Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

БРЮКСЕЛ ДАВА, НО В КОШАРА НЕ ВКАРВА

Европейската комисия се превърна в нещо като добрата фея след оповестяването на финансовата рамка за страната ни и Румъния за периода 2007-2009 година. Предложението на комисарите, представено във вторник (10 февруари), е за 15.4 млрд. евро и определено надмина очакванията ни. Това е над една трета от сумите, които получиха десетте страни от първата вълна на разширяването. Наистина, реално ще бъдат изплатени 9 млрд. евро, но и така разчетите са щедри и би трябвало да парират поне за известно време проявите на евроскептицизъм в държавите кандидатки. Предвидените 4.245 млрд. евро за България предизвикаха еуфория сред управляващите и както министърът на финансите Милен Велчев справедливо отбеляза, се равняват на половината от главницата ни по външния дълг. Посланикът на Евросъюза у нас Димитрис Куркулас пък не пропусна да заяви, че в досегашната история на ЕС нито една друга страна не е получавала по-сериозна подкрепа като дял от своя брутен вътрешен продукт.Изявленията и на българските, и на чуждестранните официални лица, последвали представянето на финансовата рамка от Еврокомисията, не бива да се причисляват към дипломатическия протокол. Най-обективният показател, по който могат да бъдат сравнени финансовите пакети за България и Румъния с тези за десетте страни от първата вълна, е т. нар. нетен баланс. Той се изчислява като разлика между ползваните средства от единния европейски бюджет и вноските, които всяка от новоприетите членки ще прави в него. В класацията на 12-те страни от Централна и Източна Европа ние сме безспорен лидер, като чистата ни изгода е в размер на около 5% от БВП. Втора е Румъния с печалба от 4.8% от БВП. Докато държави като Кипър и Малта бяха принудени да искат изравнителна бюджетна субсидия след присъединяването си. Поне на хартия, нетният баланс на човек от населението у нас за 2007-2009 г. (463 евро) показва, че единствено трите балтийски републики Литва, Естония и Латвия имат по-добри показатели. Те ще получават чисто между 650 и 600 евро за всеки свой жител. С разработването на обща рамка за двете балкански държави Еврокомисията още веднъж подсказа, че България и Румъния ще изминат заедно пътя си към Евросъюза. Всъщност, що се отнася до рамката, пакетирането на страната със северната ни съседка може да се окаже позитивно. Според министъра по европейските въпроси Меглена Кунева многобройното селско население в Румъния е натежало при определянето на средствата за земеделието. Финансирането на аграрния сектор е разделено на три части - за пазарна подкрепа, за развитие на селските райони и преки плащания. Парите, предвидени за пазарна подкрепа, са 1.120 млрд. евро, от които 388 млн. евро за България и 732 млн. евро за Румъния. За селските райони ще бъдат изплатени общо 3.041 млрд., от които 617 млн. евро за България. Преките плащания, на които ще могат да разчитат фермерите в двете страни през 2007-а, ще възлизат на 25% от тези за сегашните петнайсет членки, а не на 40%, както настояваше земеделското ни министерство. Субсидиите ще нарастват с по 5 на сто до 2010 г. и с по 10 на сто след това. Прогнозите са, че плащанията за българските селскостопански производители за първите три години (2007-2009-а) ще възлизат на 431 млн. евро. и почти двойно повече за румънските. Така през 2007 г. в рамките на единния вътрешен пазар на практика ще има три категории страни, които ще трябва да се конкурират при пълна либерализация на търговията (десетте държави от първата вълна на разширяване ще получават 40% от помощта за днешните членки, а ние и румънците - 25 процента). Това неблагоприятно за нас развитие се компенсира донякъде от факта, че общо за селското стопанство (и по трите пера) България и Румъния ще получат най-много средства като процент от брутния си вътрешен продукт - съответно 2 и 2.3 процента. За сравнение, делът на Полша, която се смяташе за една от най-облагодетелстваните кандидатки, е приблизително 0.7% от общия й продукт.