Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

БРАНШОВАТА КАМАРА - НАЧИН НА УПОТРЕБА

Не е въпросът някой държавник да се разпише, че е минал през нашия град, за мен е важно какво се е случило след тази среща. Ние се научихме да ги посрещаме, но те не се научиха, че да те избере народът, означава да служиш на народа.Васил Байданов, управител на Байдано ЕООД и изпълнителен директор на Стопанската камара - Кърджали, пред в. БАНКЕРЪВасил Байданов не е роден в Кърджали, но живее от 40 години. Син e на преселници от Солунска Македония. Прадядо му бил известен търговец на име Йордан, по-известен като бай Дано, откъдето впоследствие идва и фамилията на рода - Байданови. В знак на благодарност към човека, заченал предприемчивия дух в семейството, Васил избира това име и за фирмата, която вече десет години управлява. Първата му среща с бизнеса е в стария, държавен месокомбинат. През 1988 г. започва да гледа на аренден принцип прасета - това е отглас на една от последните мащабни идеи на социализма - самозадоволяването. За ония години 1000-1200 животни на година, отглеждани частно, са едно твърде нахално постижение за трудовите навици на соцсистемата, като се има предвид, че в целия Кърджалийски окръг са били отглеждани за угояване около 20 000 прасета. А днес тяхното число е не повече от петстотин. Причините могат да се анализират дълбокомислено и обстойно, но истината е проста - стопанинът иска, като сложи чертата и си приспадне разходите, да остане нещо за него.Напоследък Кърджали е доста ухажван от политиците - само през последните два месеца в града гостуваха и бъдещият президент, и министър-председателят. Според васил Байданов проявеното внимание е знак за това, че се осъзнава, от една страна, тревожното състояние на нещата в региона, и от друга - че се осмисля неговото стратегическо значение. Но аз ще си позволя да запазя известен скептицизъм, казва бизнесменът, докато не видя осъществяването на конкретни инициативи за съживяването на нашия край - вече дванадесет години ги чакаме. Смениха се няколко правителства, с всякакви възможни политически цветове, всички говорят за приоритетно развитие на селското стопанство и туризма, а в края на мандата им се оказва, че вместо да се придвижим напред, сме направили поредната крачка назад. Като че ли най-лесно ни се отдава да вървим срещу себе си. Това, че се стремим да станем пълноправен член на Европейската общност, че искаме да сме част от съвременната световна икономика, е чудесно. Но подписът под тези документи няма да вдигне нито стандарта, нито самочувствието ни, ако тук не съумеем да създадем такива условия, че хората да са горди - не от това, че са получили някакви помощи, а че са им създадени условия да работят и да забогатяват от труда си. Българинът е горд човек с достойнство. Вярно, социализмът го отучи да работи, но генетичната му предприемчивост ще се прояви след отварянето към света, защото нашенецът най се амбицира, като види някой, който живее по-богато, а съвсем не е по-умен от него.Но вълнението на Васил Байданов се засилва, когато заговори за връзките между администрацията и бизнеса. Щом се смени правителството, започват политическите семинари - ту на Боровец, ту на Пампорово. Непрекъснато се дискутира за състоянието на политическата система, за вътрешнопартийните отношения, за лошите медии и неконструктивната опозиция. Някой да е чул някъде да се провеждат икономически дискусии или дебати с български производители, да се случвало министър да пожелае да се срещне нарочно с фирмите от даден регион, за да може да получи реална представа за приоритетите и структуроопределящите фактори там? А само така могат да се вземат правилни решения, които ще осигурят реалните възможности за препитание в дадена конкретна област на България. Само че адекватни решения не могат да се вземат на протоколни срещи от 30-40 минути. Не е въпросът някой държавник да се разпише, че е минал през нашия град например - за мен е важно какво се е случило след тази среща. Ние се научихме да ги посрещаме, но те не се научиха, че да те избере народът, означава да служиш на народа.Аз много съм пътувал по-света и съм се убедил, че най-простите неща, най-необременените структури работят най-ефективно. Такива са например браншовите камари, защото когато са обединени професионалните интереси на хора от една област, те най-добре и най-ефективно могат да трасират пътя, да правят контакти, да предлагат необходимите нормативни документи, да отстояват позиции. Но за целта е нужен и закон за браншовите камари, а той вече десет години не може да бъде прокаран в Народното събрание. През 1992 година лично аз донесох гръцкия закон за търговските и индустриалните камари - платих да бъде преведен, лично го занесох в София, разпространих го пред съответните държавни органи и институции... и потъна някъде из папките на Министерския съвет, защото някакъв чиновник в движение мъдро отсякъл, че в Гърция условията са несъвместими с нашите и тук той е неприложим. Добре де, а какво предлагате да приложим - германския опит, турския френския, чий? Ничий, че е по-лесно!