Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

БТК КАТО ЛАКМУС ЗА ПРАВИТЕЛСТВОТО

Управниците ни не спряха да се хвалят през последните месеци колко голям е интересът към продажбата на БТК. Направо световен - от Южна Корея и Китай, през Европа, та чак отвъд океана. Закупени бяха почти рекорден брой информационни меморандуми - цели 15 (като никой не обърна внимание на факта, че тайните на телекома ни са продадени само срещу 400 лв., и то без каквито и да са парични гаранции). Междувременно министърът на транспорта и съобщенията Пламен Петров заяви, че очаква предварителните оферти да са десетина. Шеф-приватизаторът Апостол Апостолов бе по-предпазлив и не направи точна прогноза, но акцентира върху повишения интерес. Поради който впрочем бе удължена с две седмици възможността за подаване на първоначални заявки. Големите надежди обаче не се състояха. До края на работния ден в понеделник, 10 юни, в Агенцията за приватизация бяха депозирани само три индикативни оферти за покупката на националната телекомуникационна компания. Кандидатите са турският Коч холдинг в консорциум с Тюрк Телеком, американският инвестиционен фонд Адвент, заедно с инвестиционната банка Джей Пи Морган (и други евентуални участници) и щатският застраховател Ей Ай Джи - чрез инвестиционния си фонд за вложения в Източна Европа, базиран в Полша. Управленците ни пак се похвалиха, сравнявайки трите подадени сега оферти с единствената през 1999 г., когато условията и на българския, и на международния пазар бяха къде-къде по-добри. Същите три оферти не убягнаха от вниманието и на премиера Симеон Сакскобургготски, който в обичайния си стил лаконично коментира: Мисля, че това са невинаги достоверни и абсолютни цифри. Въпросът е да са качествени. Тук българският министър-председател е абсолютно прав. Наистина кандидатите са доста повече и доближават онзи очакван от министър Петров брой - към десетина. Защото в консорциума с Адвент най-вероятно ще се включат още ЕБВР, инвестиционният фонд Ай Си Ем и Детеком - консултантска фирма на Дойче Телеком. Източноевропейският инвестиционен фонд на американския застрахователен гигант Ей Ай Джи, изглежда, ще играе сам, без да разпределя риска с други финансови институции. Затова пък ще разчита на някоя от големите телекомуникационни компании в Европа, която да управлява БТК. Срещу съответно заплащане, разбира се.Симеон Сакскобургготски е прав и в друго. Кандидатите за БТК саавторитетни и качественифирми, добре познати на световния пазар, без какъвто и да е намек за участие в тях на капитали с неизяснен произход или мъгляви офшорни съдружия. С изключение на Тюрк телеком, всички те са класически инвестиционни институции. Единствената им цел е да закупят евтини активи, които възможно най-бързо да продадат по-скъпо, за да си оправдаят финансовите вложения и съответния пазарен риск. За България той е доста висок, което кара големите чуждестранни инвеститори да са особено предпазливи. Повечето от тях заобикалят страната ни. Тези пък, които идват, изискват категорични гаранции, включително и държавни. В по-голяма степен това важи за националната телекомуникационна инфраструктура в навечерието на отпадащия й монопол (31 декември 2002 година). Затова и появата на трима евентуални купувачи от такъв мащаб е може би първият сериозен успех за правителството на НДСВ. Но оттук обаче то много внимателно трябва да разиграе картите сиЗащото при приватизацията на БТК границата между успеха и тоталния провал е много тънка. И лесно би могла да се прекрачи още при втория кръг от процедурата по продажбата - т.е. при същинския конкурс. Официално допуснатите до него ще станат известни след две седмици. Запознати с офертите обаче са категорични, че и трите консорциума ще продължат наддаването и ще играят за 65% от БТК. Въпросителни има около лиценза за третия GSM-оператор и условията, при които ще се проведе самото наддаване. Напълно неясни са конкретните критерии по които ще бъдат оценявани офертите. В стратегията за приватизация на БТК, одобрена от парламента, е записано: цена, инвестиции, план за преструктуриране на персонала и социална политика. Но каква ще е тежестта на всеки от тези критерии и дали при оценката ще се вземат предвид коментарите (т.