Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

БРОЕНЕТО СВЪРШВА, ИДЕ ЛИ СИЛАТА?

Търпението, моето и на народа, се изчерпа. Така по царски смъмри депутатите си Симеон Сакскобургготски. И толкова. Нищо не последва от гнева му. Единственият конкретен измерител на премиерстването му май е броенето на 800-те дни, за които ни обеща да се оправим. От тях 600 се изнизаха през часовника на времето. Остана последната четвъртина. Още 200 дни ще отлетят яко дим, белязвайки нищожните резултати от големите обещания. При едно условие - ако не им мине котка път. И не стане чудо, което да прекрати предсрочно мандата на кабинета. Но политиците като че предпочитат само да говорят за предсрочни избори, а да не правят нищо, за да ги предизвикат, макар че управляващите не се скъпят да им дават непрекъснато поводи. Защото, казват вещи в политическия занаят, никоя политическа сила не е готова да вземе властта и предпочита да стои на топло в сянката на неуспешното жълто управление. Само си говорят.И повтарят, че трябва да има смени в кабинета, а Симеон не им обръща никакво внимание и ги призовава да гледат позитивно на нещата. Как да се фокусира този позитивен поглед, след като вместо да ни затрупат чуждестранни инвестиции, от идването на Симеон и министрите му те са намалели пет пъти, както твърди лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов. А обещаното благоденствие зависи от тях в доста голяма степен. Сега е плъзнала мълвата, че през март та чак до края на април Симеон Сакскобургготски щял да умува върху промени в кабинета. Трябвал му нов силов вицепремиер, който да наблюдава министерствата на отбраната, вътрешните и външните работи. Силов не звучи много добре и навява асоциации за силната ръка, която трябва да сложи ред в държавата с не толкова демократични средства. Перспектива, която, от където и да се погледне, не радва. Но ако продължат всекидневните убийства на милионери, бизнесмени, обикновени бандити и пияни роми, нищо чудно Симеон да се опита да удължи времето си начело на българското правителството със силов метод. Предположението граничи с черния хумор, но не е за пренебрегване. Още повече че на изненади в българския политически живот сме свикнали, дори претръпнали.Необходимостта от силна ръка беше рефрен на Жорж Ганчев. От него ли се учи днес Симеон?

Facebook logo
Бъдете с нас и във