Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

БУЛДОГЪТ ОТ ХЕРМЕС

Питър Бътлър управлява капитали на стойност 1.6 млрд. щ. долара. Но в Европа няма компания, която би искала да види името му сред своите акционери. Петдесет и четиригодишният главен изпълнителен директор на фонда за управление на активи Хермес Фоукъс (Hermes Focus) и неговият екип инвестират само в най-големите разочарования на пазара. След това се втурват да правят промени, да изхвърлят неспособните ръководители и да разработват стратегии за вдигане на цените на акциите.Работата е съпътствана от много рискове и проблеми, но Питър Бътлър с основание се хвали, че точно този агресивен стил на инвестиране му носи впечатляващи резултати. Един от най-красноречивите примери е компанията Смит енд Невю (Smith Nephew). През 1998 г. фондът на Бътлър прави една от първите си инвестиции в нея и веднага започва да подхвърля свежи идеи на управителния съвет. След като сменя ръководството и я модернизира, акциите на Смит енд Невю поскъпват и днес са скочили повече от два пъти. Акционерите вече получават дивиденти, а възвръщаемостта е достигнала 178 процента. Не е зле като за първи опит, гордее се мениджърът. Бътлър не е типичен пример за инвеститор, алчно поглъщащ корпорация след корпорация. Той е част от фонда Хермескойто управлява най-голямата система за пенсионно осигуряване във Великобритания, тази на Бритиш петролиъм (BT), на стойност 59 млрд. щ. долара. Дори човек никога през живота си да не е работил за британския петролен гигант и изобщо да не живее на Острова, има голяма вероятност Хермес да управлява някоя и друга лира от спестяванията му. Във Великобритания Хермес ръководи активите на повече от сто клиенти, сред които са титани като Шел (Shell), Нисан (Nissan) и калифорнийската пенсионноосигурителна система Калпърс (Calpers). Хермес притежава поне по 1% от капитала на всяка фирма, която се търгува на борсата в Обединеното кралство и има още около 2000 инвестиции в други държави. Питър Бътлър става част от екипа на фонда през 1996 г. след пет изтощителни години като финансов директор на две затънали в дългове компании. Специалната му задача е да се справи с проблемните акции в масивния портфейл на фонда. Той обаче установява, че дялове от по 1% не са достатъчно големи за амбициозните му планове.През октомври 1998 г. членовете на управата на Хермес се съгласяват да му дадат по-голяма свобода и го оставят да купува по-големи пакети. Единственото им условие е това да стане чрез специално създаден фонд на стойност 100 млн. брит. лири. Така се появява Хермес Ю Кей Фоукъс Фънд (Hermes U.K. Focus Fund), чрез който упоритият Бътлър трябвало да покаже какво може. Първата работа на екипана Хермес Фоукъс е да набележи компании, които пазарът смята за загиващи. Интерес за Бътлър представлява активи, от които всеки кандидат-инвеститор обикновено се стреми да избяга - например акции, които са под средната цена на пазара в продължение на три или пет години. След като той подбере няколко имена, останалите членове на екипа преценяват кои от тях имат потенциал.Оттам нататък Хермес Фоукъс започва да действа агресивно и често първото нещо е да смени завареното ръководство. Когато реши да се заеме с дадена компания, Хермес Фоукъс се стреми да придобие до 10% от нейните акции. Идеята е фондът да получи достатъчно акции, за да има изгода, когато компанията започна да се възстановява, но не толкова много, че при евентуална продажба на пакета да си отвори прекалено много работа. За да е сигурен, че фондът ще участва в управлението, Бътлър се стреми да вземе пакет, който да му гарантира място сред петте водещи акционери във всяка избрана компания. След това бордът няма как да не се вслушва в мнението му.Следващата стъпка на Хермес Фоукъс е да се заеме с останалите основни акционери в избраната компания. Фондовите мениджъри обикновено гледат един на друг като на конкуренти. Според мен обаче, щом веднъж придобиеш акции на дадена компания, ти си вътре заедно с тях, смята Питър Бътлър. Когато Хермес поиска от борда да се преразгледа стратегията, когато представи своите предложения и остави директорите да мислят, се струпват и първите облаци на напрежение. Понякога бордът решава да съдейства, понякога членовете му се разделят на групи, а от време на време директно отхвърлят идеите на Бътлър.