Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

БУЛГАРЛИЗИНГ - СТРЕЛОЧНИК НА ХАЗАРТА СОФИЯ-ИСТАНБУЛ?

Повече от сигурно е, че за тружениците от сферата на изкусителния хазартен бизнес хипотетичната възможност да завъртят своя игрална рулетка не къде да е, а на една ръка разстояние от софийското летище, е само сладък сън. Но не липсват други мераклии, които полагат по-ефектни усилия да превърнат тази илюзорна мечта в пълна реалност. Доказателство за това е осемгодишната съдебна битка за една почти паркова територия от цели 50 декара, разположена на около 700 метра западно от административната сграда на авиокомпания Балкан. Апетитното парче земя заедно с 11 производствени халета е собственост на приватизираното през 1998 г. ЕООД Технотест, наследник на някогашния държавен Център по изпитване на транспортна, селскостопанска и строителна техника (ЦИТССТ). В момента там си вадят хляба стотина специалисти, на които и до днес им прималява под лъжичката, когато си спомнят

началото на драмата

поставила на карта тяхното професионално съществувание, която все още продължава да се играе пред очите на сляпата българска Темида.
През зимата на далечната 1993 г., като в треторазреден щатски екшън, пред портала на Технотест набиват спирачки две лъскави БМВ-та. От тях се изсипват шест яки момчета и почтително отварят вратите на по-важните гости - генералния директор на Булгарлизинг, кандидата на икономическите науки инж. Димитър Тадаръков, и... небезизвестния силов бос, сега вече покойник, Иво Карамански. Целта на височайшата визита е проста - да се налее акълът на тогавашния управител на Технотест, старши научния сътрудник инж. Йордан Попов, да не прави излишни усложнения и да брои в касата на Булгарлизинг 243 521 г. марки и 525 267 шв. франка. В противен случай, пояснили посетителите, ръководеното от Попов дружество ще бъде обявено в несъстоятелност. От своя страна нахлулите из изпитвателните лаборатории бодигардове пък недвусмислено намекнали на персонала, че на практика нещата са предрешени и в най-скоро време халетата ще бъдат пометени от булдозерите, защото на мястото на Технотест щяло да се гради чисто ново игрално казино.
Всъщност, с изключение на този любопитен елемент в прилаганата от Булгарлизинг

хватка дълг срещу собственост

няма нищо различно. Едва ли има българско предприятие, което в една или друга степен да не е длъжник на вездесъщата лизингова фирма, която благодарение на монополното си социалистическо минало сега успешно вгорчава бизнесежедневието на множество мениджърски екипи в страната.
Както във всички останали случаи, така и в този с Технотест одисеята на борча започва да се пише по времето на плановата икономика. През 1986 г., когато изпитвателният център е само част от бившата Балканкартехника, която пък е поделение на някогашното мастито стопанско обединение Балканкар, чрез Булгарлизинг на изпитвателния център са доставени три вносни съоръжения - микроскоп Лайц, изпитателен стенд Шенк и разширение за изпитвателна уредба, каквато... центърът въобще няма. Решенията за закупуването на техниката, чиято обща стойност възлиза на 431 хил. г. марки и 868 700 шв. франка, са взети на високо правителствено ниво.

Фаталните лизингови договори

са сключени между тогавашното СО Балканкар и Булгарлизинг с условието издължаването да стане на три вноски - съответно през януари 1988, 1989 и 1999 година. Дребна подробност от пейзажа са ширещите се из балканкарските среди твърдения, че навремето съоръженията са закупени от Швейцария в името на доброто бъдеще на щерката на важна шефка в тогавашната Балканкартехника. Стопанската ръководителка уредила следването на наследничката си в Швейцария, въпреки че доставената оттам техника на практика се оказала напълно излишна за изпитвателния център. Това признала през 1989 г. и самата фирма производителка ATS, уведомявайки българските си партньори, че за да заработи нейният стенд, са необходими и други съоръжения, които струват още 100 000 шв. франка. Неизвестно защо обаче това не било сторено и цялата швейцарска техника си останала бездействаща като паметник на глупостта.
По-важното е, че до 1989 г. и по трите договора с Булгарлизинг вноските надлежно са превеждани. В безтегловност увисва само третото плащане, чийто падеж е фиксиран на 4 януари 1990 година. Бедата е, че след като и на българска територия задуха вятърът на промените,

започналата на юруш децентрализация

на промишлените СО-та и прочие мастодонти, родените на тяхно място самостоятелни дружества са в пълна мъгла какво точно наследяват. Така през 1990 г. правоприемник на част от активите и пасивите на закритата Балканкартехника се явява споменатият вече Център по изпитване на транспортна, селскостопанска и строителна техника, който впоследствие преживява още една метаморфоза, превръщайки се в Технотест ЕООД. Любопитното е, че ненужните швейцарски съоръжения, които от 1986 г. отлежават в неговите халета, изобщо не са вписани в баланса на предприятието, а договорите, сключени с Булгарлизинг, са изчезнали с пенсионирането на важната шефка от бившата Балканкартехника. Все пак хубавото в тази сбъркана история е, че лизинговата фирма не проявява никакъв интерес нито към техниката, нито към неизплатената за нея трета вноска.

