Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

БЪЛГАРИЯ ТРЯБВА ДА ИЗПРЕВАРИ ВЪЛНАТА НА СКЕПТИЦИЗЪМ В ЕС

Даниел Вълчев, председател на Комисията по европейска интеграция към парламента, пред в. БАНКЕРЪГ-н Вълчев, постигна ли България целите, които си бе поставила през 2003 г. по пътя на присъединяването й към Европейския съюз? - Преди да отговоря на този въпрос, може би трябва да обобщя на какво точно се надявахме. Едно от очакванията ни бе да се доразвие формулировката от Копенхаген, че ЕС си поставя за цел да приеме България през 2007-а. Тоест да се посочи изрично, че това ще стане през януари същата година. Надявахме се също да получим силен политически сигнал с определянето на 2004 г. като краен срок за приключване на преговорите. Тези наши позиции бяха напълно защитени и намериха място в Заключителния документ на срещата на държавните и междуправителствени ръководители на ЕС, която се проведе на 12-13 декември в Брюксел, паралелно с междуправителствената конференция по новата Конституция на Евросъюза. Както знаете, след публикуването през ноември на Стратегическия документ на Европейската комисия за България се получи известно недоразумение, тъй като там бе записано, че нашата страна и Румъния трябва да подпишат договора за присъединяване някъде към края на 2005 година. На срещата в Брюксел бе уточнено, че това ще стане колкото се може по рано през 2005-та.Толкова ли е важно бързо да приключим преговорите? Чуват се гласове за забавянето им и договарянето на по-добри условия за страната ни.- Моето лично мнение е, че за България е особено важно разговорите по 30-те преговорни глави да приключат в рамките на мандата на сега действащата Европейска комисия с председател Романо Проди, или, казано с други думи - преди май следващата година. През лятото на 2004 г. ще има избори за нов Европейски парламент, след тях пък ще започне процедурата по избор на следващата комисия. Практиката показва, че в подобни случаи винаги има забавяне на преговорите със страните кандидатки. То е свързвано най-малкото с напасването, ако мога така да се изразя, на комисарите с естеството на работата им, подмяната на екипите в различните дирекции и т.н. Така че ако краят на преговорите остане за втората половина на следващата година, няма да е добре за България. Трябва да се има предвид и че през 2005 г. у нас предстоят парламентарни избори и едва ли правителството ще е склонно да поема важни политически ангажименти в навечерието им.Ще възникнат ли допълнителни рискове, ако се наложи да преговаряме с 25, вместо с 15 държави? През май към Съюза се присъединяват още десет страни от Централна Европа.- Не е изключено да се появят затруднения. Все пак в историята на Евросъюза досега не е имало толкова мащабно разширяване. Не изключвам вероятността след приемането на десетте нови членки да се появи една сериозна вълна на скептицизъм в държавите от Общността за разширяването на Изток. Нормално е данъкоплатците в тях да се запитат докога и доколко ще продължава целият този процес? Ние сме длъжни да изпреварим появата на този скептицизъм и да подпишем договора за присъединяване възможно най-скоро. Тогава вече ще сме с единия крак в Евросъюза.Не бива да се подценява и опасността, която може да възникне покрай дебата за бъдещето на Общата селскостопанска политика на ЕС и размера на преките субсидии за фермерите. Самите селскостопански производители могат да видят в България и Румъния своеобразна заплаха и да окажат натиск на своите правителства за забавяне на разширението. Лошото е, че страната ни няма силно изразено лоби в ЕС. На практика липсва държава, която поради езикови, културни или чисто икономически причини да се застъпва активно за нас. От друга страна, в това има и нещо хубаво, защото ако бъдем приети, то няма да е по милост.В западната преса се появиха публикации, че България и Румъния мога да влязат в ЕС и по-късно, след 2007 г., заедно с Хърватска. Доколко реалистични са подобни анализи?