Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

БЪЛГАРИЯ ВСЕ ОЩЕ Е НЕПОЗНАТА ЗА НАШИТЕ БИЗНЕСМЕНИ

Пиер Консини, почетен главен инспектор по финанси на Франция, пред в.БАНКЕРЪ

Пиер Консини е почетен главен инспектор по финанси на Франция и председател на Алианс България-Франция - организация, чиято основна цел е да активизира сътрудничество между двете страни. Известен е като един от висшите френски чиновници, който никога не се е занимавал с политика. Близо седем години е съветник на френското правителство при президентството на генерал Шарл де Гол. След това е директор на различни агенции. Бил е и председател на френския Червен кръст. Участник е в преговорите за уреждане на българския дълг към държавите кредиторки, обединени в т. нар. Парижки клуб.

Г-н Консини, каква е целта на вашата визита в България?
- Конкретният повод да бъда тук е поканата на българското Министерство на финансите. Целта ни е да окажем помощ на българските си колеги в областта на хазартните игри - казината, игралните машини, лотариите и дори конните залагания. Така че в мисията, която водя, има френски специалисти във всички тези сфери и желанието ни е да дадем съвети на вашите специалисти.



Твърди се, че макар и като инспектор по финансите - длъжност, която ви нарежда сред най-висшите държавни чиновници на Франция, вие никога не сте се занимавали с политика. Възможно ли човек в такава позиция да остане встрани от политическите процеси в своята страна? Какво успявате да видите като финансов експерт зад политическите декларации, което другите не виждат?
- Бих казал, че във Франция е правило експертите да са странични наблюдатели на политическите процеси. Винаги трябва да се прави разграничение между управлението на държавата и политиката. Изпълнителната власт служи на държавата, независимо каква е политическата й линия. Правилото е обаче да не се афишира никога принадлежността към дадена политическа сила. Разбира се, то невинаги строго се спазва. Но лично аз винаги съм се придържал към него и съм служил на правителства както от левицата, така и от десницата.

Вие сте участвали в преговорите за уреждане на българския дълг към държавите кредиторки, членуващи в Парижкия клуб. Смятате ли, че е възможно част от този дълг да бъде заменен по схемите дълг срещу инвестиции или дълг срещу околна среда?. Според вас склонно ли е правителството на Франция да приложи тези схеми по отношение на своите вземания от България?
- По принцип, когато се водиха разговорите за българския дълг, всички страни членки на Парижкия клуб дадоха положителен отговор. Франция председателства Парижкия клуб, но както ви е известно, всички негови членове се съобразяват и изпълняват взетите решения. Именно по този повод преди няколко седмици Франция прие българска делегация. На срещата бяха разгледани условията за уреждането на дълга. В момента се водят разговори по схемите за трансформиране на дълга на България. Все още няма окончателно решение, но така или иначе един от обсъжданите варианти е именно замяната на дълга срещу инвестиции.

За каква част от дълга става дума?
- Мисля, че става дума за 10 процента. Но не съм аз човекът, който в крайна сметка взема решенията.

До момента на българския пазар са стъпили двете най-големи френски банки - БНП-Париба и Сосиете Женерал. Според вас примерът им ще бъде ли последван от други големи френски компании? Знаете ли някои измежду тях, които проявяват интерес към инвестиции в България?
- Бих казал, че освен изброените от вас банки има и една друга голяма френска компания - Данон, която е в България и работи успешно у вас. Не мога да уточня какви са инвестиционните намерения на другите големи френски компании. Колкото до държавната власт, то нашето желание е френските инвеститори да проявяват по-голямо внимание към България. В момента Франция не е сред първенците по инвестиции у вас. Например страни като Германия и Белгия са направили много повече от нас. Според мен липсата на по-сериозни френски инвестиции у вас се дължи на факта, че във Франция вашата страна продължава да бъде малко позната. В този смисъл бих искал да наблегна на необходимостта от активизиране на сътрудничеството между двете страни. Аз съм председател на една организация, която се казва Алианс Франция и България. На 2 май нашата организация ще посрещне във Франция представители на българската Търговска палата, на Агенцията за чуждестранни инвестиции, също така и представители на Агенцията за средни и малки предприятия. В Париж българската делегация ще има срещи с представители на френския бизнес. Нашата първостепенна цел е да запознаем по-добре френските делови среди с условията и възможностите за инвестиране в България. И втората ни цел е тези, които имат желанието да инвестират, да могат практически да реализират своите намерения.

Вашето посещение в България е пряко свързано с хазартния бизнес у нас. Може ли след него да се очакват френски инвестиции в тази област? Освен това у нас, както вече коментирахме, има представители на френския банков сектор, но няма нито едно френско застрахователно дружество. Да очакваме ли инвестиции и в този финансов сегмент?
- Доколкото ми е известно, има френски застрахователни компании, които биха се заинтересували от възможностите за бизнес в България, и може би ще направят постъпки да дойдат тук. Интересите на нашите застрахователни компании са най-вече в рамките на провеждащата се у вас приватизация.
Що се отнася до хазарта, не мога да кажа, че след нашата визита ще последват инвестиции в хазартните игри. Този сектор както в България, така е и във Франция е изключително строго регламентиран, с доминиращо държавно присъствие в него. Естествено никога не може да се изключи възможността за подобни инвестиции, някои собственици на френски казина могат да решат да инвестират у вас. Но до този момент лично на мен не ми е известно някой от френска страна да има подобни планове.
Целта на посещението ми е най-вече да сравним системата на управление на този сектор в България и Франция, а освен това да видим дали може френският опит да бъде полезен за българските ни колеги.



Бихте ли пояснили по-подробно техническата програма за помощ, която сте предложили на българските си колеги от Министерството на финансите и в частност на Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта?
- С българското Министерство на финансите сме установили четири форми на сътрудничество, като две са в рамките на ЕС. Това са т. нар. тунинг програми. Едната е за сътрудничество в областта на митниците, а другата - в областта на финансовия контрол. Осъществяването на първата програма ще започне след един-два месеца. Трябва да се подпише конвенцията между двете страни, след което ние ще изпратим за две години в София екип от френски специалисти. Вече имаме договореност по този проект с министър Муравей Радев.
Имаме още две форми на сътрудничество, на базата на двустранни спогодби между България и Франция. Една от програмите е за защита на потребителя. Това е една необятна тема. Целта на тази програма е да се намерят формите и начините да се гарантира продаваните в търговската ви мрежа продукти не само да не са вредни, но и да са здравословни за потребителите. Размяната на опит по тази програма между българските и френските специалисти е вече факт.

Какви промени, според вас, са необходими в нормативните документи, регулиращи финансовия сектор в България, за да може нашето законодателство в тази област да стане напълно съвместимо с това на ЕС?
- Банковата система е едно от най важните звена във финансовата система на всяка една страна. Моето мнение е, че цялата банкова система в България трябва да бъде укрепена. Вие вече успяхте да постигнете някакво равновесие. Трябва обаче да започнете една по-активна политика за икономически растеж. И точно затова здравината и качеството на банковата система е изключително важна. </p align=justify

Facebook logo
Бъдете с нас и във