е. конкретните искания на кандидатите по отношение на регулаторната рамка през следващите 10 години)? Трудно е да с е определи засега и какви параметри ще бъдат предложени за мажоритарния пакет акции на телекома ни. Показателен все пак е отказът на гръцката ОТЕ и унгарската Матавда се включат в наддаването. Преди повече от месец в. БАНКЕРЪ предупреди, че двете европейски компании няма да са сред кандидатите за БТК. Според Ройтерс, от централата на ОТЕ в Атина са заявили, че са проучили информационния меморандум с намерението за евентуално засилване на позициите на втория GSM-оператор Глобул, лицензът за който бе спечелен на търг в края на 1999 г. срещу 135 млн. щ. долара. Но след проучването гърците решили да съсредоточат усилията си върху самостоятелното развитие на мобилния оператор, се твърди в прессъобщението.Проучването, извършено от експертите на унгарския национален телекомуникационен оператор Матав в информационната зала на БТК, пък е показало, че компанията има нужда от сериозни трансформации, за да запази водещата си роля при предоставянето на разговори по фиксираната мрежа. И още - че за БТК са необходими съществени инвестиции, надвишаващи продажната цена Тук всъщност е първият препъникамък пред сделката и пред управниците, които публично трябва да защитят постигнатата цена. Единственото сигурно днес е, че тя ще е твърде ниска. Експерти предвиждат нива на наддаването много под онези 650 млн. щ. долара, предложени през 2000 г. от консорциума Кей Пи Ен/ОТЕ за 51% от акциите за БТК в пакет с втори GSM-лиценз. Индиректната оценка на Матав за 100% от телекома очевидно е доста под 400 млн. евро (толкова са минималните инвестиции за преструктурирането и цифровизацията на компанията). Само че тези инвестиции БТК би могла да извърши и сама, показва одиторският доклад на Артур Андерсен за 2001 година. Според него балансовата й печалба е близо 176 млн. лв. (88 млн. евро), така че тя за малко повече от четири години би се справила с вътрешни средства. Това обаче ще е възможно, само ако собственикът й се откаже от дивидент и ако БТК запази приходите си, които през 2001 г. достигнаха рекордното ниво от близо 1 млрд. лева.При раздържавяването на националната телекомуникационна компания инвестициите са част от цената. Такава е практиката при приватизационните процедури на монополни телекоми в Западна и Централна Европа. Чешкото правителство дори реши цялата сума, получена при продажбата, да бъде инвестирана. Така в чешкия телеком през периода 1994-1995 г. бяха вложени над 1 млрд. щ. долара. Това, а и успешното му управление, позволи на тамошния кабинет да поиска тази пролет минимум 2.3 млрд. щ. долара за 51% от компанията. Историята около тази продажба е твърде показателна и управниците ни трябва да се поучат от нея Още повече че световната преса я следеше отблизо. Странна е на този фон неосведомеността на вицепремиера Николай Василев, който през седмицата заяви, че чешкият телеком е продаден преди месеци, като за него също са наддавали трима кандидати, и то достатъчно добри, каквито са и конкурентите за БТК. За сведение на вицепремиера и екипа му, в края на април кабинетът в Прага спря продажбата. Въпреки че двамата много сериозни кандидати (консорциуми, водени от германската Дойче Телеком и швейцарската Сюиском), повишиха офертите си, достигайки 1.79 млрд. щ. долара (т.е. само 6% над пазарната цена на акциите на компанията). Позицията на чешкото правителство бе публично огласена месеци по-рано. И то твърдо я отстояваше. В началото на април в. Файненшъл таймс цитира изявление на министър-председателя Милош Земан: Ако не бъде достигната исканата цена, ще отложим приватизацията. Приватизация на всяка цена е лоша приватизацияТова становище на Земан важи с пълна сила и за БТК. Дали то ще е водещо при същинския конкурс, ще се установи през следващите месеци. Тогава ще разберем кой какви (или чии) интереси защитава и дали те са различни от националните. Доказателствата ще са записани не само в цената, но и в конкретните условия и документи по