- Макар и да не се изричат официално, сред политиците в Европейския съюз се чуват мнения, че е разумно да се помисли за едно допълнително пакетиране на София, Букурещ и Загреб. Хърватска е една приятелска на нас страна и ние подкрепяме усилията й да стане член на ЕС. Но това може да стане в рамките на едно следващо, шесто разширяване. България е част от петото и то трябва да приключи през 2007 година.А доколко отлагането на дискусията за новата европейска конституция ще повлияе за кандидатурата ни?- Трудно е да се каже доколко двата процеса са свързани. Според мен евентуалното забавяне на приемането на новата конституция не крие опасност за България. От друга страна, някои наблюдатели изтъкват, че е необходимо ЕС първо да реши вътрешните си проблеми и чак тогава да мисли за разширяване. Образно казано, тяхната теза е, че ако съюзът разполага с единица енергия, той трябва да реши за какво точно ще я изразходва. Но каквото и да се случи, ние имаме гарантирани места в Съвета на министрите и в Европарламента. Малко по-сложен е въпросът с евентуалния ни представител в Европейската комисия. Ясни ли са вече някои от предварителните параметри на финансовата рамка, която Еврокомисията трябва да предостави на България в началото на следващата година?- Това, което е ясно до момента и на което българската страна разчита много, е, че спрямо нас и Румъния ще бъде приложена същата матрица, както и към десетте присъединяващи се през май 2004-а. За мен големият въпрос бе не толкова какви ще са конкретните цифри, колкото в кой момент ще получим рамката по така наречените финансови глави. Мисля, че след като Комисията бъде готова със своите разчети, чисто технически няма да има проблеми преговорите да протекат в кратки срокове. Една от оставащите три финансови глави - Земеделие, е наполовина затворена (бел. а. - в частта й за ветеринарния и фитосанитарния контрол). А по Финансови и бюджетни въпроси практически няма да има преговори, тя само ще се отвори и затвори формално. Предполагам, че и по раздела Регионална политика няма да възникнат проблемиГлава Конкуренция обаче, определена като техническа, също остана незатворена.- Може би намеквате, че вина за това има и парламентът, който се забави с избора на новия състав на Комисията за защита на конкуренцията. Четох подобни становища в пресата. Но не това бе големият проблем по тази глава, както се твърди. Отлагането на преговорите по нея се наложи заради някои субсидии от бюджета под формата на държавни помощи, които са ставали през предишните години. Моята лична прогноза е, че България ще затвори безпроблемно глава Конкуренция някъде през февруари-март 2004 година.Министърът по европейските въпроси Меглена Кунева не крие разочарованието си от бавните темпове, с които работи Народното събрание по хармонизацията на законодателството ни с това на Евросъюза. Как може да бъде ускорен този процес?- За две години и три месеца, през които съм председател на Комисията по европейска интеграция, тя е дала становища по повече от 130 законопроекта. Това означава средно по 60 на година. Нима това означава, че работим бавно? Когато ни критикуват, често забравят, че парламентът все пак е политически орган, а не група от експерти, които се събират за една вечер и набързо се обединяват около една позиция. Недоразуменията може би идват от нереалистичните срокове, които се залагат в Стратегията за ускоряване на преговорите с ЕС...-Точно това исках да кажа. Ние неведнъж сме изтъквали, че след като се очаква от депутатите да реагират бързо, добре би било те да участва и при разработването на графиците за законопроектите. Ще ви дам един пример. През октомври тази година, в заключителната фаза по подготовката на годишния доклад на Европейската комисия за напредъка на България, ни беше казано, че в рамките на един месец трябва да гледаме 13 законопроекта. Това е абсурд, при положение че имаме общо 16 пленарни заседания. Не мисля, че Комисията по европейска интеграция работи с бавни темпове. Все пак ние сме единствените, които приемаме решенията си с единодушие. По-скоро би следвало да се обърне внимание на администрацията за приемането на необходимите подзаконови нормативни актове, където има сериозно изоставане.

Facebook logo
Бъдете с нас и във