Особен интерес предизвикаха средствата, определени за изплащане по линия на четирите структурни фонда (за земеделие, риболов, социални дейности и регионално развитие) и фонда за икономическо сближаване (Кохезионния фонд). Именно тези фондове формират лъвския пай от помощта на Брюксел. Предвидените разходи за България за т. нар. структурни действия в първите 36 месеца след евродебюта ни са 2.3 млрд. евро (3.2% от БВП). Около 690 млн. евро от тази сума ще дойде от Кохезионния фонд и с тях ще се финансират инфраструктурни и екологични проекти. Това ни отрежда място в почетната тройка на дванайсетте страни от Централна и Източна Европа, където първенец е Литва, ползваща от структурните фондове суми, равни на 3.6% от своя БВП. Пред нас са и румънците, които ще усвояват 5.973 млрд. евро (3.3% от БВП).Доста дискусии у нас предизвика перото Вътрешни политики, в което е включена компенсацията от 350 млн. евро за затварянето на първите четири реактора на АЕЦ Козлодуй. Към тях трябва да се прибавят и договорените още през 1999 г. по меморандума Ферхойген-Михайлова 200 млн. евро. За затваряне на своите реактори Игналина и Бохунице Литва и Словакия получиха съответно 285 млн. и 65 млн. евро, но подобна гола равносметка изкривява реалната картина. (Подробности на стр....)Известно объркване предизвика информацията за 82-те млн. евро за изграждане на административни структури. Тези пари обаче практически няма да влязат в България, а с тях ще бъдат покрити разходите по изплащане на заплатите на нашите представители в многобройните институции на Евросъюза след 2007 година. Не отговаряли на истината и някои от публикациите в пресата, че Брюксел ни е отрязал от програмата Външни граници, заяви Меглена Кунева. В действителност след предстоящото разширяване на ЕС тази програма ще се нарича Съседи и страната ни ще бъде включена в нейния бюджет.Все пак да не забравяме, че предложените от комисарите суми все още не са окончателни, а подлежат на оценка от страните членки на ЕС и от Европейския парламент. Едва след това 15-те ще излязат с обща позиция, което ще сложи началото на преговорите по финансовите глави (Обща селскостопанска политика, Регионална политика и Бюджет и финанси). Очаква се това да стане след предстоящия на 23 март Съвет на министрите на Евросъюза в Дъблин. Ако първите дипломати на държавите членки не постигнат съгласие, решаващата дума ще имат техните държавни и правителствени ръководители, които ще си дадат среща отново в Ирландия през юни. Отлагането на разговорите за втората половина на годината обаче ще означава, че в тях ще се намесят и десетте новоприсъединяващи се страни през 2004-а. Не бива да се подценява и евентуално неблагоприятно развитие на дискусията за параметрите на бъдещия шестгодишен бюджет на Европейския съюз. Паралелно с финансовата рамка за България и Румъния Еврокомисията оповести тази седмица и амбициозен план за увеличаване на бюджетните разходи до 1270 млрд. за периода 2007-2013 г., или 1.14% от брутния национален доход на общността. Но подобен сценарий не се вписва никак в намерението на шестте най-големи платци в ЕС, които дават повече, отколкото получават - Австрия, Великобритания, Франция, Германия, Холандия и Швеция. В специално писмо от края на 2003 г. до председателя на Еврокомисията Романо Проди те настояха за свиване на бюджетните разходи. Според дипломатически източници, сред държавите, които могат да се отнесат скептично към помощта за България, са и Испания, Гърция и Португалия. Както е известно, те ползват значителни суми от Кохезионния фонд. Сегашният годишен бюджет на Европейския съюз от около 100 млрд. евро е равен на 0.98% от средния БВП на членките, а предвиденият в законодателството таван е 1.24 процента. Именно с доближаването към този таван трябва да бъде посрещната цената на разширяването.Влиятелното издание Файненшъл таймс посочва, че пазарлъците около новия шестгодишен финансов план на ЕС вероятно ще бъдат обвързани с преговорите за бъдещия конституционен договор. В тях на България е отредена незавидната роля на наблюдател. Трудно е да се предвиди развоят на събитията и при евентуално прекратяване на преговорите с Румъния. Самото определяне на финансовата рамка е само началото. Както изтъкна външният министър Соломон Паси, остава по-тежката задача средствата да се усвоят. Ако процесът започваше от утре, това щеше да е катастрофа - призна пред БАНКЕРЪ Димитрис Куркулас. - С предприсъединителните фондове се справихме добре, но сега изискванията ще се покачват значително. Все пак вярвам, че има достатъчно време за изграждане на необходимите механизми.

Facebook logo
Бъдете с нас и във