Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

БЪЛГАРИЯ - ЛАС ВЕГАС НА БАЛКАНИТЕ

В зората на прехода към демокрация у нас в началото на 90-те години на миналия век политическите партии се надпреварваха да обещават как ще превърнат България в Швейцария на Балканите. Доколко това се случи е известно на всички. За утешение, след предстоящото през 2007 г. присъединяване на страната ни към ЕС тя може да опита да се превърне в умалено копие на световния център на хазарта - Лас Вегас. Първата крачка към тази златна мечта може да се окаже влезлият най-сетне за обсъждане в Народното събрание проект за изменение на Закона за хазарта. Той предвижда либерализиране на режима, при който ще откриват казина у нас компании, регистрирани в страна членка на ЕС. От промяната ще могат да се възползват и фирми от държавите участнички в Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) - Исландия, Лихтенщайн и Норвегия. Според сега действащата уредба чуждестранни лица могат да отварят казина само ако те са в състава на хотели с четири или пет звезди, закупени или построени от компанията. Другият начин чужденците да завъртят рулетката у нас е в едногодишен срок след получаването на разрешението да инвестират в икономиката ни 10 млн. щ. долара, и да осигурят не по-малко от 500 работни места. В хода на преговорите с Еврокомисията по главата Свободно предоставяне на услуги правителството на НДСВ пое ангажимент да премахне това законово ограничение, но бившите управляващи дълго време си правеха оглушки. За отварянето на хазартния ни пазар за компании от ЕС се заговори още през 2003 година. Министерският съвет дори одобри подобен текст, но той така и не бе обсъден в пленарната зала по онова време. Това даде храна на съмненията, че нечии лобита са повлияли да се отстрани прекомерната конкуренция. Търпението на Брюксел обаче явно се изчерпа и поправките в Закона за хазарта бяха изрично посочени като приоритетни в писмото, което властите в София получиха от представителя на Генералния дирекция Разширяване Фабрицио Барбасо в началото на юни тази година. В резултат на това през август проектът за изменение на хазартния норматив все пак бе внесен в сегашния парламент от петима народни представители, сред които Атанас Папаризов от Коалиция за България, Мария Капон от ОДС, Татяна Калканова от НДСВ и други. В сряда ( 7 септември) документът, който включва само пет параграфа, бе одобрен на първо четене от Комисията по европейска интеграция към Народното събрание. Очаква се до няколко дни той да бъде разгледан и от бюджетната комисия, което е водеща при обсъждането на законопроекта. Въпреки тази активност депутати - както от управляващата коалиция, така и от опозицията, очакват сериозна съпротива срещу предложените текстове в пленарната зала. Те подозират, че и сред колегите им в този парламент има представители на т. нар. хазартно лоби, които с гласовете си ще се опитат да отложат максимално нахлуването на европейските хазартни компании у нас. По неофициална информация на този етап интерес да инвестират в хазартния бизнес у нас проявяват няколко западноевропейски фирми. Споменава се дори името на Казино Австрия АД. Твърди се още, че либерализацията с нетърпение очакват и испански и италиански оператори. Те навлязоха масирано и в десетте страни от Централна и Източна Европа, които се присъединиха към ЕС през май миналата година. По данни на Държавната комисия по хазарта в момента у нас има общо 23 лицензирани казина, но реално работят 20 от тях. Именно те са най-уязвими от предстоящото навлизане на европейски компании в хазартния бизнес у нас. Един от основните български играчи в този бранш е президентът на Нове Холдинг и собственик на футболния клуб ЦСКА Васил Божков. През седмицата той бе поставен на 57-о място в тазгодишната класация топ 100 на най-богатите хора в Централна и Източна Европа на полското списание Впрост. То оценява личното му състояние на 700 млн. щ. долара. Освен