Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Борисов ще моли Началника за късмет с регистъра

Хелият се свърши и държавата - няма с какво да си  надува  балоните. А те пък един по един  започнаха да гърмят.

Търговският регистър се срина, интернет сайтът на Министерството  на правосъдието също. Фалитът на застрахователя "Олимпик" отнесе главата на заместник-председателя на КФН Ралица Агайн. За капак се оказа,  че чумата по евтаназираните животни  не била съвсем доказана. Пред вратите на Министерския  съвет  площадът  е  редовно наситен от  протестиращи хора. Мижавата опозиция  се пъне да докаже, че не е такава. Коалиционните партньори в правителството се ритат по кокалчетата. Ето в такава страна се озовахме. Но  тя далеч не е страната на чудесата.

Никой не е в състояние да отговори на въпроса кога най-сетне ще имаме  работеща система в Агенцията по вписвания. Новоназначената й началничка Габриела Козарева, чиято кандидатура за поста пък, както се оказа, не била обсъждана на коалиционен съвет на "Обединени патриоти" до този момент  не може да даде отговор на този въпрос.  А мобилният й телефон остана безмълвен при опитите на редакцията на "БАНКЕРЪ" да разговаря с нея. Фирмата, която се опитва да поправи поразиите в Търговския регистър,  също. Пресаташето на IT компанията "Лирекс БГ" Рени Ризова каза пред репортер на вестника ни, че не е в състояние да посочи конкретна дата, когато Търговският регистър ще заработи, тъй като всичките им специалисти работят денонощно за отстраняването на проблемите, но все още самите те не могат да посочат срок.

Сагата със срива на Търговския регистър  можела да приключи "ако имаме късмет" до края на тази седмица. Очевидно премиерът Бойко Борисов се кани  да организира молебен, за да  оправи кашата, която подопечните му чиновници "забъркват" години наред около регистъра. Поне така прозвучаха думите му по време на изслушването му по тази  тема  в  Народното събрание (във вторник), свързано с проточилия се вече две седмици проблем с електронната система на Агенцията по вписванията.

Със сигурност на "късмет" беше разчитала и вече бившата шефка на Агенцията Зорница Даскалова, която в първите дни на скандала също обясняваше как  "такива неща се случват и никой не е застрахован"...

Междувременно обаче стана ясно, че проблемът със системата на Търговския регистър не е от вчера. Още  преди три години ръководството му, пък и принципалът му - Министерството на правоъдието, са били информирани за съществуващи рискове от срив при  експлоатацията на регистъра. Меко казано, някак нелогично е било поведението на всички по веригата на управлението му, които още  през 2015- а са били информирани за недостатъците на системата на Търговския регистър. На Агенцията по вписванията е бил предоставен резултатът от направения от  "Информационно обслужване“ експертен одит, който на практика е предупреждавал за подобно развитие на събитията.

Две години по-късно

- през септември 2017-а, частната компания "Сиенсис" също е предоставила свой  анализ, в  който са били посочени  рисковете за функционирането на  регистъра, като за втори път са били подчертани  направените в одита изводи за съществуващия риск.

Едва в края на  2017-а  все пак в  агенцията са се размърдали, за да решат поне част от посочените две години по-рано проблеми.

Справка в Агенцията за обществени поръчки показва, че на 12 декември изпълнителният директор Зорница Даскалова е подписала договор с едноличното акционерно дружество  "Телеленк Бизнес Сървисис", собственост на регистрираното в Нидерландия "Телелинк Холдингс Б.В." на стойност 3 677 404. 8 лева. Предметът на договора, според официално публикуваните документи, е бил: "Разширяване на капацитета на масиви за съхранение на данни, надграждане на сървъри и доставка на лентови библиотеки за архивиране на данни, обслужващи информационните системи на регистрите на Агенция по вписванията".

Срокът за изпълнение на работата по този контракт  е бил шест месеца. Първите 3 471 687.60 лв.са били изплатени на фирмата на 22 май тази година, а последният превод е от 13 юли и е на стойност 205 717.20 лева. Това става ясно от официалното обявление за приключването на договора.

Любопитна подробност в тези документи

е една формулировка, записана по следния начин: "Основания за възлагането на поръчката без предварително публикуване на обявление в Официален вестник на Европейския съюз (ОВ на ЕС) съгласно Директива 2009/81/ЕО.": Като такива са посочени „изключителна спешност, предизвикана от непредвидими за възлагащия орган/възложителя събития, и в съответствие със строгите условия, указани в съответната директива“.

