Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

БЪЛГАРИЯ ПОДАДЕ ЗАЯВКА ЗА ПО-РАННО ЧЛЕНСТВО В ЕС

БЕЛГИЙСКИ КОМПЛИМЕНТ ИЛИ ЕВРОПЕЙСКИ ШАНС?

Миналата седмица Белгия, която председателства Европейския съюз до края на годината, покани в Брюксел представителите на шест страни кандидатки за членство в съюза - България, Словения, Полша, Кипър, Унгария и Румъния. Списъкът предизвика изненада. В момента ЕС преговаря за членство с дванайсет източноевропейски страни. Защо другите шест не бяха в Брюксел на тази първа среща на белгийското председателство с кандидатки за членство?
На този въпрос от Брюксел отговориха, че са подготвили поканите според един-единствен критерий: в предприсъединителните преговори белгийското председателство ще слага ударение върху качеството и поканените трябва да са държави, които са в състояние да направят значителен напредък по въпросите, поставени сега на масата за преговорите.
Страните в ЕС се задоволиха да окачествят този подход като новаторски. А кандидатките за членство го оцениха по разнороден начин. Някои от поканените в Брюксел го подложиха на критика, тъй като нямали време да систематизират постигнатото от тях в предприсъединителните преговори по време на приключило на 1 юли шведско председателство на ЕС, за да предложат нещо по-съществено в първите преговори с белгийците. Непоканените страни пък масово възнегодуваха, защото се почувстваха пренебрегнати. Белгийският постоянен представител в ЕС Франц ван Дале обясни: Фактът, че сме поканили за преговори определени страни кандидатки, а не всички, е доказателство за значението, което Белгия отдава на диференцирания подход. Трябва да сме готови за преговорите. Поканихме онези страни, за които имаме убеждението, че с тях можем да напреднем значително в тези преговори.
Този подход, отбелязаха наблюдатели, е израз на решимостта на Белгия да спазва принципа на диференциация на ЕС при воденето на предприсъединителните преговори, според който страните кандидатки трябва да бъдат оценявани индивидуално, а не да бъдат вкарвани в пакети.
По обща оценка на присъствали на срещата в Брюксел с шестте страни кандидатки голямата новина е дошла от българска страна. И не с това, че в Брюксел България затвори главата Свободно движение на капитали и отвори темите Опазване на околна среда и Данъчна политика в предприсъединителните преговори, което си е рутинна дейност. Главният български преговарящ с ЕС Владимир Кисьов, който на 4 юли подаде оставка заедно с посланичката ни към ЕС Антоанета Приматарова, но все още няма заместник и изпълнява задълженията си, заявил пред присъстващите, че новото управление в България иска да ускори процеса на присъединяване на страната ни към съюза. Като се позовал на изявления на представители на НДСВ по време на неотдавнашната предизборна кампания, той отбелязал желанието на България да завърши предприсъединителните преговори година по-рано от досега посочвания от българска страна срок, или през 2003 година. Според него това би означавало България да може да се присъедини към ЕС през 2005 година. А както е известно, предишното българско правителство бе поставила за цел страната ни да приключи предприсъединителните преговори в края на 2004 година и евентуално да стане членка на съюза през 2006 година.
Изявленията на Кисьов направили впечатление и същевременно предизвикали известна изненада. Самият той още преди да подаде оставка като главен преговарящ бе изразил дълбоки съмнения, че новото правителство на България ще води така добре и гладко предприсъединителните проговори както преди. Личният морал изисква да определя мандата си, след като изразявам известни критики към това, което виждам в програмата на новото мнозинство. Мерките в икономическата програма неминуемо ще доведат за забавяне (на предприсъединителните преговори), защото са извън контекста на поетите ангажименти и е невъзможно да бъдат свършени, заяви той в едно интервю след като подаде оставка. Очевидно обаче разговора, който той води неотдавна с него новият външен министър Соломон Паси, го е убедил, че нещата ще се различават от предишното му мнение или поне ще бъдат положени сериозни усилия от страна на новото управление да са различни.
Готовността за такива усилия бе потвърдена и след срещата на 30 юли на Соломон Паси с посланиците на страните от ЕС в София.
Новият шеф на българската дипломация заяви след нея, че евроинтеграцията остава приоритет над приоритетите за България. А белгийският посланик у нас Едмонд де Вилде изрази очакването на своята страна България да отвори до края на годината всички останали глави в предприсъединителните преговори с ЕС. Ако наистина стане така, страната ни ще има цяла година да преговаря по уеднаквяването на законодателството си с това на ЕС и е възможно казаното от Кисьов в Брюксел да се сбъдне. А той явно е предал там очакванията на новото управление у нас.
ЕС гледа в момента по-благосклонно на България. Доказателство е върволицата от високопоставени пратеници на ЕС, които преминаха през София тези дни, както и обещанията им за еврофинансиране на страната ни. В София бяха главният преговарящ на ЕС с България Майкъл Лий и главният координатор на Пакта за стабилност в Югоизточна Европа Бодо Хомбах. Работата на втория, разбира се, не е пряко свързана с предприсъединителните преговори на България с ЕС, но както Хомбах изрично припомни: Пътят на България към членство в ЕС минава през Пакта за стабилност. Същевременно след среща с финансовия министър Милен Велчев главният преговарящ на ЕС с България увери, че страната ни ще получи през тази година общо 300 млн. евро безвъзмездна помощ. Тези пари се отпускат по предприсъединителните програми на Евросъюза. Сумата съставлява 2.5 на сто от БВП на България и е сред най-големите, отпуснати за подпомагане на страна кандидатка за членство. Толкова - около 300 млн. евро - ще бъдат на разположение на България и през следващата година, подчерта изрично Майкъл Лий.
Може да има различни обяснения за повишения интерес на ЕС към България през последните дни. Едното е просто желание за спазване на ангажиментите на съюза към страната ни с оглед на бъдещото й членство в ЕС. Друго би могло да е свързано с желанието да се изясни на място къде стои ЕС в градацията на външнополитическите насоки на новото управление в България. Трето обяснение би могло да се търси в задълбочаването на политическата криза в Западните Балкани. На фона на събитията в Македония, където антиамериканските и антиевропейските настроения си засилват, ЕС има силен интерес да действа за запазването на стабилността, спокойствието и проевропейската ориентация на България.
Каквото и да е обяснението, страната ни е длъжна да се възползва от сегашния благоприятен момент в отношенията си с ЕС. Най-вече с оглед на по-скорошното й членство в съюза.

Facebook logo
Бъдете с нас и във