Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

БТК ПОЕ ПО ПЪТЯ НА ТАБАКА

След съдебното фиаско на сделката за Булгартабак на дневен ред е продажбата на БТК, заявиха през седмицата лица, близки до висшите юридически среди. Ако не бъде постигнато чувствително повишаване на цената на телекома, нищо чудно главният прокурор Никола Филчев да се самосезира. Или да разпореди проверка по сигнал на депутати от опозицията за грубо нарушаване на националния интерес. Наистина въпросът за националния интерес е повече или по-малко спорен (поне за момента), но пък крайно ниската цена за БТК е фактКакто и да се погледне, предлаганата от купувача сума за 65% от акциите на компанията е равна на чистата й печалба само за 18 месеца. Факт е и че продажбата на главна телефонна линия под 100 щ. долара стои някак си обидно в сравнение със сделките за унгарския, полския, чешкия и румънския телеком, постигнали съответно 1750, 1350, 1072 и 1490 щ. долара на телефонна линия. Двестата милиона евро, които е готов да плати избраният кандидат-купувач, не могат да се сравнят дори и със застрахователната стойност на компанията, определена чрез оценка на дълготрайните й активи на малко под 700 млн. лв. за 2002 година.Докато обаче противниците на сделката търсят аргументи за развалянето й, експерти извън системата определят приватизацията като единствен шанс за спасението на БТК - при това колкото се може по-скоро, без оглед на предложената цена и независимо от съпътстващите допълнителни условия. Инак всичко в телекома ни щяло да продължи да се подчинява на принципа куче влачи, диря няма. Като 300-ата хиляди лева например, налети във фондация Демокрация при предишния мандат. Или парите, изнесени под формата на луксозни лимузини и джипове и предоставени на депутати и прочие силни на деня. Вярно, в прословутата си Бяла книга кабинетът Сакскобургготски записа, че годишно от компанията изтичат над 50 млн. лв., но каналите нито бяха запушени, нито никой ги визира конкретно. За държавната БТК притчата за кучето продължи да си е в сила, независимо от политическата окраска на управляващите. Така, въпреки усилията на десетките наистина добри професионалисти, опитите да се преструктурира националният телеком през последните години много наподобяват онези напъни на Сизиф да изтика камъка навръх планината. Днес никой не спори, че държавата е възможно най-лошият собственик. И че при всяка друга форма на управление и собственост възможностите за развитие и проспериране на която и да е компания се увеличават многократно. Само че в сферата на естествените монополи пазарната логика е подчинена на малко по-различни правила - правилата на обществените потребностиБез значение дали става въпрос за телефонни или ВиК-услуги, жп превози или осигуряване на топло- и електроенергия, тези екстри трябва да ги има и те да са достъпни за всеки член на обществото. Затова и сделката за БТК надхвърля рамките на чисто техническите правила на приватизационната процедура, влизащи в компетенциите на Агенцията за приватизация. Отговорностите по продажбата на националната телекомуникационна компания са на цялата власт - и на изпълнителната, и на законодателната. Дали съзнавайки общественозначимата функция на БТК, или просто за да спечели някоя и друга точка в тарапаната и лявата, и дясната опозиция започнаха масирана атака срещу сделката. В суматохата днешните малцинства сякаш забравиха, че и БСП, и СДС усърдно се упражняваха върху телекома.Процедурата за приватизация на 25% от акциите му бе започната още през 1996 г. от правителството на Жан Виденов. Соцкабинетът обаче се срина още преди избора на консултант по сделката, оставяйки след себе си два твърде красноречиви гафа. Голите изявления на тогавашния вицепремиер Румен Гечев, че цената на БТК е цели 4 млрд. щ. долара, предизвикваха по-скоро скептични усмивки, но вторият гаф се оказа фатален. Червените амбиции далеч надхвърлиха онези 500 млн. щ. долара, предложени през лятото на 96-а като мостов кредит от Дойче Банк. Единствената гаранция, поискана от немските банкери тогава, бе залог на продаваните акции от БТК и твърд ангажимент телекомът да се преструктурира от мениджърски екип на Дойче Телеком, след което книжата му да бъдат пуснати на международните фондови борси.Кабинетът Виденов отказа предлаганите 500 млн. щ. долара и броени месеци по-късно заедно със спестяванията ни инфлацията изяде и него. Тоталната криза повлече и БТК, чиито сметки излязоха на червено.