Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

БЪЛГАРИЯ ИМА ПОТЕНЦИАЛ ДА СЕ СПРАВИ С КОРУПЦИЯТА

Д-р Николас Закхеа, главен експерт на американската Сметна палата по финансови измами и борба с корупцията, пред в. БАНКЕРЪНиколас Закхеа е дипломиран експерт по финансови измами към Сметната палата на САЩ, и притежава международна известност. Той е дипломиран финансов мениджър за държавния сектор, има магистърска степен по публична администрация и докторат по международна икономика. Д-р Закхеа бе поканен в София по линия на проекта Инициатива отворено управление на Американската агенция за международно развитие, за да обучава одиторите от българската Сметна палата да разкриват финансови измами и корупционни практики. Г-н Закхеа, имате ли представа колко човека се намират в затвора благодарение на вашите усилия?- Не разполагам с точна цифра, но мога да кажа, че заради работата, която върша, наистина има хора, които или са прекарали известно време в затвора, или са били наказвани с парични глоби, или са били санкционирани по друг начин.Според вас, разполагат ли одиторите у нас с нужния капацитет, за да разкриват финансови измами?- Да. Мисля, че в момента българските одитори имат такъв капацитет. Бих искал да отбележа, че нивото на професионални умения не може да бъде еднакво, в които и да е две държави не само в Източна Европа, но и в целия свят. Всеки се старае да не изостава от тенденциите в извършването на корупционни действия. Що се отнася до българските одитори - тези, с които съм се срещал и с които съм бил свързан в курсове за обучение, мисля, че те не отстъпват на колегите си не само в другите източноевропейски държави, но и в останалата част от света. Разбира се, те трябва да продължат да развиват допълнителни умения, да задълбочават знанията си и да увеличават професионалните си отговорности. Защото около финансовите злоупотреби и корупцията винаги има нещо ново, което се появява и което вие трябва да може да разпознавате и да разследвате. Вие имате богат опит в борбата с финансовите измами и корупцията. Кои общества са най-уязвими и податливи на тези престъпления?- Всяка година Трансперънси интернешънъл прави проучване и изготвя индекс, който подрежда държавите по степен на разкриване на измамите и на усилията, които те полагат в борбата с тях. Така че много лесно се вижда кои от тях са по-податливи на такива измами и кои са най-добри в противопоставянето им. Що се отнася до сравняването на България с други страни, мисля, че вероятно то няма толкова голямо значение. Финансовите измами се разпространяват много бързо, всяка година в света се плащат един трилион щатски долара във вид на подкупи. Това обаче е само сумата, която може да се пресметне. Актове на корупция, каквито са измамите и подкупите, има в абсолютно всяка страна по света - в САЩ, в България, в държавите от Югоизточна Азия. Това, което прави една държава по-податлива на финансови измами от друга, е дали е склонна или не да признае, че съществуват измами, и да направи нещо срещу тях. Най-податлива е, когато не признава, че съществуват измами и няма интерес да се бори срещу тях. България признава, че има проблем с финансовите измами, тя има интерес да обучава одитори и следователи, които да ги откриват и разследват, и даже тези два фактора вече я правят по-малко уязвима от други държави. Защото тя прави нещо в тази насока, като показва на гражданите си, че съществува.Докато една държава, която не се притеснява от този проблем, която не обучава професионалисти и не привлича своите граждани да участват в откриването на тези измами и в борбата срещу тях, която не включва съдебната си система, е по-податлива на финансови измами. В този смисъл фактът, че България се усъвършенства в тези насоки, я прави по-слабоуязвима.Един български парламентарист, лекар по професия, например твърди, че в българските болнични заведения няма корупция, а само нерегламентирани плащания. Къде, според вас, минава тънката граница между тези две понятия? - Не съм запознат с подробностите в тази ситуация, въпреки че чух за нея, и не мога да я коментирам, преди да съм я проучил. Но по принцип във всяка страна по света (аз се запознах с болничната система в Близкия изток) лекарите получават пари от правителството, за да предлагат услуги. Аз самият съм бил в болници в Източна Европа и там на докторите се плаща, за да доставят услуги. От опит съм научил, че ако човек отиде в болница и очаква да получи лечение без някаква компенсация, защото лечението там е безплатно, но плати на доктора за нещо, на което по принцип той има право, това е нерегламентирано плащане. Ако държавен служител, какъвто е държавният лекар, натоварен да осигурява медицинско обслужване на гражданите, взема пари за тези услуги, той действа извън обсега на своите правомощия. Знам за какво говорите, преживял съм го - не в България, в други страни.