевидно в случая се визира руска електрическа енергия, тъй като няма друга страна, която да предлага цени, по-ниски от българските. Руската цена обаче е практически дъмпингова, тъй като производителите там с месеци не са плащали нито задълженията си към хазната, нито към доставчиците на въглища, че дори и заплатите на служителите си. Централите са притиснати да пласират енергията си на каквато и да е цена, само и само да имат някакви постъпления. А това означава, че руската цена не е икономически обоснована и електроенергията се продава под реалната й себестойност. По правило животът на дъмпинговите цени е доста кратък. Затова веднага след като станем зависими от руския ток, ще започнем да го плащаме доста по-скъпо от реалната му себестойност. Или на цени, които ще са по-високи от праговете на дребно на вътрешния пазар. И то след като вече сме загубили пазарните си ниши за износ и най-вече - след като сме фалирали централите си.Още от зачатието си българската ядрена енергетика е белязана с руския щемпел за запазена марка. И с категоричното намерение на Кремъл да я удържи на всяка цена. Усилията на Москва тук са не само технически, технологични и експертни, но и чисто политически. Засега е ясно, че само Русия предлага гориво, съвместимо с българските реактори. В същото време е крайно неизгодно да се разработва технология за уникален продукт, който ще може да се продава само на два реактора, при това за доста ограничен период от време. Ето защо всички приказки на управниците ни за търсенето на алтернативен производител в момента са повече от наивни. Или пък са израз на обикновен популизъм. Малките блокове в Козлодуй ще бъдат зареждани с руско ядрено гориво до края на експлоатацията им, а хилядниците - до завършване на тяхната модернизация и реконструкция. Затова преговорите с Москва за доставка на свежо ядрено гориво ще продължат поне през следващите пет години. Те ще включват цената и качествата на горивото, както и условията за доставката му. За съхранението и преработката на касетите с отработено гориво през този период ще се договаряме пак и единствено с Москва. Преговорите и договорите ще са на междуфирмено ниво, но решенията ще са изцяло политически.Лидерите на двете страни задължително ще разговарят и за самите реактори - както за действащите в Козлодуй, така и за замразения в Белене. Където българският премиер Сакскобургготски обеща да построи нова ядрена мощност. За този строеж пледира неотстъпно и Русия. Това целеше и спретнатото набързо от Мултигруп българо-руско дружество Балкански енергийни системи. То трябваше да изгради и експлоатира АЕЦ Белене, за да се реализира износ в трети страни. Сред авторите и най-ревностни защитници на тази идея бе Александър Авдеев - бивш посланик в страната ни, впоследствие първи заместник външен министър на Руската федерация. През годините идеята за втора атомна централа в Белене се лансираше повече или по-малко и от наши експерти и икономически лобита. Напоследък обаче тя се сдоби с цяла плеяда високопоставени поддръжници. Сред тях е Андрей Гурковски - енергиен съветник на Симеон Сакскобургготски, който, според осведомени, е подсказал на премиера идеята за АЕЦ Белене. В публичните си изявления съветникът отиде и по-далеч, като предложи III и IV блок на централата в Козлодуй да се отделят в самостоятелно дружество, чието управление да бъде поето от строителя на новата АЕЦ. Така, според Гурковски, двата реактора, които в момента работят с около 60% от мощностите си, ще могат да бъдат експлоатирани на 100 процента. Сред привържениците на варианта за използването на руски реактор на площадката в Белене е и председателят на парламентарната енергийна комисия Веселин Близнаков. Той обаче нееднократно заяви, че модернизацията на руския реактор в Белене трябва да е със западно оборудване.