Освен това е дадена и допълнителна информация, в която четем: "Последната доставка на дисков масив е през далечната 2012 година. През годините са добавени разширители (енкложер), но неговият максимален капацитет е достигнат и не е възможно следващо разширяване. Същият не се поддържа от производителя и  каквато и да е повреда би могла да доведе до възпрепятстване на Агенцията по вписвания (АВ)  да изпълнява своите задължения: да забавя регистрации и промени във фирмени дела; забавяне на вписвания по партиди в Имотния регистър и др. грешки при вписване. Неизпълнението на обществената поръчка би могла да доведе до загубване на информация за до две седмици, в зависимост кога е настъпило събитието. Това изправя АВ пред вероятен срив на поддържаните от нея системи и невъзможност да изпълнява вменените й нормативни задължения. Последното ще доведе до пълен хаос в стопанския живот на страната, несигурност в гражданскоправния оборот, неяснота при установяване правото на собственост върху недвижими имоти и многократно нараснали възможности при злоупотреби при сделките с тях, загуба на доверие към държавните институции, което би могло да доведе до тежка икономическа криза на страната. Същото е свързано с изпълнение на задълженията на Агенция по вписванията за информационна сигурност и гарантиране на данните на гражданите и стопанските субекти. От друга страна, измененията в законодателството в Търговския закон с новата Част пета - Производство по стабилизация на търговец (нова - в сила от 01.07.2017 г.), поетите ангажименти на страната към Европейския съюз за свързване на Търговския регистър с централните, търговските и дружествените регистри по чл.3, ал.4 от Закона за търговския регистър (BRIS), преминаването на Централния регистър за особените залози (ЦРОЗ), преминаването на Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ) към Агенция по вписванията  изправят пред невъзможност новите информационни системи и приложения да се внедрят и да функционират пълноценно с наличното технологично оборудване (сървъри, дискови масиви, операционни системи). За всички споменати по-горе информационни системи и разширяване на функционалностите на съществуващите системи са сключени договори за тяхното изграждане, но те няма да могат да бъдат пуснати в експлоатация поради липса на съответното технологично оборудване: липса на капацитет за данните (дискови масиви); остарели операционни системи, използвани в настоящия момент (windows server 2003 - не се поддържа от разработчика), което налага неговото извеждане от употреба и преминаване към нови операционни системи. В допълнение е и изпълнението на Решение № 338 от 23.06.2017 г. на Министерския съвет за намаляване на административната тежест върху гражданите и бизнеса, на Агенцията по вписванията е вменено задължението да издава електронни удостоверения, което налага и цифровизиране на документите (архивите). Това допълнително изисква дисково пространство (разширяване капацитета на дисковите масиви). Агенцията по вписванията не разполага с такова техническо оборудване (сървъри, дискови масиви, операционни системи) към този момент и се налага спешното възлагане на обществената поръчка за закупуване на споменатото оборудване. Единствената възможност са  възлагането и изпълнението на обществената поръчка в най-кратки срокове  за подмяна на оборудването с изтекъл жизнен цикъл и получаване на оборудване, отговарящо на съвременните технически и технологични изисквания.“

Още по любопитно в случая е, че обявлението, чрез което се декларира, че всички дейности, които компанията е трябвало да извърши, са били завършени в срок, е било изпратено в Агенцията за обществени поръчки  на... 15 август . Или пет дни след като сривът в системата  вече е факт.

От изказванията в пленарната  зала стана ясно, че на 9 август почти едновременно са дали дефект  три диска с данни на Търговския регистър. По-късно в петък сутринта е дефектирал и четвърти диск, което е довело до блокаж на общо 25 терабайта данни. Резервната система за поддръжка на Търговския регистър е отказала да сработи главно заради блокажа на първите три диска. Това прочете в изявлението си премиерът Борисов пред народните представители в Народното събрание. Според казаното от него  причините за аварията са били ясни веднага.

Премиерът Борисов призова прокуратурата и ДАНС

да посочат виновните за срива на регистъра и набеляза няколко мерки, за да не се допускат  подобни аварии. Той за пореден път лансира идеята си за създаването на държавно хранилище за ценна информация.  И призова депутатите да напишат и "някакъв закон", с който да не оставят поддръжката на критичната информационна инфраструктура в случайни ръце. За кои "случайни ръце говореше" началникът на държавата обаче не стана ясно.

В същото време сякаш всички насочиха вниманието си не към фирмата, която е "надграждала системата" , а към фирмата, която е поела ангажимента за поддръжката на Търговския регистър  "Лирекс БГ". И съвсем по нашенски коментарите за нея  минаха по оста - от "осанна" до "разпни го".

