Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

БУЛГАРПЛОДЕКСПОРТ КРИЕЛ ЗЛАТНИ ЯБЪЛКИ

Без излишно рекламиране едно потънало в забвение, но апетитно парче от държавната баница тихо кацна на приватизационната сергия. В началото на другата седмица ще стане ясно кой ще оценява най-старото външнотърговско дружество у нас - Булгарплодекспорт. Неговата 56-летна история (и най-вече последните фатални 13 години) ще нищи някой от кандидатите, които в четвъртък (19 юни) депозираха в АП офертите си за участие в конкурса за изготвяне на приватизационната оценка и правния анализ на компанията. Колкото и да е тъжно, средносписъчният състав на някогашния престижен търговски мастодонт наброява в момента цифром и словом четири човека. Регистрираният капитал на дружеството възлиза на скромните 35 хил. лв., а измеренията на годишния му оборот следват катастрофално низходяща градация - за 1999-а - 600 726 лв., за 2000-а - 570 438 лв., за 2001 г. - 260 396 лева. Какво е дереджето за 2002-ра и шестте месеца на 2003 г. е неизвестно. Както заявиха за в. БАНКЕРЪ от пресцентъра на икономическото министерство, там все още не е постъпила актуална информация за финансово-икономическото състояние на външнотърговското предприятие. Въпреки че то е в приватизационна процедура и че до края на март годишният му счетоводен отчет за миналата година е трябвало да бъде представен във ведомството на Николай Василев. Управителката на Булгарплодекспорт Весела Георгиева обяснила, че най-късно до 10 юли щяло да се проведе общо събрание на акционерите, на което ще бъдат приети отчетът и консолидираният баланс на компанията за 2002-ра, и едва тогава ресорното министерство ще може да си ги получи. Така че търпение му е майката.Междувременно из бизнессредите изпреварващо взеха да се съчиняват легенди за скритите съблазни на бездействащия от години и на практика отдавна изпразнен от съдържание Булгарплодекспорт. От широкия му предмет на дейност, включващ производството, заготовката, изкупуването, вноса и износа на всички видове селскостопански стоки, зеленчуци, консерви, цигари, алкохол, торове, консерви, транспорт, хотелиерство, правни услуги и какво ли още не, сега е останало само рентиерството. Четиримата работещи в дружеството, воглаве с управителката му, се хранят най-вече от наемите, които събират от многобройните си квартиранти. На първо място, от тези, които обитават суператрактивната седеметажна административна сграда със застроена площ от 404 кв. м., разположена на пъпа на София, на ъгъла на ул. Съборна 7 и ул. Леге. Апетити към този обект не липсват. Най-напред ръка върху него се опита да сложи през 1997 г. тогавашният Министерски съвет, но операцията кой знае защо не се получи. Все пак кабинетът Костов настани на Съборна 7 евролевицата, която, макар и вече да не е парламентарно представена, продължава да държи два от етажите там. Партера пък успя да отхапе столичният кмет Стефан Софиянски и, трансформирайки го от държавна в общинска собственост, да го продаде на частни фирми.Странното е, че, независимо от това обстоятелство, въпросният партерен етаж, заедно с останалите шест от сградата на Съборна 7, сега фигурира в официалната справка на АП като притежание на Булгарплодекспорт ООД. Посочено е още, че освен този недвижим имот в баланса на дружеството се водят и части от сградата на митницата в Лом, етаж от сграда в центъра на Бургас - на ул. Граф Игнатиев 7, както и един апартамент в посолството на България в Багдад. Информация за стойността на тези активи приватизационната агенция не дава, но из нейните коридори се говори, че само сградата в София струвала над 450 хил. щ. долара. По този въпрос обаче тепърва предстои да си кажат думата експертите, които АП ще избере за оценители на Булгарплодекспорт. Във всеки случай в баланса на фирмата, срещу графата Сгради, земи, гори и трайни насаждения, е записана скромната сума от 758 322 леваСъщият баланс ще разочарова и онези, които са повярвали на други слухове - за солидни скрити вземания на външнотърговското дружество. Парите, които се спрягат, възлизат на около 13 милиона, като според едни ставало въпрос за левове, а според други за щатски долари. Но в справката за вземанията на Булгарплод пише нещо доста по-различно. Общият размер на вземанията от продажби е 12 668 лв., размерът на съдебните вземания е 30 355 лв., а на присъдените вземания - 75 482 лева.