Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

БТК ПАК ЩЕ РАЗЧИТА НА ДЪРЖАВНИЯ ДЯДО КОЛЕДА

Вече втора година Националната телекомуникационна компания виси някъде между желанието на управляващите да бъде продадена и фактическата невъзможност да сторят това. След многобройните отлагания и перипетии (най-вече съдебни) АП трябваше да насрочи до средата на септември дата за подписването на окончателния договор с избрания купувач Вива Венчърс - дъщерно дружество на американския инвестиционен фонд Адвент Интърнешънъл. Трябваше, но не стана. Из високите етажи на властта все още не могат да се разберат каква да е съдбата на сделката. Впрочем удължаването на приватизацията има най-сериозни последици именно за БТК. През август бе спряно изпълнението на инвестиционната програма на телекома, а по този начин и неговата модернизация и цифровизация. На митинг във вторник (18 октомври) представители на всички синдикални организации в компанията призоваха да се прекрати сегашната процедура за раздържавяването й, да се приеме нова прозрачна стратегия за бъдещето й, както и да се обяви нов конкурс, в който да се търсят стратегически инвеститори. Ние не сме против приватизацията на БТК, а срещу нейната продажба на Вива Венчърс. Ако тази сделка бъде завършена при сегашните условия, съдбата на телекома ще е същата като на Балкан. За нас Вива не е стратегически купувач, няма опит в управлението на национален телеоператор, цената е твърде ниска, а планираните съкращения са твърде големи, заяви за в. БАНКЕРЪ председателят на Синдикалната федерация на съобщенията Георги Бочев. Според него първо трябва да завърши цялостна модернизация на БТК и чак след това да се намери най-подходящата форма за раздържавяването й - стратегически купувач или чрез продажба на акции на борсата. Подобен вариант, изглежда, се обмисля и в Министерството на транспорта. Съдейки от изявленията на министър Николай Василев от края на миналата седмица, подготвят се мерки за увеличаване на пазарната стойност и конкурентността на БТК, като ще се наблегне и върху преструктурирането й. Ресорният заместник-министър Неделчо Неделчев и ръководството на телекома дори вече разработвали програма за организационното преструктуриране на компанията, в която основните акценти били три: усъвършенстване на услугите и развитие на търговската дейност; емитиране на еврооблигации на международните финансови пазари и пускане на 20% от акциите на БТК на фондовата борса.Разглежданите сценарии не са новост. Сериозни дебати по тях имаше още през 2000-а, след като кабинетът Костов не продаде 51% от капитала на БТК на холандско-гръцкия консорциум KPN/OTE (постигнатата цена тогава бе 610 млн. щ. долара). В началото на 2001-ва пък не само се заговори за подписването на тригодишен мениджърски контракт за управление на телекома, но бе разработен и пакет от документи за обявяване на международен конкурс. Любопитна подробност е, че в конкурсните книжа бяха подробно разписани както финансовите резултати, които трябва да се постигнат през всяка от годините на управленския контракт, така и увеличаващи се проценти на цифровизация на фиксираните телефонни линии. Посочени бяха и необходимите за модернизацията инвестиции: като се предвиждаше те да са от собствени средства на БТК, както и от заем в размер на 40 млн. щ. долара от ЕБВР. Уточнено бе даже, че кредитът ще е при преференциалните условия, но без държавни гаранции, а срещу конвертирането му в акции на компаниятаНаближаващите тогава парламентарни избори обаче изцяло ангажираха вниманието на синия кабинет и конкурсът така и не бе обявен. Съдбата на БТК остана в ръцете на новото правителство, един от заявените приоритети на което бе бързата приватизация. Година по-късно телекомът се сдоби с двама потенциални кандидат-купувачи - американския инвестиционен фонд Адвент Интърнешънъл, чрез регистрираното във Виена дружество Вива Венчърс, и консорциума Коч холдинг-Тюрк телеком, като предложената цена за 65% от акциите му бе по-ниска от неговата двегодишна печалба. Транспортният министър по това време Пламен Петров заговори за План Б и хора от екипа му го разработиха. Той предвиждаше БТК да изтегли заем до 200 млн. евро от международни финансови институции, които да се използват за модернизация и цифровизация. Намеренията също така бяха да се наеме чуждестранен мениджърски екип, който да подготви компанията за нова приватизация (или пък за продажба на акциите й на международна борса). Подобен план като че ли сега отново става актуален.Междувременно, ако мълчанието около сделката се проточи до края на годината, държавата без проблеми ще може да претендира за дивидента на дружеството, изтъкват експерти. За деветте месеца на 2003 г. БТК е регистрирала положителен финансов резултат от 204 млн. лв. и очакванията са до края на годината печалбата й да надхвърли 280 млн. лева. А това означава, че ако се повтори практиката за разпределение на дивидента от 2003-а, в хазната могат да влязат около 140 млн. лева. В интерес на истината решението дали ще се продава БТК, или не, отдавна не е въпрос на финансови сметки или на каквито и да са национални програми и приоритети. Нещата просто бяха сведени до политически пазарлъци, а че те продължават, бе потвърдено в понеделник (17 ноември), когато класираният на второ място в тръжната процедура консорциум между Коч Холдинг и Тюрк Телеком обяви, че е подновил банковата си гаранцията по сделката на стойност 3 млн. евро. В изпратения до медиите факс се уточнява, че срокът на предишната гаранция е изтекъл, но заради проточилата се приватизация е удължен до 1 януари 2004 година. Дотогава и хората на вицепремиера Николай Василев трябва да са готови с окончателния доклад по своя резервен вариант.

Facebook logo
Бъдете с нас и във