Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

БЪЛГАРИЯ НЕХАЕ ЗА ТОН И ПОЛОВИНА ЗЛАТО

Тон и половина злато на стойност 14 млн. щ. долара чака пред българската държавна порта, само че нея явно няма кой да я отвори. Основания за това тъжно предколедно прозрение дава пълното мълчание на правителствените люде за резултатите от едно делово посещение на високо равнище, състояло се в края на ноември. Както научи в. БАНКЕРЪ, темата на преговорите с пристигналата тогава у нас тричленна монголска делегация е била уреждането на дълга на Монголия към България и в частност съдбата на златодобивния джойнтвенчър Монголболгаргео Ко. Представителите на монголското правителство са предложили на българската страна варианти за изгодно изкупуване на техния 50-процентен дял в смесеното дружество. Не е известно какъв отговор са дали българските управници на тази оферта, ако въобще са го сторили. Още по-неясно е как ще бъдат решени в крайна сметка дълговите взаимоотношения между двете държави. Единственото, което засега се знае, е, че българският вицепремиер и министър на икономиката Николай Василев е възложил на заместник-председателя на Държавната агенция за енергетика и енергийно регулиране Гати Ал-Джебури задачата да изготви обстоен доклад по въпроса. Според източници от икономическото министерство, на 13 декември докладът бил депозиран в канцеларията на Николай Василев. Но очакванията, че текста на Ал Джебури ще влезе на 20 декември и в дневния ред на редовното четвъртъчно заседание на Министерския съвет, се оказаха напразни. Така че на злополучните български златотърсачи не им остава нищо друго, освен да продължат да гадаят какъв финал ще има тяхната златна треска с над 20-годишна история.Тя започва да се пише през 1979 г., когато по силата на междуправителствена спогодба е създадено смесеното българо-монголско предприятие Монголболгарметал за проучване и добив на злато и други минерални суровини в района на Баян Хонгорската рудна зона с площ от 8 хил. кв. километра. С равни 50-процентни дялове в предприятието участват нашият Булгаргеомин и монголската държава. В периода от 1979 до 1989 г. благодарение на българските специалисти, техника и инвестиции са завършени геологопроучвателните работи в рудната зона. Доказано е, че промишлените запаси разсипно злато там възлизат на 5988 кг., което по средна борсова цена от 300 щ. долара за унция прави 57.7 млн. щ. долара. Прогнозните запаси пък са изчислени на 3000 кг на стойност 28.9 млн. щ. долара. От 1986 до 1999 г. от тези находища са добити 2165 кг разсипно злато на стойност 20.8 млн. щ. долара. В момента остатъчните запаси от злато възлизат на 1457 кг, чиято цена е над 14 млн. щ. долара. Въпросът е дали те ще влязат в българската хазна, или не. Защото от 1990 г. насам около джойнтвенчъра се разиграват пренеприятни събития, които илюстрират пълното безразличие на българската държава към собствените й интереси.През декември 1990 г., след започването на политико-икономическите реформи, правителството на Монголската народна република ни изпраща официална нота за прекратяването на общия златарски бизнес. Българската страна тутакси дава съгласието си за този едностранен акт на монголците и напълно забравя какво е вложила на тяхна територия и какво губи от прекратеното си участие в Монголболгарметал. Монголската страна обаче е по-далновидна. Правителството й учредява фирма Жаргалант, назначава й за генерален директор тамошния гражданин Халзан Пуревнацаг и тя поема самостоятелно цялото наследство на Монголбогарметал. Пуревнацаг получава наготово проучените от българите 12 монголски находища със солидни златни запаси. А в добавка и с разкрито наличие на мед, иридиева и осмиева платина и скъпоценни камъни - нефрити и гранати.