Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

БРЮКСЕЛ РАЗВЪРЗА КЕСИЯТА С ЕВРОПАРИТЕ

ПАРЛАМЕНТЪТ НА ЕС НИ ПРОВЕРЯВА ЗА УСВОЯВАНЕТО НА ФОНДОВЕТЕФинансовата благодат, която трябва да се изсипе върху България по пътя й към Европейския съюз, може и да не се окаже изцяло мираж. Добрите новини, подплатени с предчувствие за няколко милиарда евро, този път дойдоха от иначе скептично настроения към нас комисар по разширяването Гюнтер Ферхойген. През седмицата той увери в Брюксел министрите ни Милен Велчев, Соломон Паси и Меглена Кунева, че ЕС ще изпълни поетия към страната финансов ангажимент до нейното присъединяване към съюза. Обещанието, което се равнява на около 1.2 млрд. евро по линия на трите предприсъединителни програми ФАР, ИСПА и САПАРД, хвърли във възторг българските управници. Тон за одата на радостта даде министър Паси, който отново съзря исторически за страната ни напредък. Мажорните нотки бяха продължени и от Милен Велчев. При този ентусиазъм малко незабелязан остана същественият детайл, че Европейската комисия най-вероятно ще препоръча на Съвета на министрите на 15-те преговорите с България да приключат до пролетта на следващата година. Точно както на нас ни се иска. И за да стане всичко това факт, като истински европейци, хората на Романо Проди ще са готови в срок и с разработването на финансова рамка, по която ще протекат преговорите по главите Регионална политика, Земеделие и Бюджет и финанси. Щедрите обещания, идващи от западната част на Стария континент, безспорно вдъхват надежди, но далеч по-успокояващото ече, както е тръгнало, България може и да промени представата за себе си като държава, неспособна да усвоява парите по еврофондовете. От Министерството на финансите например съобщиха за в. БАНКЕРЪ, че вече е готов окончателният вариант на меморандума по националната програма ФАР 2003, която ще се изпълнява догодина. Документът предстои да бъде подписан от Милен Велчев и посланика на ЕС у нас Димитрис Куркулас. По неофициална информация процедурата, на която традиционно се лее шампанско за българо-европейската финансова дружба, ще е през ноември. В меморандума са включени проекти на обща стойност 157.3 млн. евро. Сумата доста надвишава определения ни в началото на годината от Брюксел индикативен бюджет от около 120 млн. евро. И своеобразният бонус, по думите на заместник-министъра на финансите Любомир Дацов, бил заради доброто качество на свършената от българската администрация работа. Дацов очаква полъхът на промяната да се усети и в доклада на Еврокомисията, който ще бъде публикуван в началото на ноември. За това е лобирал в белгийската столица и финансовият министър Милен Велчев. Той е запознал ръководителя на Главна дирекция Бюджет към Европейската комисия Луиз Ромеро Рекена с изпълнението на стратегията за участието на България в структурните и кохезионния фонд на ЕС. Предизвикалият множество политически вълнения документ беше приет от парламента през пролетта на 2002 година. След което координацията на европарите премина от регионалното и външното министерство към финансовото ведомство.Но тъй като Европа не вярва на хвалбив последния ден на септември в София пристигнаха и ревизори от Комисията по бюджетен контрол към Европейския парламент, начело с нейния председател Димут Теато. При завръщането си в Страсбург те ще изготвят специален доклад доколко ефективно усвояваме средствата по европрограмите. Това е втората подобна инспекция за тази година. През януари пратеници на Европейската сметна палата оцениха дейността на Дирекцията за управление на средствата от ЕС, чийто ръководител е Боряна Пенчева от финансовото министерство. Звеното, което върши почти цяла оперативна работа по координацията на програмите ФАР и ИСПА (за САПАРД имат грижа в Министерството на земеделието и горите), получи оценка задоволителен, която е с една степен по-ниска от максималната - повече от задоволителен. Дотук всичко изглежда толкова добре, че направо не е за вярване. Особено като си припомним скандалите около отхвърлени български проекти или замразеното финансиране по ФАР. Във всеки случай сега, според специалисти от делегацията на Европейската комисия у нас, в Брюксел били доволни, че при наличието на едно централно звено в Министерството на финансите, занимаващо се с разпределението на европарите, те поне знаели към кого да се обърнат. Наистина ли обаче България ще започне да усвоява средствата от предприсъединителните програми? Данните от статистиката показватче прекаленият оптимизъм май не е много уместен. Справка на финансовото министерство показва, че за периода 2000-2003 г. по програма ФАР са ни отпуснати 242.443 млн. евро, сключени са договори за 70.688 млн. евро, а реално са усвоени едва 38.212 милиона. Което прави около 15% от сумите, предвидени във финансовите меморандуми. Сравнително ниският процент, заяви за в.