За четирите години, откакто съществува, Хермес Фоукъс е поела управлението на 40 британски компании. В момента фондът обикаля континенталната част на Европа и търси фирми, които с негова помощ биха станали по-полезни на своите акционери, отколкото са в момента.Една от тези набелязани компании е италианският концерн за производство на млечни продукти Пармалат финанциариа (Parmalat Finanziaria), в който британският фонд инвестира в началото на 2002 година. Тази компания е пример за това, как силен бизнес може да носи твърде слаба възвръщаемост на своите акционери, обяснява Питър Бътлър. В началото на 2003 г. Пармалат се отказа от вече планирана емисия конвертируеми облигации, която би могла да доведе до потенциално изместване на Хермес.Макар случайност, полезно се оказва и това, че Питър Бътлър и президентът на Пармалат Калисто Танци споделят обща страст - футбола. Бътлър все още играе във футболния отбор на ветераните от своя университет. От своя страна Пармалат е собственик на футболния отбор Парма, който се оказва много силно маркетингово оръжие. Все пак играта си е игра, а инвестирането на пари е сериозна работа. Като че ли няма голям смисъл производител на млечни продукти да притежава футболен отбор, нали?, чуди се Бътлър.Наскоро Хермес Фоукъс инвестира в друга компания от родината на Пармалат - Банка пополаре ди Милано (Banca Popolare di Milano). Щом става дума за италианска кооперативна банка, Бътлър смята сделката за изгодна. Но все пак трябва да има някаква причина за ниската цена на институцията от Милано. Бътлър я обяснява така: При този тип банки в Италия всеки акционер има право на един глас. Повечето работодатели притежават по няколко акции и предават още няколко на децата си. Логично те превъзхождат по брой институционалните инвеститори, когато дойде време за гласуване.Бътлър признава, че откакто работи за Хермес Фоукъс, е получил по-малко критики, отколкото е очаквал. Повечето от инвестициите на фонда така и не стигат до пресата, а в случай на успех Бътлър не очаква някой да тръгне да го поздравява. Едно нещо е сигурно - ако цените на акциите тръгнат нагоре, мениджърите никога няма да признаят, че заслугата е на Хермес.Единственият провал според самия Бътлър, е свързан с лондонската компания Леърд (Laird), която се занимава с производство на електроника. Инвеститорът я купува през 2000 година. Компанията действа прекалено хаотично и когато Бътлър предлага няколко радикални промени, не съумява да си осигури подкрепа от другите мениджъри. Затова продава акциите си и продължава напред. Това е единствената от общо 17 инвестиции, от които сме се отказали, а после се е оказало, че сме сгрешили, признава спецът. След като Хермес Фоукъс се оттегли от Леърд, компанията назначи нов изпълнителен директор и само за първата половина на 2003 г. акциите й са скочили с 46 процента.Възвръщаемостта от 39%, която Ю Кей Фънд успя да постигне за три години и половина, се оказа достатъчен стимул за други институции да започнат да инвестират в новия Хермес Юропиън Фоукъс Фънд (Hermes European Focus Fund), който бе създаден през февруари 2002 година. Двайсет и девет инвеститори решиха да вложат общо 500 млн. щ. долара. Сред тях са канадският пенсионен фонд Онтарио Тийчърс (Ontario Teachers), японският Нипон Лайф (Nippon Life) и няколко европейски пенсионни мениджъри. Активността, която обещава Хермес, струва пари, и то няколко пъти повече от тези, които получава един средностатистически фонд. Имаме по един мениджър за всяка компания, с която сме ангажирани в момента, казва Бътлър. Годишните хонорари за управление на фондове са по един процент. След това мениджърите вземат 20% от постигнатата печалба.Фондовете на Хермес Фоукъс не са открити за обществеността, но с малко повече разследване инвеститорите могат да проследят какво купуват Бътлър и хората му в страни като Италия, където регулаторните органи съобщават кога някой купувач е събрал повече от 2% от акциите на дадена фирма. Една от стратегиите, които биха могли да донесат успех на останалите фондове, е да чакат, докато набелязаната компания се съгласи да осъществи идеите на Хермес, и след това да купят нейните акции.

Facebook logo
Бъдете с нас и във