Жаргалант слага ръка и върху огромния технически парк на Монголболгарметал, върху неговата модерна сервизна, сондажна и преработвателна техника, върху внушителния сграден фонд в Баян Хонгор, барабар с жилищен блок с 48 апартамента и върху още доста други екстри. Бедата е, че въпреки тях Жаргалант търпи пълно фиаско в добива на злато - от 1990 до 1996 г. количеството е едва 911 килограма. При това, както се установява впоследствие, находищата са експлоатирани хищнически - разработвани са само най-богатите участъци, и то без никаква рекултивация на площите. Съсипана е и наличната скъпа техника, а щом тя излизала от строя, просто е купувана нова. За целта фирмата тегли от Монголската банка за търговия и развитие кредит в размер на 600 хил. щ. долара, като залага наследеното от Монголболгарметал имущество на стойност 1.3 млн. щ. долара. Половината от него припомняме по право е българска собственост. Друг е въпросът защо никой не си я е потърсил.Едва през октомври 1997 г., и то с усилията на тогавашния ни посланик в Монголия Едвин Сугарев, нещо просветва под шапките на българските държавници и българо-монголското предприятие е наново възкресено, но под името Монголболгаргео Ко. Съдружник в него пак е българският Булгаргеомин, а монголски партньор естествено става Жаргалант. За шеф на джойнтвенчъра е назначен Халзан Пуревнацаг, за който булгаргеоминци твърдят, че в момента е обект на внимание от страна на монголските следствени органи. Мястото на втора цигулка в смесеното дружество е отредено за Цветан Андронов в качеството му на заместник на Пуревнацаг. Интересното е, че Андронов е пропуснал да забележи как в приемателно-предавателния протокол, с който новоучреденият Монголболгаргео получава от Жаргалант имуществото на стария Монголболгарметал, стойността на тази техника е силно завишена - надхвърля дори цената, по която е купувана. От окото на Цветан Андронов, който сега е заместник-кмет на Перник, е убягнал и фактът, че при започналата съвместна дейност Жаргалант експлоатира самостоятелно и за своя сметка, но с общата техника, общите пари и с работниците на Монголболгаргио Ко. едно друго богато монголско златно находище в района на Заамар. Отделно от това Жалгалант, както се оказва, е преотстъпил на частни монголски фирми, близки до Пуревнацаг, лицензни права върху добиването на злато в участъци, които всъщност са дадени за експлоатация на българо-монголското дружество. Цялата разсипия в него, вървяла от 1997 до 1998 г., е отразена в ревизионния акт, съставен от българските власти през 1999 година. Там са посочени виновните длъжностни лица, източили предприятието. Върху него и досега тежат неиздължените на Монголската банка за търговия и развитие 375 хил. щ. долара от 600-те хил. щ. долара по кредита, получен от Жаргалант преди учредяването на Монголболгаргео Ко. По-голямата беда е, че българският съдружник в лицето на ръководството на Булгаргеомин и през 1998, и през 1999 г., а и сега нехае за разчистването на монголските батаци. Вместо това предлага прекратяване на съвместната дейност. Вероятно защото до 2000 г. Булгаргеомин бе в приватизационна процедура и някой явно се е надявал, че когато тя приключи, ще получи почти без пари и бизнеса в Монголия. Само че Агенцията за приватизация спря раздържавяването на Булгаргеомин заради изключително лошото му финансово състояние. Така на практика бяха порязани и мераците към монголското злато. Сега правителството ще трябва да реши каква ще е съдбата на Монголболгаргео Ко. От миналата година монголската страна е заявила официално съгласието си да продаде своя дял на българския партньор. А той, ако иска, има разрешението да го препродаде да чуждестранен инвеститор. Специалистите твърдят, че печалбите от добива на златото и на другите ценни метали в монголските находища ще са доста високи за Булгаргеомин. Дори фирмата да остане с 30-процентен дял в един нов джойнтвенчър със сериозен инвеститор, готов да финансира експлоатацията на рудните залежи в Баян Хонгор.

Facebook logo
Бъдете с нас и във