На всичкото отгоре основното вземане за 11 509 деноминирани лв. е възникнало още през 1994 г. за изнесени, но неплатени краставици за Швейцария. И тъй като Булгарплодекспорт не си е потърсил дължимата сума навреме, не е завел съдебно дело срещу швейцарския клиент, а петгодишният давностен период вече е изтекъл, вместо да получи пари, българското дружество може да пие чаша студена вода. Аналогично стоят нещата и с 299-те нови лева, които друг неизправен клиент - БПБП Билкооп - гара Тодор Каблешков, дължи също от 1994 г. на външнотърговското предприятие. Все още има някаква надежда то да си получи парите за изнесените през 1997 г. билки за Франция, ако петгодишният давностен период и на това вземане не е изтекъл. Такава красива картинка поне е описал в одиторския си доклад от март 1999 г. дипломираният експерт-счетоводител Борис Начев, снемайки финансовата анамнеза на злополучния Булгарплодекспорт. Прави впечатление обаче, че в същия доклад няма дори и намек за една далеч по-мащабна сделкаужилила предприятието с над 1 млн. щ. долара. Тя е свързана с износ на доматено пюре за Ирак, извършен преди 1989 г. по силата на междуправителствена спогодба. За реализацията й Булгарплодекспорт получава кредит от тогавашната Българска външнотърговска банка (сега БУЛБАНК) в размер на левовата равностойност на 1 млн. щ. долара. Идеята е с тези пари външнотърговското дружество да се разплати със своите доставчици, а издължаването към него от иракска страна да стане чрез Българска външнотърговска банка. На нея пък, според междуправителственото споразумение, Националната банка на Ирак е следвало да преведе дължимите пари за пюрето, и то в щатски долари. За целта иракската кредитна институция надлежно е открила в полза на българската съответните банкови гаранции и износът на стоката е осъществен. Изправността на сделката е потвърдена от иракските власти, но... идва 1990 г., а с нея и ембаргото срещу тази държава. Наследничката на Българската външнотърговска банка - БУЛБАНК, не може да си получи валутата от иракската банка и започва да начислява лихви върху левовия кредит, отпуснат на Булгарплодекспорт. През 1991 г., за да се преустанови начисляването на лихвите, ръководството на дружеството, което по онова време се управлява от Александър Мирчев, решава да трансформира иракското вземане от държавно във фирмено, като се издължава на БУЛБАНК.Неизвестно защо фирменото вземане не е осчетоводено веднага след финансовата операция. Това се случва едва след като тя е засечена от ревизията на дружеството за 1991 година. В резултат на ревизорските констатации фирменият кредит е записан в баланса на Булгарплодекспорт. Не се знае по какви причини вземането липсва в баланса на предприятието за 1998 и 1999 г., а дали фигурира там сега - ще стане ясно след като днешната му управителка Весела Георгиева депозира неговите счетоводни документи в икономическото министерство. За сметка на това са повече от сигурни две неща. Първо, че този фирмен кредит от 1991 г., с главница 1 млн. щ. долара, вече е набъбнал значително и, което е по-важно - бъдещите нови собственици на обявения за приватизация Булгарплодекспорт днес ще могат да си го потърсят от Ирак. На практика три са любопитните въпроса - дали вземането ще го има в баланса, ако го няма, как оценителите биха могли да го включат в пазарната цена на Булгарплодекспорт и ще се изисква ли кандидат-купувачите, както се твърди, да са доказани износители на традиционната за фирмата продукция? Не по-малко трудна ще е и задачата на оценителите да се оправят с батака около съучастията на предприятието в други фирми - 23 на