Започнаха едни "разследвания", чия е тя,  с кого е била свързана, кой я е "внедрил" в системата на обществените поръчки и т.н. Председателят на управляващата партия ГЕРБ и председател на парламентарната  й група Цветан Цветанов дори попита от парламентарната трибуна  дали проблемът с Търговския регистър не е умишлен саботаж от някого, който иска да създаде проблеми в държавата. Той каза: "Бих искал да попитам вярно ли е това, че се установява, че фирма "Лирекс" е обединила дисковия масив на основния сървър с този на резервния. Това сливане на масивите е довело до невъзможност за възстановяване на базата  данни.".

Цветанов настоя  да бъдат  попитани  представителите на изпълнителната власт за фирмата "Лирекс". И напомни, че името й се споменава  много, но никой не казва дали тази фирма изпълнява стриктно договора си  със съответните институции в България. "Това е поредният проблем, който възниква с нея, подобно на  проблемите, свързани с МВР, когато през 2007  тази фирма беше наложена от тогавашния началник на кабинета на Румен Петков - Александър Петров (бивш функционер на БСП)",  обясни още Цветанов.  И попита: "Вярно ли е, че фирма "Лирекс" е обединила дисковия масив на Търговския регистър с дисковия масив на резервния сървър, а това е довело до възможност за реакция. Дали не става въпрос за умишлен саботаж на някого, който е искал да създаде проблем в държавата и да се каже, че премиерът и министърът на правосъдието са виновни?"

Той не получи отговор, но началникът му Борисов включи помирителния тон и помоли "колегите от ГЕРБ да не повдигат този въпрос", защото "експертите на "Лирекс" буквално могат  да ни сринат", ако откажат да работят по отстраняването на аварията.

В крайна сметка, като ошлайфал се  на терена на  политиката обаче, Цветанов реши да смекчи тона и поясни, че  фирмата все пак се е наела да поддържа Търговския регистър срещу скромната сума от 90 000 лв. на година.

Самата компания  също не пропусна  да се промотира  през тези дни. В официално изявление  нейните представители  посочиха, че тя е компания с над 25-годишна история, която е осъществила множество проекти в публичния и корпоративния сектор както в България, така и в чужбина. "Партньори сме на най-големите, световни ИТ компании, членуваме в различни международни организации и вършим работата си, уповавайки се на петте ни ценности: колективен дух, инициативност, творческо мислене, коректно отношение и обучение и споделяне на опит", обявиха от "Лирекс".

Сега управляващите очевидно се надяват освен на "късмета"  също  и на професионалната реакция на фирмата.

Естествено, в цялата тази патаклама  ден преди извънредното заседание на Народното събрание  беше сменена и шефката на Агенцията по вписвания. Изборът падна на Габриела Козарева, която от 20 август  е новият изпълнителен директор на агенцията. Тя е назначена със заповед на министър Цецка Цачева. Козарева влезе в управлението преди малко повече от една година, но в този  кратък период   успя да се издигне стремглаво към висините. Първо бе назначена за заместник-министър на младежта и спорта (през май 2017-а),  номинирана от  "Атака". На този пост остана до февруари тази година, когато икономическият министър Емил Караниколов я назначи за изпълнителен директор на Агенцията за насърчаване на малките и средните предприятия, която пък се занимава основно с уреждане на участието на малки фирми в изложения в чужбина. Сега вече е  новият началник на  Агенцията по вписванията. Как ще се справи  с предизвикателствата в управлението на тази толкова сложна структура, която е с изключително важни функции и  за бизнеса, и за  администрацията, и за националната сигурност,  не е много ясно.

Може би по тази причина премиерът Борисов беше доста лаконичен по отношение на това назначение. И съвсем в негов стил се измъкна от парещите въпроси, свързани с информацията за "обвързаността" й  с някои видни бизнесмени с думите: "Аз не я познавам. Днеска се запознах  с нея за първи път. Питайте хората, които са я предложили" (имаше  предвид коалиционния си партньор "Обединени патриоти").

И не пропусна да добави: "Когато имаш коалиционно правителство, имаме разписани отговорности по назначаването на длъжностни лица. И това лице Козарева ми беше подадено. Аз не мога сам да ги назначавам. Не е и редно. Мисля, че ще се справи."

Но както знаем, пътят от "мисля"  през "късмета" до справянето в управленската практика често е трънлив, криволичещ и  доста дълъг.

Facebook logo
Бъдете с нас и във