Продажбата на компанията се превърна в един от приоритетите и на правителството на ОДС. То избра консултант по сделката, написа нов Закон за далекосъобщенията, позволяващ раздържавяването на БТК, и на 7 август 1998 г. поднови прекъснатата процедура. Този път за продажба бяха обявени 51% от акциите (т.е. контролният пакет) и лиценз за втори GSM-оператор. Седем месеца по-късно вместо четири-пет очаквани оферти от големи европейски инвеститори кандидатът се оказа един - консорциум между гръцката държавна компания ОТЕ и холандския национален оператор KPN. Предложената тогава цена от 415 млн. щ. долара, квалифицирана също като обидно ниска, бе приета от синия кабинет като база за допълнителни преговори. Осемнадесет месеца по-късно продажбата пропадна. Причината обаче не бе в цената, повишена междувременно на 615 млн. щ. долара. Препъникамъкът през 2000 г. се оказаха исканията за обезщетения и гаранции, предявени от кандидат-купувача. Те покриваха по-скоро политическия риск и коментираха случаи на предсрочно (преди 1 януари 2003 г.) законово отпадане на монопола на БТК. Както и многобройните пробойни в този монопол, оприличен от участниците в преговорите на Самарското знаме.По онова време кабинетът и преговарящият екип като че ли пропуснаха един твърде многозначителен детайл - отказът на Дойче Телеком да се включи в наддаването. Отказ, придружен от неофициално изразеното мнение, че най-добрият вариант за БТК е тя да бъде преструктурирана от чуждестранен мениджмънт и след нейното стабилизиране акциите й да се предложат на международните борси.Днес кабинетът на Симеон Сакскобургготски е изправен пред много повече проблеми. Основните този път са три, но ако тези за цената и за неустановената регулаторната рамка (по-точно удължения монопол на БТК) се коментират широко в публичното пространство, формата на самото раздържавяване остава някак встраниСега БТК се продава на инвестиционен посредник. Този посредник ще определи мениджърския екип, който да преструктурира компанията, след което ще я продаде. При това с добра печалба. Описаната схема почти не се различава от онова предложение на Дойче Банк от 1996 година. На практика БТК пак ще бъде управлявана от чуждестранен оператор с ясно разписана времева и финансова рамка (т.е. етапи на преструктуриране и регламентирано увеличаване на приходите и чистата печалба на телекома). Видимата промяна, в сравнение с 96-а, е в заплащането на сегашния екип, определено като нарастващ процент от EBITDA (печалбата на компанията преди амортизационни отчисления, обезценки и преки данъци). А най-голямата отлика е в посоката, към която ще поеме печалбата от (пре)продажбата на националния телеком. При варианта Сакскобургготски и стотинка от тази операция няма да влезе в държавната хазна.Затова може би, още в деня на подаване на окончателните оферти (24 септември), видимо недоволен от предложената цена, транспортният министър Пламен Петров обяви, че за БТК е подготвен резервен сценарий. Той предвижда конвертируем в акции заем от 100-200 млн. евро, отпуснат за компанията от ЕБВР и Международната финансова корпорация, договор с мениджърски екип, подплатен с подробни управленски цели и задачи, и последващо предлагане на акциите на международните фондови борси от същия екип. Единственото, което не бе ясно заявено, е, че вариантът се подкрепя и от МВФ, и от Световната банка. Резервният сценарий засега е оставен встрани. През седмицата правителството най-накрая призна че на 22 октомври със специално решение е упълномощило Агенцията за приватизация да приключи сделката за БТК. При това министрите, които имат отношение към националния телеком, ще трябва да определят минималните прагове, до които българската страна може да отстъпва. В решението подробно са описани задълженията на транспортния и финансовия министър, както и на шефовете на силовите ведомства. Едва след като висшите държавни чиновници се произнесат, приватизационното ведомство ще започне преговорите с избрания екслузивен купувач. Шефът на АП Апостол Апостолов пък изрично уточни, че разговорите ще се водят директно с американския инвестиционен фонд Адвент, а не с виенското му дъщерно дружество Вива Венчърс. В крайна сметка шумотевицата от становища, намерения, предложения и неведения дотам стъписа широката публика, че тя вече не е наясно дали сделката е към финала си, или едва сега започва? И какво още трябва да отстъпим, за да се отървем от БТК?

Facebook logo
Бъдете с нас и във