Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

БЪДЕЩЕТО НА АЕЦ - ФАЛИТ ИЛИ ДЪРЖАВНИ СУБСИДИИ

Комисията за външни отношения към Европейския парламент прие в четвъртък (19 февруари) положителен за страната ни проект на доклад,в който се призовава кандидатурата ни за членство в ЕС да не бъде обвързана с тази на Румъния. По предложение на докладчика за България в Европарламента Джефри ван Орден членовете на комисията записаха и текст, с който се препоръчва на Евросъюза по-гъвкав подход към АЕЦ Козлодуй, като се вземат предвид и резултатите от партньорската проверка на нейните III и IV блок. Нещо повече - подчертава се, че структурите на ЕС трябва да предприемат стъпки за поддържане и развитие на енергийния ресурс на страната ни, така че тя да може да посрещне бъдещите си нужди и да запази позицията си на износител на електроенергия.Предложението на Комисията по външни отношения предстои да бъде обсъдено от членовете на Европейския парламент в Страсбург през март тази година. Тогава се очаква и официалното публикуване на Доклада за България. Този документ обаче няма такава тежест в преговорния процес, както редовните доклади за напредъка на държавите кандидатки, които разработва Европейската комисия. Ето защо дори и текстът за Козлодуй да бъде одобрен, това съвсем няма да е достатъчна гаранция за по-добра съдба на III и IV реактор на централата.--------------В обстоен анализ на гръцкият вестник Елефтеротипия от тази седмица открито се заявява, че зад ядрените притеснения на Евросъюза стоят политически и икономически интереси. Според изданието повечето от бившите социалистически страни ще влязат в Европейския съюз с ядрени руини, но от Брюксел се отнасят избирателно към тях. Описва се примерът с чешката АЕЦ Темелин, която въпреки протестите на австрийците е извън черния списък. Чехите, заедно със словаците обаче, са изнасяли огромни количества електроенергия за Германия и Франция. Само през 2003 г. от Темелин за Западна Европа са заминали 19 млрд. киловатчаса. Всичко това е в разрез с решенията на Евросъюза - твърди Елефтеротипия - защото едно от изискванията за приемането на нов кандидат е затварянето на ядрени реактори, които не покриват критериите за сигурност. В списъка на нарочените за ядрени развалини освен АЕЦ Козлодуй са и споменатите чешки, словашки, а и латвийски централи. Но както отбелязва гръцкият вестник, критериите за сигурност на реакторите се спазват формално. Причината е главно в американските и европейските фирми, които са се заели с реставрацията им и по този начин им осигуряват техническо алиби. Така въпросът с ядрените централи в Източна и Централна Европа си идва на мястото - т.е. при сериозните сметки, икономическите интереси и енергийните баланси. Стотици милиони започнаха да пресмятат и българските ядрени експерти. Сумите им обаче доста се различават от тези, които ни обеща ЕС като компенсации за затварянето на четирите малки реактора в Козлодуй. За извеждане на един блок на атомна електроцентрала, по прогнозните данни на различни международни организации, са необходими от порядъка на 300 млн. долара, обясни Йордан Георгиев, шеф на дирекция Ядрена енергетика и безопасност в енергийното министерство. С други думи, само спирането на четирите реактора ще ни струва поне 1.2 млрд. евро, или близо четири пъти повече от парите, предложени от Евросъюза. Наистина, в двата специални ядрени фонда (за извеждане от експлоатация и за съхраняване на радиоактивни отпадъци) са акумулирани над 500 млн. лв., а с отчисленията през следващите три години сумата може да нарасне до 1 млрд. лева. Само че една трета от тях ще отидат за изграждане на хранилище за отработено ядрено гориво и управление на радиоактивните отпадъци. По този начин в края на 2006 г. във въпросните фондове едва ли ще има повече от 650 млн. лв. (330 млн. евро). Като се прибавят обещаните ни сега 350 млн. евро и 124-те милиона по меморандума от 1999 г. (64 млн. евро за извеждането на първите два блока и други 60 млн. евро за хранилище на площадката в Козлодуй), общата сума, с която ще разполагаме през 2007-а ще е малко над 800 млн. евро. Останалите 400 млн. евро ще трябва да бъдат