Може тук е мястото да се каже кому и защо са нужни браншовите камари.Това е организация, която се е самонатоварила с регулирането на съответната сфера - тя следи за лоялността на конкуренцията, за стандартите на произвежданата продукция, за качеството и т.н. Извън камарата ти не можеш да упражняваш съответната дейност, защото оставаш извън закона. Кажете ми сега, вие можете ли да сте сигурни, че колбасът, който купувате, или кашкавалът, или полуготовото ястие отговарят на всички нормативни изисквания? Какво ви гарантира, че не са произведени в някой гараж или мазе, без необходимата хигиена, санитарен и технологичен контрол? Крайният резултат е нелоялна конкуренция на сериозните производители и незащитен потребителски интерес. Като пример мога да ви дам такситата. В момента в Кърджали те са повече от 500, а в съседните гръцки градове, с почти същия брой население (около 20-30 хил.) колите са не повече от 35-40. Като го разказвам това на нашите шофьори, строили се в безкрайни редици в центъра на града - те не вярват. А приемат за нормално в един момент да возят клиенти почти без пари - само и само да оправдаят загубеното време, вместо да се ориентират към нещо друго, което по-ефективно ще материализира труда им. В момента те се унищожават един друг с дъмпинга и нелоялната конкуренция, която зорлем възпроизвеждат. Ето тук би трябвало да се намеси браншовата камара, защото тя има правото да контролира влизането на нов търговец или производител на пазара - всеки член на камарата трябва да даде подписа си за съответния регион - един да не е съгласен - разрешително не се издава. И това е една от основните функции на тази браншова организация - да регулира пазара, да прецени, например, от колко фризьорски салона има нужда даденият регион или от колко производители на месо и т.н. Само така ще се премахне стихията и хаосът, които в момента се наблюдават на българския пазар и които убиват в зародиш всяко ползотворно човешко усилие. Браншовите организации са тези, които могат да предпазят от управленски грешки и нецелесъобразно законотворчество, защото те могат да са най-прецизният и отговорен консултант в съответната област. В крайна сметка точно те познават най-добре материята и защитават интересите на реални производители. Немаловажен аргумент е и това, че по този начин държавата ще се разтовари от някои свои контролни функции и ще се освободи от един бюрократичен апарат, който в сегашните условия в България не само че е в тежест на държавния бюджет, но потенциално е най-податлив на корупция. За да могат обаче да осъществяват своята контролна и регулаторна функция, тяхната дейност трябва задължително да е подчинена на този специален закон, за който стана дума. Той ще регламентира всичките им права и задължения и ще ги легитимира като оторизирана институция. Например до 15 октомври трябваше да се регистрират всички производители на хранителни продукти в България. Е, питам аз, след тази дата кой контролира кои са регистрирани и кои не и кой ще следи дали регистрираните имат всички необходими разрешителни и изпълняват всички изисквания? Шанс едно на хиляда е данъчните случайно да изловят някой без разрешително - налагат му глоба от 1500 лв. и дотук. А кой ще защити потребителя - няма отговор!Бих искал да отбележа и още нещо - когато санкционират нарушители, които обикновено придвижват своята нелегитимна стока из страната нощно време, те започват да спекулират с това, че са репресирани като представители на етническите малцинства или че това е единственият им начин за препитание. Това е недопустимо, защото законите са еднакви за всички - и за бедни, и за богати, и за българи, и за турци, и за цигани. Етнически и социален подход не може да има. Ето сега, надявам се, става ясно каква е точно ролята на браншовата камара - в нея просто не те приемат, ако не отговаряш на всички необходими изисквания, а ако не членуваш в нея - просто те няма на пазара. Гарантирана е и лоялността на конкуренцията, защото критериите и изискванията към всички са еднакви - т.е. всички излизат на пазара при една и съща стартова позиция. Това е - механизмът е много прост, но работи ефективно. Доказва го опитът в много от икономически проспериращите държави.

Facebook logo
Бъдете с нас и във