Краят на удобната безметежност

настъпва едва през януари 1993 г., когато изтича тригодишният давностен срок за погасяване на вземанията за вноски по договорите и от Технотест изпращат любезно писмо до Булгарлизинг да си приберат и бездруго излишните стендове.
И тогава започват развлекателните изпълнения. Най-напред се провежда описаното вече екзотично посещение на добра воля от страна на Димитър Тадаръков и Иво Карамански в Технотест. Забележителното е, че тогавашният управител на предприятието Йордан Попов проявява не само завиден кураж, но и успява дипломатично да отложи окончателното разрешаване на проблема. Затова се наложило хората на Карамански още няколко пъти да се разхождат до района на софийското летище, но управителят на непокорното дружество все отсъствал. В крайна сметка търпението на лизингодателя и на неговия охранителен ескорт явно се изчерпило и на 10 август 1993 г. екипът играл ва банк. Вместо вечно липсващият управител Попов до стената бил притиснат, може би по ирония на съдбата, ръководителят на направление Изпитания Веселин Минчев, който, макар и със запетайка, подписал от името на шефа си

един прелюбопитен споразумителен протокол

с дошлия отново на крака в Технотест шеф на Булгарлизинг Димитър Тадаръков.
В документа пише, че двете страни по лизинговите договори, сключени през 1986 г., се споразумяват да бъде разсрочено изплатена невнесената през 1990 г. последна трета вноска в общ размер от 243 521 г. марки и 525 267 шв. франка. Технотест се задължава на три транша да преведе на Булгарлизинг по 50 хил. г. марки и 100 хил. шв. франка. Като първият падеж е определен на 31 октомври 1993 г., вторият на 28 февруари 1994 г., третият на 30 юли 1994 г., а на 31 декември същата година длъжникът поема ангажимента да покрие останалата сума от целия борч. Не е пропусната и уговорката в изрично записаната клауза, че ако изпитателният център се яви неизправна страна при изплащането на която и да е посочените траншови суми, Булгарлизинг има право в 10-дневен срок от датата на просрочието да запечата машините или да ги изземе. При положение че още в началото на 1993 г. към лизинговата фирма е отправена тъкмо такава оферта, е най-малкото странно да се хаби хартия за подобни уточнения. По-същественото в тази точка от споразумението е допълнението, предупреждаващо, че Булгарлизинг няма да се задоволи само с евентуалното изземване, а ще си потърси правата и в съда. Точно това се случва девет месеца след парафирането на споразумителния протокол от 10 август 1993 година. Защото е повече от ясно, че той няма как да бъде изпълнен, при положение че под договорките отсъства

подписът на легитимен шеф на дружеството длъжник

Това обстоятелство обаче не смущава ни най-малко ръководството на Булгарлизинг, което на 13 април 1995 г. депозира в Софийския градски съд иск за обявяването на Технотест ЕООД в несъстоятелност. И от този момент нататък се отваря дълга и главоболна работа на слугите на Темида. Чест прави на няколкото екипа на бившето промишлено министерство, които от 1995 до 1998 г., въпреки различната си политическа окраска, полагат усилия да защитят интересите на подопечното им предприятие Технотест, изпращайки в съда серия от мотивирани становища, оборващи неоснователността на претенциите на ищеца Булгарлизинг. Официални писма с такива аргументи през февруари 1996 г. носят подписа на тогавашния заместник промишлен министър Стоян Тодоров, през декември същата година на министъра Любомир Дачев, а през август 1998 г. и на заместник-министърката на промишлеността Едит Гетова. Съдебните дела се точат. Междувременно на 25 ноември 1998 г. 60% от капитала на Технотест са закупени от сформираното там РМД и така неволни участници в спора с Булгарлизинг стават новите частни собственици на основната част от капитала на предприятието, застрашено от фалит. За техен късмет след тринайстото поредно заседание, с решение от 20 юни 2000 г. Софийският градски съд (СГС) отхвърля иска на лизинговата фирма на Димитър Тадаръков. С това обаче съдебният маратон не приключва. Булгарлизинг обжалва решението на софийските магистрати пред Апелативния съд. На 12 февруари 2001 г., и тази по-горна инстанция потвърждава становището на СГС и сега по казуса ще трябва да си каже тежката дума Върховният касационен съд. От неговото заседание, насрочено за 14 юни 2001 г., ще стане ясно кой в крайна сметка ще сложи ръка на 50-те декара край софийския аеропорт и какъв бизнес ще се върти там - хазартен или научните работници от Технотест ще имат шанса да продължат неотдавна стартиралото перспективно партньорство с авторитетната немска компания ТЮФ.

Facebook logo
Бъдете с нас и във