Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Брюксел ни засили към електронните търгове

Ще не ще, скоро администрация ще бъде ограничена в предпочитанията й при "дирижирането" на обществените конкурси.
S 250 384f2f6b 160c 4c27 8797 1a0ede1fc57a

Сред основните проблеми пред бизнеса в страната продължават да са корупцията, липсата на върховенство на закона, както и недостатъчната прозрачност при обществените поръчки. Седемдесет и два процента от германските инвеститори не са доволни от напредъка в борбата с корупцията и престъпността. По този показател България е зад държави като Албания и Македония. Този извод направи в средата на годината Германско-българската индустриално-търговска камара в своята традиционна анкета за бизнес климата у нас. Но едва ли и за другите чуждестранни инвеститори е тайна недостатъчната прозрачност при публичните търгове в България. Примери не липсват и от последните седмици - като тръгнем от конкурсите за ремонта на смъртоносния участък край Своге, минем през фирмите, печелили поръчки за поддръжката и надграждането на Търговския регистър и стигнем до сагата "ДжиПиГейт".

Под диктовката на Брюксел обаче ще се наложи и на нашата администрация да поеме към изцяло електронно провеждане на процедурите, след като Народното събрание вече прие на първо четене с 97 гласа "за" при 16 "въздържали се" промени в Закона за обществените поръчки. Новите изисквания предвиждат да бъде разработена централизирана електронна платформа. Тази платформа ще струва почти 5 млн. лв., осигурени по оперативната програма "Добро управление". Тя ще бъде направена и внедрена от консорциума "ЕОП България" ДЗЗД, в който участват "Информационно обслужване" АД, "Сирма Солюшънс" АД, "Негометрикс България" ЕООД, "Скейл Фокус" АД и "Адвокатско дружество Събев и съдружници". Данните от информационната системата за управление на средствата от ЕС показват, че договорът с тях е бил сключен на 15 юни 2017-а и приключва на 31 декември 2020 г., а в описанието на проекта се казва, че ще има и "автоматично оценяване на офертите, където е приложимо."

Иначе платформата ще обхваща целия процес на възлагане на поръчките и ще е задължителна за държавните и общинските структури, както и за някои големи държавни и частни компании. Изключение ще се прави само за централните органи, които ще могат да използват свои платформи за покупки, но те също ще трябва да са свързани с централната. 

Отделно ще се въведе изискване възложителите да приемат и обработват електронни фактури при изпълнението на договорите. Предлага се и повишаване на стойностните прагове в съответствие с новите регламенти на Еврокомисията от декември 2017-а - средно с около 5 на сто за доставки и стандартни услуги. Предвидено е също по-значително увеличение на праговете за строителство и за социални и други специфични услуги с цел доближаване до съответните европейски нива.

Наред с това администрациите ще бъдат задължени да публикуват на профила на купувача договорите за подизпълнение, а в Регистъра на обществените поръчки и информация за всички допълнителни споразумения към контрактите. Ще има промени и в съответните разпоредби, които уреждат допустимостта на замяна или включването на подизпълнител, като неспазването им ще води до санкции.

В становище до парламентарната комисията по правни въпроси, която е водеща по законопроекта, Камарата на строителите в България изцяло подкрепи основните промени и новите прагове за строителство и за социални услуги. Тя обаче не изглежда особено ентусиазирана от намеренията за публикуване на договорите за подизпълнение. Строителите препоръчват "облекчаване възможността за включване на подизпълнители при възлагането на обществени поръчки" с аргумента, че "в повечето случаи необходимостта по възлагане на определени видове строителни и монтажни работи на подизпълнителя се явява по време на изпълнението на строителството". Камарата настоява да отпадне предвиденото задължение и то да бъде записано като "възможност", от която строителните компании да решават сами дали да се възползват. 

Тя предлага също така в норматива да се включи текст, който да не позволява отстраняване на фирма от търг, защото е предложила по-висока от пределната цена. Друго тяхно предложение е при възлагане на обществени поръчки за строителство с подбор по най-ниска цена задължително да има преквалификация и предварителна оценка на капацитета и на опита на кандидатите. 

Срокът за внасянето на допълнителни поправки в проектонорматива е до 26 септември. След това правната комисия ще окомплектова промените, ако има такива, и ще ги предложи за второ гласуване в пленарната зала. Ще е интересно да видим дали нейният председател и депутат от ГЕРБ Данаил Кирилов ще вземе предвид предложенията на Камарата на строителите, обединяваща някои от най-големите строителни компании у нас. Например председател на управителния й съвет е Илиян Терзиев от "АТ Инженеринг 2000", а негови заместници са Калин Пешов ("Главболгарстрой Холдинг"), Владимир Житенски ("Джи Пи Груп"), Николай Николов ("Билдникс") и Христо Димитров от "Планекс". В управата личат още имената на Велико Желев от "Водстрой 98", Камен Наумов от "Калистратов Груп" и Мирослав Манолов от "Трейс Груп Холд".

Facebook logo
Бъдете с нас и във