Смятате ли, че на България е необходим закон за лобизма, подобен на този в Съединените щати, като мярка срещу корупцията и нерегламентираните плащания?- Не съм запознат с такива предложения в България и затова не мога да ви отговоря. Но по отношение на този закон в САЩ мога да кажа, че там той е полезен. България преживява подобни проблеми, които може да са резултат от прекалено лобиране, така че подобно законодателство може да е полезно и тук, за да се избегнат някои прояви на корупция. В състояние ли е върховната одитна институция да противодейства на политическата корупция, на незаконното финансиране на политици от определени икономически кръгове?- Мога да говоря само за одиторските умения, но не мога да кажа дали един закон ще подкрепи усилията им по отношение на разследването. Но ако те продължат да развиват уменията, които вече имат и които показаха по време на тези курсове на обучение, със сигурност ще могат да извършват подобни разследвания. Не знам дали ще имат законова власт за това, но със сигурност ще имат уменията да ги правят.В момента България заема 54-55-о място в световната класация за корупцията в страните. Бихте ли пояснили по какви критерии се прави тя?- Понятието корупция има твърде много значения, това е една многоглава хидра. Така че всяко действие, което е неуместно, незаконно и оскърбително, може да се приеме като акт на корупция или като нещо, което води до такъв акт. Колкото до критериите, които се използват при съставянето на тази класация, Трансперънси интернешънъл използва определена методология, но аз не съм запознат със специфичните техники. Класацията не се основава толкова на някакви научни данни, колкото на мен ми се иска. Но организацията използва едни и същи критерии, за да подреди всички държави. За момента тя е една от малкото, които се опитват да правят такава класация, и аз мисля, че с течение на времето методологията ще се подобрява и класациите ще стават по-аргументирани. Не мислите ли, че одитните институции по света регистрират само върха на айсберга, така както митниците залавят само малка част от наркотиците, които преминават границите? В този смисъл какви препоръки бихте отправили към българската Сметна палата? - Приблизително 20% от всички разследвани измами са резултат от открития, направени от одиторите. Останалите 80% са следствие от работата на органите за вътрешен контрол, както и на медиите. Но трябва да поясня, че основната роля на одитора не е да открие измамата. През последните няколко години одиторските стандарти по света се променят и осъвременяват. Това позволява на един одитор да използва специални одитни техники, които му дават възможност да открие измамата. Независимо че това не му е първата работа, все пак това става важна част от неговите отговорности. Дълг на одиторските организации и на професионалистите е да започнат да развиват умения, които да им позволят да осъществяват ефективно стандартите, които сега градят. Точно това се случва сега тук - одиторите на Сметната палата вече знаят какви са отговорностите им при разкриването на измами, а онова, което ние им даваме, е достъп до нови умения и знания, които ще им помогнат да станат по-добри. Получавате ли заплахи, предлагали ли са ви подкупи и коя е най-голямата измама, която сте разкрили?- Получавал съм заплахи, но никога не съм вярвал, че са сериозни. Случва се от време на време. Най-голямата измама беше свързана с мултимилионна схема, свързана с недвижими имоти в Щатите, в която участваха брокери, банкери и спекуланти с недвижими имоти. Те купуваха имоти например по 100 000 долара, гарантираха им оценки за по 300 000 долара, като подкупваха оценителя, после уреждаха ипотека от банка за тези 300 000 и застраховка на тази ипотека от правителството. Схемата беше използвана в района на Ню Йорк и включваше около 35-40 имота и 10-15 човека, които впоследствие бяха осъдени.

Facebook logo
Бъдете с нас и във