сделката. А и в бъдещата регулаторна рамка на сектора. Затова е наложително условията при продажбата на БТК да са ясни и прозрачни. Особено тези, които касаят цялото общество. Става дума преди всичко за цените на обикновената телефонна услугапри която телекомът още дълги години ще е монополист. В момента и абонаментната такса, и стойността на телефонния импулс се определят по методика, приета от Министерския съвет през 1998 година. Тя в максимална степен защитава клиентите на компаниите, но е сериозна бариера пред всеки, който би целял само и единствено печалбата. През последните месеци висши държавни чиновници предпазливо подхвърлят, че се подготвя корекция на формулите, залегнали във въпросната методика. Информацията за насоката на промените обаче е сред свръхсекретните. Те ще са факт след сделката с БТК и ще отразяват договореностите с избрания купувач. И при всички положения ще развързват възможностите за по-ускорено повишаване на цените, прогнозираха запознати. Само че същите тези промени ще покажат и за кого играе правителството. Много показателен ще е и екипът, който ще управлява БТК както и правилата, на които той ще се подчинява. Тези правила ще са едно от условията по сделката, а ръководителите без съмнение ще са от голяма телекомуникационна компания с опит в преструктурирането на национални телекоми. Тя може да не е сред купувачите, но ще е обвързана с тях чрез договор за управление. Коч холдинг с Тюрк телекомВ случая с турската оферта нещата изглеждат ясни. По неофициални информации националният оператор на южната ни съседка участва в консорциума за БТК с минотарен дял. Има 16 млн. абонати и добър опит при управление на монополна национална инфраструктура. Няма обаче никакъв опит при преструктурирането и работата в либерализиран пазар. В това отношение БТК е с няколко крачки преднина. Ето защо експертите у нас трудно приемат Тюрк телеком като стратегически инвеститор, както заяви министър Пламен Петров.Ей Ай Джи с Кей Пи ЕнСъвсем различна е реакцията към другия тим, който би могъл да поеме БТК при евентуална победа на полския фонд на ЕЙ Ай Джи. Според осведомени тогава управляващият екип ще е от холандската Кей Пи Ен, участвала в първия търг за БТК през 2000 година. И обърнала ограничено внимание на сегашната процедура.Интересът на Страната на лалетата към българската телекомуникационна инфраструктура е още от периода 1987-1988 година. Тогава представители на научноизследователското звено Непостел на монополната по онова време кралска телекомуникационна компания установиха свой офис в софийския Научноизследователски институт по съобщения (НИИС). През годините връзките ставаха все по-тесни. В края на 90-те години холандските консултанти активно участваха в подготовката на прословутия план за развитие на далекосъобщенията на България до 2000 г., разработен от екип под ръководството на бившата директорка на института Ана Гоцева (съпруга на генерал Любен Гоцев, тогава шеф на българската Държавна сигурност, впоследствие министър на вътрешните работи в правителството на Луканов). През 1992 г. Непостел бе в основата на сателитната преносна система Бизнес Стар, чрез която БТК успя да увеличи международния си телефонен трафик в един критичен за нея момент.Адвент с ДетекомПри победа на Адвент в БТК най-вероятно ще влязат мениджърите на Детеком, с консултанска компания на Дойче телеком. През 2000 г. Детеком беше водеща в консорциума, който закупи 51% от капитала на телекома в Уганда за 33.5 млн. щ. долара. При сключването на сделката германската компания пое ангажимент да постави в рамките на пет години 100 хил. телефонни линии и да осигури други съпътстващи услуги за предполагаемата обща стойност 110 млн. долара. Всъщност Дойче телеком се спряга като евентуален собственик на БТК поне от 1996 г. досега. Малко преди разгара на финансовата криза в България правителството на Жан Виденов (с посредничеството на централни банкери) се опита да договори заем от Дойчебанк, гарантиран с акции на БТК. Бързото рухване на финансите на страната (и на самото правителство) прекрати преговорите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във