че контролира най-голямата букмейкърска къща за залагания на спортни състезания Еврофутбол, Васил Божков е и акционер в няколко от дружествата с лиценз за казино. Според базата данни Дакси например той държи 42% от Пикадили Холдинг, който стопанисва игралния салон в собствения му хотел Рила. Останалата част от акциите са разпределени между Александър Тумпаров, който притежава 48% (17% от които чрез дружеството си Александър и Александър), футболният деятел Стойне Манолов - с 8%, и дружеството АСМ 99 - 2% (то е собственост на Румен Йорданов). Васил Божков, Стойне Манолов и Александър Тумпаров фигурират и сред акционерите на фирмата Робертс сървисиз, която на свой ред държи 90% от капитала на Интерхотел гранд хотел София Казино АД. То пък притежава казиното в столичния хотел Радисън САС. Божков е собственик на 25% от Робертс сървисиз чрез фирмата си Вибо1, Стойне Манолов на 8% чрез СМ-4, а Александър Тумпаров е записал като физическо лице 29% от капитала на дружеството. Останалите акции принадлежат на Блу Денюб ЕООД с едноличен собственик Орен Грюбер. Различни публикации в пресата свързват по един или друг начин шефа на Нове холдинг и с друго софийско казино - Мемфис. Лицензът за него е издаден на Мемфис геймс ОД. Справка в Дакси обаче показва, че съдружници в него с по 25% са Борислав Душков Михайлов, Румяна Байкушева, Татяна Маркова и Чавдар Стоичков.Сред представителите на хазартния бизнес у нас се говори, че на Васил Божков било предложено да купи временно затвореното казино в партера на столичния хотел Хемус. Лицензът за него бе издаден през пролетта на 2003 г. на дружеството Хемус 2003 ООД. Съдружници в него са фирмите ОТИБ ООД и Варта 1 ЕООД, а като управляващи са записани Христо Янков Ангелов и Александър Александров Костадинов. По неофициална информация зад дружеството стои турският бизнесмен Мустафа Гюрлер, смятан дълги години за дясната ръка на Суди Озкан - друг хазартен бос от южната ни съседка, който работи у нас. Двамата обаче се разделиха през 2002 година след скандал помежду им. Според източници от финансовото министерство казиното в хотел Хемус е затворено в началото на 2005-а, тъй като е натрупало огромни задължения към НОИ. Споменатият вече Суди Озкан е другата фигура, която се откроява сред притежателите на лицензи за казина у нас. Той контролира рулетката в столичния хотел Принцес (чрез фирмата си Актив БГ). Второто казино на Озкан се намира в пловдивския хотел Тримонциум, закупен от него през 1998 година. Титуляр на разрешението там е Ентертеймант АД. В момента Озкан води съдебни спорове с Държавната комисия по хазарта за игралните салони в столичния хотел Родина, както и за този на софийската улица Калоян. Масираното присъствие на рулетки в най-големия ни град се допълва от тази в хотел Шератон. Казиното там е собственост на Балкан Интернешънъл Травел Сървисиз АД. Акционери в него са Мерсан Йомер с 68% от акциите и Сивън Синклер, притежаващ останалата част от капитала. Казиното в хотел Кемпински Зографски се държи Йовал 2001 АД. Негов мажоритарен собственик с 95% на сто от капитала е Йосиф Блоашвили.Освен в столицата активна хазартна дейност се развива и по Черноморието. Фирми от групировката на убития през март 2003 г. Илия Павлов все още стопанисват две от казината в курортите Св. св. Константин и Елена и в Златни пясъци. Казиното в хотел Добруджа в Албена е собственост на Черно море 200 ЕООД, което се смята за част от портфейла на Албена инвест Холдинг. Лицензирани казина има още във варненския интерхотел Черно море и в хотел Перла в Златни пясъци.Сред местата по Южното Черноморие, където играчите могат да залагат, са хотел България в Бургас, популярното от близкото минало Бар вариете' в Слънчев бряг, в хотел Кубан (пак в този курорт) и други. В Пловдив пък освен в Тримонциум с игрални салони разполагат още хотелите България (където оператор е Орхидея 96) и Марица (в който работи Казино Фламинго ООД).

Facebook logo
Бъдете с нас и във