Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

БТК ПООТПУСНА МОНОПОЛНАТА ПРИМКА

ПО-ЕВТИНИ ТЕЛЕФОНИ - НАЙ-РАНО ДОГОДИНАГодина и половина бяха необходими, за да се появи първият документ, който регламентира пазара на телекомуникационни услуги у нас. Формално този сектор бе либерализиран на 1 януари 2003 г., когато отпадна монополът на БТК. На практика обаче конкурентите на националния телеком предлагат телефонни услуги още от 2001 година. Това са т.нар. алтернативни оператори, които предоставят разговори през ИНТЕРНЕТ по технологията Voice over IP. Всички те обаче разчитат на мрежата на БТК, за да достигнат до крайните клиенти. Досега всеки от новите телефонни оператори сключваше индивидуален договор с телекома след съответни преговори и индивидуално уточнени параметри. Така се създаваха предпоставки някои от конкурентите на БТК да бъдат толерирани, а на други да бъдат поставяни по-тежки условия. След приемането на типовия договор за взаимно свързване (на 30 юни) обаче всички играчи на телекомуникационния пазар застават в еднаква позиция. Документът дава рамката на отношенията в сектора: еднакви условия и фиксирани цени, на базата на които алтернативните оператори ще се договарят с БТК за свързването на мрежите си и за достъпа до крайния потребител.Според далекосъобщителния закон въпросният документ трябваше да се появи още в началото на тази година. Ред причини забавиха така дългоочаквания типов договор, но най-съществената от тях беше продажбата на БТК. В края на юни Комисията за регулиране на съобщенията одобри типовия договор за взаимно свързване. Алтернативните телекоми започнаха преговори за връзване на мрежите си с тези на мобилните оператори обаче още преди одобрението на документа. Хората от Орбител ще през април подписаха договор с Глобул, а до няколко седмици смятат да се споразумеят и с М-Тел. В понеделник (5 юли) пък Некском България обяви, че също е подписала договор с Глобул. Голямата цел на алтернативните оператори обаче си остава мрежата и клиентите на БТК. Разбира се, крайният потребител се вълнува не от благополучието на алтернативните телекоми, а от въпроса какво ще спечели самият той. Най-простият отговор гласи: право на избор. Например в зависимост от тарифите да прецени чрез кой оператор да позвъни във Варна и чрез кой в Япония например. Това става чрез т.нар. услуга селекция (известна още като избор на оператор). В момента въпросният избор е ограничен до БТК и петте лицензирани частни компании - Некском България, Орбител, Нетплюс, Глобалтех България и Източна телекомуникационна компания.За конкурентите на доскорошния монополист самата поява на типов договор е вече малка победа. Затова и те са склонни засега да преглътнат явните му недостатъци. В края на краищата документът е валиден година за година - в началото на септември ще започне обсъждането на типовото споразумение за 2005-а и конкурентите на БТК разчитат бавно, но сигурно да наложат своите искания. От тяхна гледна точка най-големият минус на тазгодишното споразумение са твърде високите цени, които те ще трябва да плащат на БТК за ползването на мрежата (тарифите се предлагат от националния телеком и се одобряват от КРС). На практика всички са зависими от нея, защото алтернатива няма - единствено Кейбъл Тел разполага със собствено работещо трасе между Пловдив и София, но за достъп до крайни клиенти и той разчита основно на БТК (а и на някои от мрежите за кабелна телевизия)От Орбител побързаха да предупредят, че две трети от абонатите на БТК няма да могат да се възползват от възможността за избор на оператор. Причината е, от една страна, във високите такси за ползване на мрежата, а от друга, в ограничението, залегнало в договора за взаимно сввързване, според което абонати с аналогови телефони (над 70% от всички клиенти на БТК) нямат право на услугата селекция. Последното условие противоречи на разпоредбите на чл.158 от Закона за далекосъобщенията, категоричен е изпълнителният директор на Орбител Константин Петров. Там изрично е записано, че оператори със значително въздействие върху пазара, предоставящи фиксирани гласови телефонни услуги (каквато е БТК - бел. авт.), осигуряват възможността всеки абонат да може да избира оператора на преносната среда за осъществяване на междуселищни и международни разговори. Според Петров в случая не се касае за технически проблем, а за явен опит на БТК да си опази клиентите и най-вече приходите. Другият проблем сега е кой ще събира парите. Вариантите са два, единият е обща сметка за всички оператори, през които минава връзката. Във втория всеки от телекомите ще праща на абоната своя фактура и сам ще си събира таксите. Тогава обаче потребителите буквално ще бъдат засипани с фактури. Този сценарий не е изгоден за малките телекоми, защото би ги принудил тепърва да отварят каси във всеки квартал, градче или село в страната. Според тях е далеч по-удобно за всички е БТК да събира парите и да издава обща фактура, стига обаче да не иска за тази услуга твърде голям процент от постъпленията. При всички положения тези проблеми ще се решат с договореност между БТК и по-скромните й конкуренти. Колкото до клиентите - за тях е важно да получават по-евтина и качествена услуга. Евентуално намаление на цените обаче може да се очаква едва през 2005 г., когато ще падне и монополът върху т. нар. последна миля (алтернативните оператори ще могат да ползват мрежата на БТК от централата до крайния клиент) и лицензираните телекоми вече ще раздават номера на своите клиенти със собствен код за достъп.

Facebook logo
Бъдете с нас и във