заделени от държавната хазна, макар и не веднага след приемането ни в общността, а за период от поне 35 години. Проблемът е, че освен изваждането от експлоатация е необходимо четирите блока да се демонтират, а и надлежно да се обезопасят. Ще се наложи да се погребат дълбоко и радиоктивните отпадъци. Само за погребването на сегашните над 1100 т тежки метали в отработеното гориво, натрупано в Козлодуй, ще трябват между 400 и 800 млн. щ. долара, показват някои експертни разчети. Съдейки пък от прогнозите на водещи ядрени институти, целият процес ще струва приблизително толкова, колкото е похарчено за извеждането на реакторите от експлоатация, т.е. други 1.2 млрд. евро. И в единия, и в другия случай ще си плащаме ние.След 2007-а ще плащаме по-висока цена и за електроенергията, произвеждана от двата хилядника в Козлодуй. Залповото извеждане на реактори III и IV на АЕЦ-а през 2006-а по подобие на едновременното спиране на първите два блока през 2002-ра ще доведе до потенциален риск, смята Йордан Йорданов, бивш изпълнителен директор на АЕЦ Козлодуй, а сега кмет на столичната община Витоша. Становището му е, че V и VI блок ще попаднат в непазарна среда, няма да са конкурентоспособни и ако не се субсидират, ще фалират. Освен всички разходи за нормалната им експлоатация (за доставка на свежо и превоз на отработено ядрено гориво, за ремонтни дейности, за заплати и осигуровки, както и 20-процентните отчисления към двата специализирани фонда) всяка година в себестойността на произвежданата от АЕЦ електроенергия ще се включват допълнително по 80 млн. лв. (толкова са вноските по заемите за модернизация на хилядниците). След 2006-а годишните потребности на централата ще надвишат в пъти приходите от продадения ток, дори V и VI блок да работят със 100% натоварване, а договорите за изкупуване на електроенергията да са на най-високите цени не само у нас, но и в целия регион. Алтернативата е фалит на АЕЦ-а. Който и от вариантите за бъдещето на Козлодуй да бъде избран (държавни субсидии или фалит), големият въпрос за безопасността ще си остане, твърди Йордан Йорданов. А тя не се поддържа само с пари, а главно с добре обучен персонал. Заплатите на този персонал ще се плащат от държавната хазна, оттам ще са парите и за безопасността на затворените реактори. Включително и на блокове III и IV, които според всички чуждестранни експертни мисии досега отговарят на световните стандарти за надеждност и сигурност. Всеки от тях годишно произвежда ток за около 80 млн. евро и би могъл да прави това поне още шест или десет години - такава съответно е продължителността на лицензите за безопасна работа на двата реактора, издадени от българската Агенция за ядрено регулиране. Която впрочем и според българското, и според европейското законодателство е единственият орган, имащ право да определя докога даден реактор може да работи безопасно.------------През периода 1995-1998 г. в чешката АЕЦ Темелин бяха реконструирани и модернизирани четири блока ВВЕР-1000 (аналогични на двата хилядника в Козлодуй). Първоначално предвидените разходи за това бяха 2 млрд. долара, а изпълнението бе поверено на същите фирми, които модернизират и нашите V и VI блок - френско-германската Фраматом, американската Уестингхауз и Хидропрогрес (руска фирма в състава на Министерството на ядрената енергетика в Москва). Крайният ефект е повече от положителен: Евросъюзът официално призна АЕЦ Темелин за безопасна. Платената за това цена обаче значително надхвърли предварително планираната. Вместо предвидените 2 млрд. долара Чехия плати близо 2.7 млрд. долара.За модернизацията на чешката централа бяха взети кредити с дълъг гратисен период и разсрочено изплащане. Като допълнителна финансова инжекция бе използвана и първата чешка държавна облигационна емисия в размер на 200 млн. щ. долара, която правителството в Прага пусна на външните пазари през юли 1997 година. Въпреки протестите на еколози от съседна Австрия, АЕЦ Темелин днес работи почти на пълна мощност и освен ток за вътрешната енергийна система изнася електроенергия и за Германия, възстановявайки по този начин вложените за модернизацията суми.

Facebook logo
Бъдете с нас и във