Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

БЪЛГАРСКА РОЗА-СЕВТОПОЛИС ОСПОРВА ЗАДЪЛЖЕНИЕ ПО ЗУНК

Случайно открит неотдавна документ вероятно ще преобърне на 180 градуса хода на двегодишния спор между Българска роза-Севтополис и Агенцията за държавните вземания. Той се води заради едно старо задължение на прекратената вече държавна фирма Българска роза-гр. Казанлък, за чиъто правоприемник се смяташе Българска роза-Севтополис. Дългът е към някогашната МИНЕРАЛБАНК, която отпуска на държавната фирма кредит от 6.5 млн. г. марки. Спори се кога точно е станало това, тъй като договор N01470 от 22 август 1989 за отпускане на валутен кредит в несоциалистическа валута (с копие от него в. БАНКЕРЪ разполага) е написан върху бланка от 1990 година. Не внася повече яснота по въпроса и Справката за дължими кредити на банката, където 1991 г. е поправена на 1989 година. Все пак, преди девет години, Министерството на финансите е приело, че договорът между Българска роза и МИНЕРАЛБАНК е сключен именно през 1989 г., защото на 16 декември 1994 г. този дълг е преоформен като задължение към държавата по Закона за уреждане на необслужваните кредити (ЗУНК) със срок на погасяване до 1998 година. И текстовете на този закон, както е добре известно, се отнасят единствено за отпуснати лоши заеми, договорени до 31 декември 1990 година.На 21 май на бял свят излезе още един факт, който, по всичко личи, не е бил известен през 1994 г. нито на министерствата на финансите и на промишлеността, нито пък на шефовете на самото дружество Българска роза-Севтополис, набедено тогава за длъжник на държавата. На тази дата по искане на адвокатите й (във връзка с друго гражданско дело, което няма отношение към тази история) Старозагорският окръжен съд им предоставя едно свое решение с N3913 от 17 септември 1991 година. От него се вижда, че във фирменото му отделение е вписано Българска роза 16 ЕООД, което поема всички права и задължения, активи и пасиви на фирма Българска роза - гр. Казанлък. Безспорно това правоприемство на задълженията няма как да е било известно на Агенцията за държавните вземания, която на 20 март 2001 г. предяви искане към Българска роза-Севтополис за установяване на частно държавно вземане в размер на 5 768 669 щ. долара. По обясними причини то е било пренебрегнато и по време на приватизацията на дружеството четири години по-рано - иначе цената на дружеството би била далеч по-висока от платените тогава от Ерлтън фънд лимитид 5 млн. щ. долара. Този документ досега е бил във фирменото отделение на съда и в архивите на Българска роза 16, обясняват адвокатите на Българска роза-Севтополис. Според тях цитираният съдебен акт, който отразява волята на държавата, показва, че универсален правоприемник на държавна фирма Българска роза, с която БСИ МИНЕРАЛБАНК е сключила договор за кредит, е Българска роза 16. Следващата стъпка на защитниците на Българска роза-Севтополис е да уведомят Агенцията за държавните вземания, Министерството на икономиката, финансовото министерство, Агенцията за приватизация и Агенцията за следприватизационен контрол. Държавните ведомства трябва да знаят, че има неотменим и влязъл в сила акт, който променя адресата на задължението по ЗУНК, убедени са юристите на предприятието в Казанлък. Намеренията им могат да бъдат провалени единствено от разделителния протокол, съгласно който Българска роза-Севтополис става правоприемник на едно от поделенията на Българска роза, а именно фабриката в Казанлък. Повече светлина върху спора би хвърлил и балансът на държавната фирма към 31 март 1991 г., където е описано каква част от активите и пасивите й, от правата и задълженията й поема регистрираното на 18 септември същата година Българска роза-Севтополис ЕООД. Съвсем разбираемо е желанието на приватизираното през 1997 г. дружество да се отърве от непосилното бреме на това задължение, което години наред му пречи да стъпи на крака. Още повече че то е основният коз в ръцете на конкуренти и кредитори, които от време на време искат обявяването му в несъстоятелност.

Facebook logo
Бъдете с нас и във