Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

БЪЛГАРИЯ ИЗПЪЛНЯВА КРИТЕРИИТЕ НА МААСТРИХТ ОТ ГОДИНИ

ВЪВЕЖДАМЕ СЕМЕЙНОТО ОБЛАГАНЕ НАЕСЕНМилен Велчев, министър на финансите, пред в.БАНКЕРЪГ-н министър, през септември ще обсъждате с мисията на МВФ бюджета за 2005 година. Кои са приоритетите в него?- Надявам се, че до края на септември бюджетът ще бъде приет от Министерския съвет. Смятам, че благодарение на обявеното намаляване на данъците, което е отразено в приходната му част, ще създадем по-добри условия за развитието на бизнеса през 2005 година. Предвиждаме да осигурим достатъчно средства за финансиране на обекти от инфраструктурата. Специално ще заделим допълнителни 100 млн. лв. за Министерството на регионалното развитие и благоустройството, които да бъдат използвани за изграждане и ремонт на второкласни и третокланси пътища. Вярвам, че правителството ще успее да осъществи намеренията си да даде на концесия основните магистрали и по този начин ще привлече сериозни инвестиции за поддържането и доизграждането им.Един от приоритетите в новия бюджет ще бъде образованието. Ще се опитаме да осигурим финансиране за езиково обучение още в началните класове на всички училища, както и за закупуване на компютри и софтуер, с които повечето учебни заведения да бъдат оборудвани. Провеждането на компютърно и езиково обучение още от началните класове ще осигури на сегашните ученици повече възможности за реализация в Европейския съюз, към който България ще се присъедини през 2007 година.Появиха се информации, че Министерството на финансите планира да въведе семейно-подоходно облагане. - През 2005 г. ще започне да се прилага първият етап от семейно-подоходното облагане. Ще въведем така наречения данъчен кредит. Размерът му ще зависи от броя на децата в семейството и с него ще бъде намаляван облагаемият доход. Например, ако главата на семейството плаща данъци върху доход от 500 лв. на месец и има три деца, за всяко едно от тях ще се приспада определена сума от тези 500 лева. Крайният резултат ще се облага по данъчната скала за доходите на физическите лица. Знаете, че през септември тя ще бъде променена. Ще намалим от 29 на 24% данъка за гражданите с най-големи приходи, а за всички останали ставките ще са с 2% по-ниски от сегашните. Все още не сме решили какви да бъдат конкретните размери, с които ще се намалява облагаемият доход, но намерението е те да нарастват за всяко следващо дете в семейството.С наближаването на есента, когато обикновено се правят промени в законите за облагане на гражданите и на фирмите, отново се поднови дискусията за така наречения плосък данък. Смятате ли, че той трябва да бъде въведен, и откога? - Аз лично съм привърженик на плоския данък и още в предизборните документи на Национално движение Симеон Втори предложих да се проведе дискусия за въвеждането му. Радвам се, че този въпрос вече се обсъжда в публичното пространство. Ще бъда щастлив, ако един ден плоският данък бъде въведен в България...Всъщност, като говорим за плосък данък, какво точно трябва да разбираме - единна ставка за определен данък или обща ставка за всички данъци?- Обикновено става дума за единна ставка по точно определен данък. Въпреки че има случаи като Словакия, която е въвела обща ставка от 19% за данъците върху доходите на гражданите, върху печалбата на фирмите и по ДДС. Но искам да продължа с отговора на предния ви въпрос. Независимо че подкрепям въвеждането на плоския данък, не мисля, че в момента то се ползва от обществена подкрепа...Защо смятате така?- Защото прилагането на плоския данък означава по-високо облагане за хората с ниски доходи. Сами разбирате, че при въвеждането на единна ставка върху доходите на физическите лица няма да се вземе най-ниският процент за облагане. Вероятно той ще е някъде по средата между най-високата и най-ниската ставка. Това ще намали данъчната тежест върху по-състоятелните граждани, но ще я увеличи за най-бедните. Разбира се, хората с по-високи доходи ще имат повече възможности да инвестират в икономиката, което по принцип е добре. Но в тази полза трябва да бъдат убедени и онези, които не са толкова състоятелни. Едва когато това стане, плоският данък може да бъде въведен.Преди два месеца заявихте, че през 2006 г. ДДС може да бъде намален с 2 процента. Защо това да не стане веднага?- Намаляването с 2% на ДДС, за което говорих преди време, не е обсъждано дори в НДСВ, камо ли с коалиционните партньори. Това намаление ще зависи до голяма степен от предизборните програми на основните политически сили, но най-вече от това, дали събираемостта на приходите в бюджета ще продължи да се подобрява.В повечето държави от ЕС съществуват по няколко ставки за ДДС. Каква е причината да не въведете тази практика и в България?- В страните от ЕС тези диференцирани ставки по ДДС са били въвеждани - преди доста време, преди да се стигне до единното мнение, че те не са полезни за икономическото развитие. А когато тези ставки вече са даденост, много трудно може да бъде постигнато политическо решение за тяхното премахване. Все пак някои страни, като Словакия например, успяха да го направят. Въпреки това европейските директиви повеляват през следващите години постепенно да се премине към единна ставка по ДДС. Това е една от причините да не въвеждаме диференцирани ставки. Няма смисъл данъчната ни политика да е противоположна на европейската. Пък и икономическата теория отрича диференцираното облагане по ДДС.След намаляването на преките данъци къде ще се намира България спрямо страните от ЕС по отношение на данъчната тежест?- И в момента България е една от страните с най-ниски преки данъци. А след като ги намалим, ще сме още по-конкурентни в сравнение с повечето страни от ЕС. Държавите с по-ниски данъци от нашите в момента са Естония, Кипър и Ейре, но за последната това важи само за корпоративното облагане. Ставката върху доходите на физическите лица в Ейре е по-висока от тези в България. Разбира се, не бива да пропускаме и ниската единна ставка от 19% в Словакия.А при косвените данъци? Те не са ли по-високи от много държави в ЕС?- Да, при косвените данъци България има по-високи ставки от средните за Евросъюза. Но това е неизбежно, ако искаме да осигуряваме необходимите за бюджета приходи. Политиката ни е да намаляваме преките данъци, за да оставяме повече средства в ръцете на бизнеса, с надеждата, че той ще ги инвестира в развитието на фирмите.Преди седмица заедно с управителя на БНБ Иван Искров вие описахте пътя, който трябва да измине България, за да се присъедини към Еврозоната и да въведе еврото като своя платежна единица. В какъв срок България може да постигне критериите от Маастрихт?- През последните години страната ни ги изпълнява. Това се отнася дори за дългосрочните лихвени проценти. Макар и на ръба, покриваме изискванията на Маастрихт и по този критерий (б.а. - виж табл. на стр. 7). Разбира се, никой не може да прогнозира какъв ще бъде размерът на лихвите и на инфлацията през следващите няколко години и дали ще продължим да изпълняваме изискванията за тях. Но пък със сигурност мога да кажа, че два от общо четирите критерия на Маастрихт - размер на бюджетния дефицит и съотношение на държавния дълг към брутния вътрешен продукт, вече са изпълнени и ще продължат да се изпълняват авансово.

Facebook logo
Бъдете с нас и във