Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

БЪЛГАРИЯ Е ДАЛЕЧ ОТ РЕКОРДИ ИЗВЪН ПРИВАТИЗАЦИЯТА

Не минава и месец, без Агенцията за приватизация да се похвали колко са постъпленията от раздържавяването у нас и да отчете нови и нови рекорди. Българската агенция за инвестиции също не остава по-назад, като изнася непрекъснато данни за размера на т. нар. инвестиции на зелено, които, според нейните експерти, са истинско чудо. За разлика от тези сделки, встрани от погледите поне засега остават частните придобивания и сливания, но те без съмнение също са една съществена част от икономическия облик на България. По данни на международната фирма Дийллоджик в периода 1995-2004 г. в България са извършени 162 сливания или придобивания, при които по правило единият от контрагентите е бил чуждестранно дружество. Сделките са на обща стойност 3.2 млрд. щ. долара. Най-силна е била 2000 г., когато покупко-продажбите достигат рекордните 1.2 млрд. долара. За сравнение, през останалите години те не надвишават 200 млн. долара. Изключение бе продажбата на 40% от капитала на телекомуникационната компания Мобилтел през юли 2004 г. на консорциум от седем инвестиционни компании, между които Ей Би Ен АМРО кепитъл (ABN AMRO Capital), Ситигруп инвестмънтс (Citigroup Investments Inc.) и Къмюникейшънс венчър партнърс лимитид (Communications Venture Partners Ltd.). Стойността на тази сделка 1.3 млрд. щ. долара. След нея австрийските бизнесмени Йозеф Таус, Херберт Корд и Мартин Шлаф си запазиха 60% от акциите на мобилния оператор, поради което на практика реална промяна в собствеността на Мобилтел нямаше. От дружеството излезе единствено австрийската банка Бавак (BAWAC). Благодарение на продажбата на активи на мобилния оператор телекомуникационният сектор у нас зае първото място по привлечени инвестиции - 2.2 млрд. щ. долара за последните пет години. Назад останаха банковият и застрахователният сектор, които с 48 сделки привлякоха инвестиции от 451.35 млн. долара, по данни на Дийлоджик. Най-много придобивания и сливания - 50, на обща стойност 171.64 млн. щ. долара са направени в преработвателната промишленост. Почти толкова са и сделките в хранително-вкусовата, текстилната и мебелната промишленост - 47, на обща стойност от 73.06 млн. долара. На опашката са строителството, транспортът и логистиката. Според икономисти картината, която данните на Дийлоджик рисуват, не е изненадваща. Някои от тях обаче я определят като тревожна. Особено като се има предвид, че част от числата отразяват операции, които на практика не водят до промяна на собствеността. Специалистите обясняват това донякъде с факта, че изследването обхваща период, в който приватизацията у нас все още не е приключила. И че в България се е наложила практиката да се купуват по-скоро отделни активи, отколкото предприятия. Инвеститорите предпочитат да влагат парите си на зелено, тъй като българските предприятия - в по-голямата си част, са с остаряло оборудване и тяхната модернизация струва скъпо. Което обяснява защо вече втора поредна година инвестициите на зелено надхвърлят 1 млрд. долара. През последните девет години са регистрирани едва 116 случая, в които българска фирма е придобила друга българска фирма. Общата стойност на сделките е близо 295 млн. щ. долара. Поне според данните на Дийлоджик извън приватизацията нито една българска компания не е купила фирма от Източна и Централна Европа за периода 1999-2002 година. Първата подобна сделка е реализирана едва през 2003 г. за сумата от 2.46 млн. щ. долара. От 15-те държави, включени в изследването (Унгария, Хърватска, Словакия, Полша, Словения, Латвия, Чехия, Македония, Естония, Сърбия и Черна гора, Литва, Румъния, България, Босна и Херцеговина и Албания), само Босна и Херцеговина и Албания са след нас по стойност на трансграничните сделки. Отличници в това отношение са унгарците и хърватите, които са инвестирали в Централна и Източна Европа съответно 1.1 млрд. и 606.74 млн. щ. долара. Словакия се нарежда на трета позиция с вложения от 355.94 млн. долара. Прави впечатление, че с всяка изминала година расте по-скоро стойността на сделките, отколкото техният брой.Инвеститорите от 15-те държави са били още по-скромни във вложенията си извън региона. За последните пет години те са сключили 82 сделки на обща стойност 951.58 млн. щ. долара. Почти половината от тази сума се дължи на 11-те сделки, направени от фирми в Хърватска. Тяхната стойност е 484.32 млн. щ. долара. Следват я Полша и Унгария - съответно със 196.26 млн. и 185.05 млн. щ. долара. България е на опашката с една сключена сделка. В обратния процес - на привличане на чуждестранни средства чрез сделки извън приватизацията, България се представя далеч по-добре. Тя заема четвърто място сред 15-те страни за последните пет години - от общо 43 такива сделки в страната ни са влезли 3 млрд. щ. долара. Това обаче е едва една пета от средствата, които е привлякла Полша. За периода 1999-2004 г. там са налети 14.5 млрд. долара чрез 722 сделки. Следват я Чехия и Унгария съответно с 10.2 млрд. и 9 млрд. щ. долара. Общо за региона през този период са осъществени 2734 сливания и придобивания на обща стойност 46.9 млрд. щ. долара. Най-много пари за придобиване на частни активи в Централна и Източна Европа е похарчила Германия. За последните пет години тя е вложила в региона 9.2 млрд. щ. долара, като сделките, сключени от германски дружества, са 385. Повече от половината от средствата са инвестирани още през 2000 година. Австрия заема второто място с вложения от 4.4 млрд. щ. долара. Непосредствено след нея се нареждат САЩ и Франция - съответно с 4.2 млрд. и 4.1 млрд. долара. В Централна и Източна Европа най-много пари влизат през 2000 г. - 14.8 млрд. щ. долара. Най-предпочитаните сектори за придобивания (включително и в България) са финансовият сектор и телекомуникациите, както и фармацевтичната и химическата промишленост. Според Георги Ангелов, експерт в Института по пазарна икономика, в бъдеще сливания ще има най-вече във финансовия сектор, главно под влияние на предстоящото присъединяване на България към Европейския съюз (има се предвид, че ще отпадне лицензионният режим за финансовите институции от ЕС, което ще принуди българските банки да търсят по-мощни партньори, за да издържат на конкуренцията). Подобна е практиката на Естония, където след приемането в Евросъюза броят на банките се е увеличил три пъти. Впрочем такъв процес на окрупняване у нас вече е започнал. Банк Аустрия Кредитанщалт и дъщерната й банка у нас Ейч Ви Би Банк Биохим придобиха 99.9% от капитала на ХЕБРОСБАНК на първи март. Плановете са през 2006 г. двете български кредитни институции да се слеят. Купувачите платиха договорената цена, която не бе официално оповестена, но според някои банкери е 114 млн. евро. Гръцката Пиреос банк пък внесе в БНБ молба да й бъде разрешена покупката на 99.7% от акциите на ЕВРОБАНК, които все още се водят собственост на Петрол холдинг. Анализаторът на Индъстри Уоч Георги Стоев очаква, че в бъдеще най-крупните сделки ще се осъществят в сферата на телекомуникациите и енергетиката, след като приватизацията в тях приключи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във