БАНКЕРЪ Боряна Пенчева, се дължи на това, че по ФАР има двегодишен гратисен период между одобряването на проектите и подписването на договорите с фирмите изпълнителки. Към този срок трябвало да се прибави и още една година, в която реално ставали разплащанията. За проектите от 2000 г. това време изтича в края на ноември 2003-а, когато според Пенчева, ще могат да се правят по-обективни оценки. На практика е невъзможно да има пълно усвояване на сумите, защото част от проектите търпят промени, обясни тя. Пък и изпълнението на програма ФАР за 1998-а и 1999 г. е било над 95 на сто. Все пак Пенчева не скри, че има няколко проекта за 2000 г., за които средствата може да бъдат изпуснати, ако четирите изпълнителни агенции по ФАР (съответно към финансовото, регионалното, социалното министерство и това на транспорта и съобщенията) не успеят в срок да си свършат работата.Голяма част от проблемите, свързани с изпълнението и контрола, ще отпаднат с преминаването от едногодишно към многогодишно планиране по програма ФАР, убедена е Боряна Пенчева. Това означава, че страната ни вече ще заявява проекти за одобрение от Брюксел за цели три години напредНеобходимо е да се отбележи, че през есента на 2002-ра България и Румъния бяха отрязани от тази привилегия. По мнението на Еврокомисията тогава на София и Букурещ им е липсвал капацитет да се справят с подобна задача. Впоследствие, след проведени преговори положението се промени и неотдавна от комисията дадоха картбланш на България да направи предварителна селекция на проекти за 2004-2006 година. Това вече е сторено и 112 предложения ще бъдат внесени в Еврокомисията. Очакваната сума по ФАР за споменатия период е около 390 млн. евро. Съществена подробност е, че до 80% от тях ще се договорят за един по-дълъг период от време, а останалите 20% по сегашната процедура - на всеки 12 месеца.Впрочем Дирекцията за управление на средствата от ЕС към финансовото министерство е разработила и стратегия за многогодишно планиране. Тя е била разгледана от Съвета по европейска интеграция на последното му заседание в края на септември. Съществен момент в стратегията е каква част от предприсъединителната помощ ще бъде заделена за съответните сектори на държавната администрация. Най-голям дял от европарите (36%) в периода до присъединяването ни към Евросъюза ще отиде за т.нар. икономическо и социално сближаване. Планирано е проектите за хармонизация на законодателството ни да глътнат 22 на сто от помощта. Третият сектор, който ще разчита на програма ФАР, са съдебната система и МВР. Финансовата инжекция за тях ще е 16 на сто от очакваните пари. За публичната администрация са предвидени 11%, а за митниците и данъчните - 10 на сто. Останалите 5% от средствата ще са за проекти, свързани с интеграцията на малцинствата. Не е особено цветущо положението и с програма ИСПА, която финансира проекти в областта на транспорта и околната среда. От началото на действието й през 2000 г. досега страната ни е сключила меморандуми за 16 проекта на обща стойност 909 088 272 евро. От тях 526 735 875 евро е финансирането по линия на ЕС, а останалата част е от бюджета и други донори. Седемдесет и три процента от предоставените по ИСПА пари са за транспортната инфраструктура. По-конкретно за строителството на втория мост на Дунав (5 млн. евро за консултантска помощ и и 70 млн. евро за изграждането), за електрификацията и удвояването на жп линията Пловдив-Свиленград (135 млн. евро), за реконструкцията на летище София (50 млн. евро), за строежа на магистрала Люлин (111.3 млн. евро) и за третия етап на проекта Транзитни пътища (30 млн. евро). Но засега единствените сключени договори са за строителството на новия терминал и съпътстващите го съоръжения на летището и за консултантска помощ за моста при Видин- Калафат.Колкото до екологията, неотдавна приключи тръжната процедура и бяха парафирани контрактите с фирмите изпълнителки за изграждане на шест регионални депа за отпадъци в общините Монтана, Русе, Перник, Севлиево, Силистра и Созопол. Проектът е на обща стойност 60 577 113 евро, от които 45 433 135 идват от ИСПА. В регионалното министерство пък от доста време тече тръжна процедура за строителството на пречиствателни станции в Горна Оряховица, Пазарджик и Благоевград. За тях ИСПА е отпуснала 34 млн. евро. Типично по български не липсват и издънкиТака например от Брюксел прекратиха конкурса за избор на компания, която ще изгражда пречиствателни станции в Стара Загора и Димитровград. Според информирани източници, причината за това са допуснати нарушения от служители на ведомството на Валентин Церовски. Шефката на отдела по ИСПА към финансовото министерство Добринка Кръстева поясни, че българските проекти, които ще бъдат финансирани догодина, ще станат ясни чак след заседанието на Управителния комитет на програмата през ноември. Част от нашите предложения включват изграждането на депа за отпадъци в Провадия, Видин, Пазарджик, Плевен и Добрич и укрепване на административния капацитет на Министерството на околната среда и водите. С помощта на Евросъюза най-вероятно ще се строят и пречиствателни станции в Шумен, Варна, Балчик и Смолян. Общата заявена сума за тези градове е 83 млн. евро, но от Европейската комисия настоявали тя да бъде намалена.

Facebook logo
Бъдете с нас и във