Русия има проблеми с България и в газовата сферапублично обявиха шефове на руския енергиен гигант Газпром. Те обаче не са с Булгаргаз. След подписаните през 1998 г. дългосрочни договори за доставка и транзит на руски природен газ българският монополист не само че редовно плаща заявените количества, но и разшири преносната си мрежа. Проблемите на Газпром са с другия сериозен играч на българския газов пазар - Овергаз Инк. Или по-точно с едноименната фирма с офшорна регистрация, контролирана от кръгове около Рем Вяхирев. След като не успя да влезе в икономическия елит на Путин, доскорошният газов император официално обяви, че след общото събрание на Газпром на 24 юни няма да е негов председател. Влиянието на Вяхирев върху Овергаз и българския газов пазар обаче остава. Остават и проблемите с Газпром, но те най-вероятно ще бъдат решени веднага след общото събрание на руския газов гигант в края юни. По същия или най-малкото по твърде сходен начин Путин ще овладее и Овергазкакто и всички трансгранични дружества на Газпром. Тогава ще узнаем и новите имена на тези, които ще защитават интересите на газова Москва в София. Ще разберем и как сегашната Кремълска администрация формулира тези интереси - дали само като посредник по пътя на природния газ (както предимно беше досега), или и като навлизане и овладяване на сериозни икономически сектори в България (газоразпределението и части от химическата ни промишленост например). Най-вероятно тези приоритети ще се дискутират в разговорите на четири очи между Путин и Сакскобургготски. Официално премиерите на двете страни ще обсъдят транзитните възможности на БългарияИ то не в благоприятен за нас дух. Турция, която е основен консуматор на руски природен газ в региона, потребява по-малки от очакваните (и договорирани) количества. И според осведомени най-вероятно е поискала редуцирането им.След финансовата криза от 2000 г. в южната ни съседка вече е ясно, че прогнозите за годишни потребности на турската икономика - от порядъка на 60 млрд. куб. м газ, не са реални. Още повече че освен руския природен газ през България официална Анкара успя да си гарантира и алтернативни доставки - чрез изградения в азиатската част на страната ирански тръбопровод, от терминалите за втечнен газ на Средиземно море, по подводното трасе на Син поток. Така че най-вероятно количествата руски природен газ за Турция, които минават през България, ще бъдат орязани. На пръв поглед губещият няма да е Булгаргаз, а руският Газпром, който, според дългосрочния транзитен договор до 2010 г., трябва да плаща на българския преносвач такса за планираните 14 млрд. куб. м годишно. Дори и той да транзитира значително по-малки количества. Проблемите тук са си чисто междуфирмени и би трябвало да се решат в директни преговори между двете компании. В сферата на природния газ обаче приоритетите са не толкова икономически, колкото геополитически. И те у нас (винаги досега) са се решавали на най-високо политическо и държавно ниво. При предстоящата визита на Симеон Сакскобургготски Москва най-вероятно ще оттъргува намаляването на количествата транзитиран природен газ за Турция срещу отстъпки в договора за доставки у нас например. Или срещу ангажименти за построяването на 90-километровия газопровод към Сърбия. Много вероятно е Кремъл да заяви конфиденциално, но категорично претенциите си към Булгаргаз.Преформулирането на нефтения пазарДосега Русия, която е вторият по големина износител на нефт в света, доставяше петрол основно за Европа. До САЩ, където цените на суровия петрол са значително по-високи, достигаше доста ограничена част от руския нефтен износ, и то главно чрез арбитражни сделки. Срещата Буш - Путин формулира преразпределението на основните потоци на глобалния нефтен пазар. Най-големите руски петролни компании - ЛУКойл и Транснефт, демонстрираха не само желание, но и готовност да достигнат до северноамериканския континент. Във връзка с това бяха обявени два мащабни проекта. Този на ЛУКойл предвижда изграждането на петролен терминал на Баренцово море - в Мурманск. Оттам впрочем е и най-прекият път за американския пазар. Разходите по товаренето и транспортните навла са пресметнати на 28 щ. долара на тон - толкова, колкото са при доставките от Персийския залив. Предвижда се капацитетът на новия терминал да е 1 милион барела на денонощие, като ще се осигури и достъп на танкери до него с вместимост 300 хил. тона. Според представители на националния монополист Транснефт (собственик на нефтопроводната мрежа на територията на Русия), този проект е интересен, но прекалено скъп. Нефтеният превозвач засега обмисля възможността за тръбопровод до руското пристанище Находка на Тихия океан. Строежът му ще струва няколко милиарда долара и ще продължи десетина години, обявиха от Транснефт.