Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

БТК СТИСКА ЗДРАВО МОНОПОЛА СИ

Теоретично монополът на БТК беше свален от началото на 2003 г., но реални конкуренти, предлагащи фиксирани телефонни услуги, телекомуникационният гигант ще има от 1 януари 2005-а нататък. Тогава според изискванията на Закона за далекосъобщенията ще падне забраната за достъп до т.нар. последна миля, т.е. телекомът ще трябва да позволи на конкурентите да ползват линиите му от централата до домовете на абонатите. Досега алтернативните оператори имаха достъп само до мрежата между отделните телефонни централи (междуградски и градски) и реално конкурираха БТК единствено в международните разговори, като предаваха сигнала през ИНТЕРНЕТ. В световната телекомуникационна практика освобождаването на последната миля е най-важното условие за либерализация на пазара и за навлизане на конкурентни оператори на него. У нас това е бариерата, която все още брани инфраструктурния монопол на БТК. Обяснението е много просто: националният телеком е единственият оператор, който има фиксирана телефонна мрежа във всички селища на страната. И тъй като изграждането на подобна инфраструктура е много голяма инвестиция (от порядъка на десетина милиарда евро според специалистите в бранша), шансовете у нас да се появи втора мрежа са нулеви. Затова единствената възможност за конкурентите е да използват системата на телекома, като предоставят алтернативни услуги на по-ниски цени. Описаната ситуация на пръв поглед изглежда доста абсурдна и предизвиква най-малко два въпроса: възможно ли е БТК сама да отгледа собствените си конкуренти и как те биха могли да предложат по-ниски цени, щом в тях ще трябва да калкулират и таксите към компанията за ползването на мрежата. Отговор на първия въпрос дава Законът за далекосъобщенията, според който всички оператори с чувствително въздействие върху пазара (над 25% дял) са длъжни да отдават под наем цялата си мрежа. Това изискване е съобразено и с глава 19 (Телекомуникации и информационни технологии) от присъединителните преговори с ЕС и е валидно независимо дали БТК е частна, или държавна компания. Отговорът на втория пък е подробно изведен в типовия договор за необвързан достъп до абонатната линия (известен още като РУО), където са дефинирани минималните условия, изискванията за техниката и цените за ползване на мрежата на националния телеком. Документът се изготвя от БТК и трябва да бъде одобрен от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) след съгласуване с останалите участници на пазара. Възможността за такова договаряне се появи в края на ноември. Както се и очакваше, конкурентите на БТК останаха крайно недоволни от типовото споразумение и обявиха, че то не само не развързва, а дори затвърждава монопола на частната вече компания. Тук е редно да се уточни, че след отпадането на ограничението за достъп до последната миля технологията, по която алтернативните оператори ще осъществяват фиксираната телефония, няма да се различава от досегашната. Просто сигнала ще пренася не БТК, както бе досега, а самият алтернативен оператор. Става дума за т.нар. ADSL-услуга, която позволява двупосочен пренос на глас, данни и достъп до ИНТЕРНЕТ.Критиките на конкурентите на БТК към типовото предложение никак не са малко. Едни от най-аргументираните са на Сдружението за електронни комуникации (СЕК), в което членуват 20 от най-големите ИНТЕРНЕТ-доставчици в България и няколко от десетте лицензирани оператора за фиксирана телефония (Некском, Орбител, Спектърнет). Член на сдружението е и самото БТК. Според СЕК условията за ползване на ADSL-услугата (като цена, срокове, технически изисквания) са почти еднакви за алтернативните телекоми и за крайните клиенти на БТК. В някои случаи потребителите на дребно дори са по-облагодетелствани в сравнение с купувачите на едро (другите оператори). Според хората от сдружението една от най-големите несправедливости е срокът за ползване на ADSL. От индивидуалните си клиенти БТК иска едногодишен договор, който може да се прекрати с едномесечно предизвестие. За конкурентните компании обаче условието е да наемат един чифт, по който могат да предоставят услугата на определен абонат, най-малко за 36 месеца, и то без право на предсрочно прекратяване. С други думи, алтернативният оператор ще трябва да плаща за всеки заявен чифт до изтичането на тригодишния период, независимо дали има клиент, или не. Което логично води до сериозно повишен финансов риск. По-малките компании негодуват и срещу изискването на БТК, за да даде достъп на алтернативните телекоми до дадена централа, те предварително да си намерили над 100 клиенти от тази централа. Ако не съберат толкова абонати в даден квартал, алтернативните оператори просто няма да могат да предлагат услугата, докато компанията монополист е в състояние да я осигури за всеки индивидуален потребител. Докато конкурентните оператори събират списъци и бавят потенциалните си потребители с месеци, БТК може да им предложи незабавно включване, подчертават от сдружението. Впечатление прави и разминаването в сроковете, в които се предоставя ADSL услугата. Потенциалният клиент на БТК може да получи бърз ИНТЕРНЕТ в дома си за по-малко от 10 дни. За алтернативните оператори обаче процедурата е доста по-сложна: те трябва първо да подадат писмено заявление, на което БТК трябва да отговори, но в договора няма фиксиран срок. Сериозно напрежение предизвиква и ценовата политика на доскорошния монополист. От СЕК твърдят, че разликата в цените за алтернативен оператор и краен потребител е толкова малка, че конкурентите на БТК трябва да работят на нищожна печалба или даже на загуба. Определянето на твърде високи цени на едро и на твърде ниски на дребно, според тях, противоречи на Закона за защита на конкуренцията. БТК ще събира от алтернативните оператори и по 19 лв. такса за проучване на възможностите за пускане на ADSL, но за абонатите на бившия държавен телеком това се прави безплатно. Разлика има и в цените за активиране на услугата - 30 лв. за абонати на БТК и 36 лв. - за клиентите на конкуренцията. Законът за далекосъобщенията определя, че БТК трябва да предостави разходоориентирани цени. За това има и специална формула, избработена от КРС. Дали тези разминавания ще останат в крайния вариант на документа, зависи от телекомуникационния регулатор, който трябва да се произнесе дали калкулацията е точна.От СЕК са категорични, че в сегашния си вид типовото споразумение е в пълно противоречие с европейските практики и изискванията по преговорна глава 19. БТК трябва да съобразява стриктно поведението си с правилата на Европейската комисия при споразуменията за достъп в телекомуникационния сектор. В съответната Бележка на ЕК са посочени три хипотези, при които действията на доминиращия оператор се приравняват на фактически отказ за предоставяне на достъп: твърде дълги срокове, технически спънки и необосновано високи цени. Според членовете на сдружението в представеното споразумение са налице и трите нарушения. От БТК пък отказаха да коментират становището на Сдружението за електронни комуникации, тъй като не са го виждали. Едва когато се запознаем с този документ, ще можем да отговорим на отправените от алтернативните оператори забележки, обясни пред в.БАНКЕРЪ говорителят на БТК Ясен Гуев. Единственият шанс споменатите от СЕК нарушения да бъдат избегнати е намесата на КРС, която да издейства адекватни условия за алтернативните телекоми. Иначе либерализацията на този сектор ще си остане само на хартия за поне още година, предупреждават от СЕК.

Facebook logo
Бъдете с нас и във