Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

БЪЛГАРИЯ ЩЕ СЕ ПОДПИРА НА МВФ ДО ВЛИЗАНЕТО В ЕС

Международният валутен фонд ще бди над финансовата стабилност на българската държава до влизането й в Европейския съюз. Това е окончателното решение на борда на директорите на международната финансова институция, който на 14 юни 2004-а прие доклада за икономическото състояние на България и изводите от проверката за резултатите от всички досегашни мисии на фонда (т. нар. последваща проверка). След като е обсъдил тези два документа, директорският борд е решил, че България се нуждае от двегодишно предпазно споразумение с МВФ. За договаряне на окончателните му параметри на 28 юни у нас ще пристигне мисията на Фонда, оглавявана от Ханс Фликеншилд. Задачата й ще бъде да провери дали правителството и БНБ са изпълнили всички ангажименти, които поеха при последната визита на експертите на МВФ у нас през април.Спокойно може да се каже, че правителството и Централната банка се постараха да изпълнят всички предварителни условия за подписването на предпазното споразумение. Според данни от Министерството на финансите, в края на април 2004 г. (по-нови засега липсват) приходите на хазната надхвърлят разходите й с 529 млн. лева. С други думи, Милен Велчев засега стриктно се придържа към обещанието, което даде на Фликеншилд, да ограничи до възможния максимум бюджетните разходи.Изпълнени са и ангажиментите да бъде продадена БТК и от 1 юли цените на електро- и топлоенергията да бъдат увеличени с 10 процента. Фондът е непреклонен за изпълнението на тези две изисквания, тъй като експертите му смятат, че с приходите от големите приватизационни сделки трябва да бъде покрит дефицитът по текущата сметка на платежния баланс. В края на 2004-а се очаква той да надхвърли 1.5 млрд. евро. Що се отнася до поскъпването на тока и на парното, юлското им увеличение ще бъде последното от тригодишната програма за покачване на цените им. За този период те се увеличиха с повече от 40 процента. Целта на тези непопулярни мерки е с приходите си дружествата, произвеждащи електро- и топлоенергия, да покриват текущите си разходи и да си осигуряват средства за капитални ремонти. Не на последно място поскъпването на тока и парното ще направи енергийните дружества по-привлекателни за чуждестранните инвеститори и ще даде възможност на правителството да ги продаде за повече пари. И с тях ще се покрива големият дефицит по текущата сметка.БНБ също е изпълнила обещанията си пред Фонда като отличничка. До средата на май управителният съвет на Централната банка въведе всички ограничения, за които настоя Фондът, за да спре бързия ръст на кредитирането. От 120 на 90 дни бе намален срокът, след който, ако един заем не се погасява, банките трябва да го класифицират като загуба и да я покриват (банковият термин е -провизират) със средства от положителния си финансов резултат. БНБ забрани кредитните институции да увеличават собствения си капитал от текущата си печалба, освен ако тя не е проверена от одитор. В края на май УС на БНБ взе решение банките да заделят като задължителни минимални резерви 4% от всички средства, които банките са привлекли за повече от две години. Експертите в Централната банка очакват ефектът от всички тези мерки да се прояви до началото на септември. Ако не доведат до намаляване на ръста на кредитите, БНБ подготвя допълнителни ограничения - по-строга система за определяне на ликвидността и евентуално увеличаване на размера на задължителните минимални резерви по средствата, привлечени за срок над две години, от 4 на 8 процента. МВФ твърдо държи 52-процентния ръст на отпуснатите заеми, който бе отбелязан през 2003-а, да не се повтаря и през 2004 година. Експертите на фонда смятат, че кредитите, отпускани от българските банки, са една от основните причини за увеличените покупки на потребителски стоки, а оттам и на вноса им, което поражда големия търговски дефицит. В края на 2003-а той е бил около 2.2 млрд. евро и главно на него се дължи недостигът по текущата сметка ( или както финансистите го наричат на своя жаргон - дупката в платежния баланс). А това означава, че чрез търговски сделки от страната са изтекли 1.5 млрд. евро повече, отколкото са влезли. Този факт е твърде обезпокоителен, като се има предвид, че дефицитът следва да се покрива с приходи от инвестиции, а те не идват особено охотно в страната ни или със заеми. С други думи, ако не бъдат взети мерки за намаляването на тази дупка, съществува реална опасност външния дълг да започне да расте лавинообразно и Валутния борд и цялата държава да се сгромолясат под тежестта му. Именно възпирането на тази снежна топка цели сключването на предпазно споразумение. Опасността въобще не е хипотетична, тъй като, според оценките на държавната Агенция за икономически анализи и прогнози, през 2004-а валутните резерви на БНБ се очаква да намалеят с повече от 700 млн. евро. И то при положение, че дефицитът по текущата сметка се ограничи до 7.8% от брутния вътрешен продукт. Само че според някои анализатори заради високите цени на петрола в края на 2004-а той може да достигне до 10% от БВП и при това положение валутните резерви на БНБ, които в средата на юни 2004 г. са 5.8 млрд. евро, може да намалеят с повече от 1 млрд. евро.Подписването на предпазно споразумение ще гарантира, че правителството ще води политика на строга фискална дисциплина, ще следи за стриктното събиране на данъците, няма да се впуска в безразсъдни инвестиционни проекти и ще се въздържа от неразумно увеличаване на разходите за държавни заплати и за пенсии в годината преди изборите за Народно събрание. Както и при досегашните споразумения с Фонда, предпазното ще бъде съпътствано от специална икономическа програма, гарантираща стабилността на Валутния борд. В нея ще има изисквания за размерите на бюджетния дефицит и на фискалния резерв, за приходите на хазната, за правителствените разходи, за събирането на просрочените вземания от данъци, за равнището на външния дълг.... Но в случая българската държава няма да получава на всеки три месеца финансиране от МВФ, както бе при предишните споразумения. То ще бъде отпускано на страната само ако поради външни причини - международни финансови кризи или драстичен скок на енергоизточниците, валутният ни резерв спадне драстично. Ако се стигне до подобна ситуация, държавата ни може да разчита, че фондът ще й отпусне заем до 300 млн. щ. долара. Но условието е правителството да е изпълнило всичките си ангажименти предпазното споразумение. Иначе казано, чрез него МВФ ще гарантира сигурността на Валутния борд срещу евентуалните безразсъдства на българските политици. А те са си сериозна заплаха, като се има предвид, че колкото пъти се е стигало до разрив между българските правителства и МВФ, толкова пъти в страната ни се е развихряла финансова криза. И това най-добре го знаят предшествениците на лидера на БСП Сергей Станишев, който на 15 юни поиска правителството да обсъди с парламентарните групи условията по споразумението, за да се потърси възможност в него да се договорят по-изгодни условия за България. Какви би трябвало да са те не стана много ясно. За сметка на това е добре известно, че ако сега правителството започне да предоговря условията по споразумението, то просто няма да бъде подписано. Освен това Станишев трябва да приеме мисълта, че ако партията му спечели изборите през 2005-а и той стане министър-председател, МВФ ще му постави точно същите условия, каквито сега поставя на правителството на Симеон Сакскобургготски. А ако ги приеме, ще рискува да го споходи политическата съдба на Жан Виденов.

Facebook logo
Бъдете с нас и във