Все още не е ясно кой от двата глобални проекта ще бъде реализиран и дали няма да се появи икономически по-изгодна алтернатива. Ясно е само, че началото на стратегическия диалог в световната енергетика е поставено. И че глобалните проекти ще се изграждат съвместно, с усилията и капиталите на големите транснационални енергийни компании. Впрочем част от тях са собственици на петролните ресурси в региона на Каспийско море. И главно те ще решат накъде да тръгнат потоците суров петрол и дали да минат през България. Ако страната ни попадне в схемата, пак те ще определят кое от българските трасета да бъде избрано.Окончателните решения ще се вземат след оптимизиране на модела за нефтено-финансовите потоци. Единственото сигурно трасе за пренос на каспийски нефт до Средиземно море в момента е това през Азербайджан и Турция. Проектът Баку - Джейхан си осигури политическата подкрепа на САЩ и благосклонността на страните от Западна Европа. Това е един от най-преките, но и най-скъпи проекти за пренос на каспийски нефт, коментират петролни експерти. По-важното е, че той не е алтернативен на трансбалканските трасета. Според нефтени стратези, тяхното бъдеще ще се определи в края на юни, когато станат известни всички участници в проекта за нефтопровода Баку - Джейхан. Напоследък трансбалканските нефтени проекти се сдобиха със сериозна конкуренция. През тази пролет руската Транснефт и петролните компании на Унгария, Словакия и Хърватска подписаха протокол за използване на трасето Дружба - Адриячрез което руският суров петрол ще получи излаз на Средиземно море. По предварителни данни проектът ще струва около 20 млн. щ. долара. Средствата са необходими за ремонт на двестакилометровия свързващ транзитен петролопровод и за реконструирането му за реверсивна работа (т.е. транспортиране на нефта в посока към Адриатическо море). Възможностите руският петрол да достигне с много по-малки капиталовложения до нефтения пазар в Средиземноморския регион поставя много въпросителни пред руското участие в проекта Бургас-Александруполис. За другото трасе Бургас - Скопие - Вльора думата ще имат големите нефтени компании. Твърде променената напоследък ситуация обаче, като че активира поддръжниците на двата проекта през България. През седмицата американската компания АМБО, собственик на проекта Бургас-Скопие-Вльора, изпрати писмо до правителството с искане за политическа и институционална подкрепа.У нас пристигна и президентът на руския петролен гигант ЛУКойл Вагит Алекперов. След срещите си с премиера Сакскобургготски и президента Първанов на 30 май руският нефтен бос заяви, че проектът Бургас - Александруполис е твърде сложен. Руският петролен гигант ще обяви своето решение по този въпрос след сериозни консултации, но чак след като приключат всички икономически анализи. Необяснимо е друго: защо те се правят вече трета година и все не могат да бъдат завършени. Шефът на ЛУКойл - България Валентин Златев поясни, че сега не му е времето да се учредява консорциум за изграждане на тръбопровод по това трасе, тъй като проектът трябва да следва своята икономическа логика. Така скандалните напъни на Мултигруп да лапне мажоритарния дял от българското участие в проекта получиха своето кратко и логично обяснение. Явното застъпничество на заместник-министъра на строителството Хасан Хасан пък нефтени експерти окачествиха като очевидна злоупотреба с власт.Ако се вгледаме внимателно в събитията от последната седмица, става ясно, че интересът на големите петролни компании към София не е случаен. Целта им е една - облъчване на българския премиер преди срещата му с президента Путин.

Facebook logo
Бъдете с нас и във