брой, както и със задграничните му дружества. Повечето от тях от години са в ликвидация. През 1991 г. тогавашният управител на Булгарплодекспорт Александър Мирчев нарежда на управителя на Булгарфрукт - Франкфурт Владимир Тасков да изтегли от обслужващата го немска банка кредит в размер на 200 хил. щ. долара. Парите са пренасочени към смесеното българо-гръцко дружество Би Джи Ес - Роди - Солун, в което Булгарплодекспорт участва с 40 процента. Според действащия в Германия закон за валутен контрол обаче, тамошната банка е изискала изнесените зад граница пари да бъдат върнати обратно до края на 1991 година. И Булгарфрукт е сторил това, но за сметка на задълженията си към доставената от Булгарплодекспорт стока. Просто на фирмата майка е ударена една скъпа тесла.След уволнението, в края на 1992-ра, на споменатия Александър Мирчев новото ръководство на предприятието е направило опит през следващата година да си възстанови нанесената му щета. В Гърция са заведени съдебни дела срещу тамошния съдружник на Булгарплодекспорт във фирмата Би Джи Ес - Роди, които и до днес остават с неясен край. Александър Мирчев има заслуга за воденето и на друго дело с подобен характер в южната ни съседка. През 1991 г. Булгарплодекспорт, заедно с гръцкия бизнесмен Дуфакис, купува хотел на полуостров Халкидики. Ревизията на външнотърговското предприятие за същата 1991 г. е констатирала, че според прикрит договор, сключен между съдружниците, те си делят финансирането на сделката фифти-фифти. В официалния договор обаче съотношението е 81 към 19% в полза на Дуфакис, тъй като гръцкото законодателство не позволява закупуването на земя от чужденци. А хотелът на полуостров Халкидики е придобит заедно със солиден терен, който играе значима роля във формирането на крайната цена на обекта. Бедата е, че българската страна се бърка с 500 хил. щ. долара за участието си в туристическата авантюра, от която на практика нищо не печели. Плюсовете отиват главно у Дуфакис, а дали той е делил и с кой личен джоб, част от приходите - и Господ не може да докаже. Интересното е, че при финансовата ревизия на Булгарплодекспорт за 1991-а е установено и че външнотърговското дружество е организирало екскурзии за шефовете на нашите консервени предприятия до хотела на Халкидики. Цените на воаяжите били доста високи, но на практика излизали безплатни на самите екскурзианти. Договорката била плащането за удоволствието да става в натура - с консерви, доставени от Булгарплодекспорт. Само дето парите от пласирането им не отивали в касите на заводите, които са я произвели, а в смесеното дружество на Дуфакис и Булгарплодекспорт - ТТТ - Солун, което експлоатирало хотела. И заради тази операция, след уволнението на Мирчев та до днес, на гръцка територия Булгарплодекспорт се съди с бизнесмена Дуфакис, хранейки наивната надежда да си върне поне част от налетите в солунския джойнтвенчър пари.Както тези трудносъбираеми вземания, така и другите - от Би Джи Ес - Роди, едва ли ще вдигнат приватизационната оценка на Булгарплодекспорт. Просто няма как каузите-пердута да влязат в нея. Ако обаче бъдещият му частен собственик е по-активен, освен споменатия иракския дълг той може да си върне и още необявени активи в зелено. Наистина, рибата е още в морето, но в деловия свят вече броят мераклиите, приготвили тигана за нея.

Четете още

Банкеръ Daily

Пеевски искал Василев да му прехвърли редица предприятия

Сред фирмите са "Булгарбатак", "Техно експорт строй", "Пътстрой холдинг", "Трансстрой", "Виваком" - 10% или парична равностойност, "Дунарит" - 30% или по пазарна... Още »
Банкеръ Weekly

Смазващи критики от Брюксел за Борисов

Но най-неприятното е, че България, видите ли била изпълнила само една от петте препоръки за реформи, които ни даде преди година ЕК. Още »
Банкеръ Daily

Цветан Василев: Два клана управляват България - на премиера и на Пеевски

От сегашното правителство Пеевски има повече министри, отколкото Борисов, твърди банкерът. Още »
Facebook logo
Бъдете с нас и във