Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

БОРЦИТЕ СРЕЩУ БЕЗРАБОТИЦАТА ПОЛУЧИХА ДАНЪЧНИ ОБЛЕКЦЕНИЯ

Последните срокове за ползване на данъчните преференции по отменения Закон за данъка върху печалбата изтекоха през миналата година. Основната от тях беше преотстъпването на налога за приватизирани предприятия. В продължение на петилетка тази екстра беше солиден стимул за новите собственици да отчитат някакви инвестиции.От началото на 2003-а влязоха в сила нови преференции, повечето за разкриване на работни места. Може би това е сигнал за смяна на приоритетите на икономическата политика, която се насочва към най-видимия краткосрочен проблем - безработицата.Преференции по корпоративния данъкПо Закона за корпоративното подоходно облагане действат няколко вида данъчни облекчения, от които само едно е принципно ново - при инвестиции в райони с висока безработица (чл.61 д). Според него корпоративният данък се преотстъпва изцяло на компаниите, които извършват производствена дейност, ако всичките им обекти и активи са в общини с висока безработица. Списъкът на общините - 117 на брой, бе одобрен от министъра на финансите. Второто условие за ползване на преференцията е осемдесет на сто от персонала, нает по трудови правоотношения, да има постоянен адрес в тези общини. Освен това се иска фирмата, която ползва облекчението, да няма просрочени задължения към държавата.Смисълът на преотстъпването пък е, че данъкът се начислява, но не се внася в бюджета, а се отчита като резерви. Те трябва да се вложат за придобиване на дълготрайни и краткотрайни активи, необходими за дейността, както и за заплати до края на следващата година. При подаването на декларацията си (31 март на следващата година) фирмата е длъжна да представи справки, от които да личи, че активите и 80% от персонала й се намират в районите с висока безработица.В случая вероятно ще възникнат множество въпроси. С обектите по смисъла на Данъчно-процесуалния кодекс (това са офиси, складове и т.н.) всичко е ясно, но не и с активите по смисъла на Закона за счетоводството. Такива са и вземанията, и ценните книжа, и парите по сметка и няма как те да се намират в съответната община от списъка, одобрен от финансовия министър. А и защо е необходимо условието за инвестиране на преотстъпените средства да се изпълни до края на следващата година, т.е. няколко месеца след като преференцията вече е ползвана? Никой не си е направил труда да обясни дали сумата на данъка трябва да се внесе в бюджета, ако не бъде използвана за придобиване на активи? Както и дали това облекчение ще се отнася и за авансовите вноски, или само за годишното данъчно задължение? Съдейки от текста, който изисква условията за преотстъпване да са изпълнени към момента на подаване на годишната декларация, фирмите, работещи в бедните общини, би трябвало първо да си внесат авансовия данък и после да кандидатстват за неговото възстановяване.ЗКПО предвижда и други намаления на данък печалбаСпоред чл.60, данъкът се намалява с 10 на сто от сумата, с която са придобити сгради, машини, компютри и други дълготрайни активи (с изключение на леките автомобили). Тези инвестиции обаче трябва да са направени за сметка на капитала, а не със заем. Това е т. нар. инвестиционен данъчен кредит. Той съществува от 1999 г., но от тази година се прилага за по-широк кръг активи. През годината, следваща извършването на инвестицията, уточнява законът, намалението на данъка се ползва и при авансовите вноски.От началото на 2002-ра към споменатия чл.60 бе добавено още едно облекчение - финансовият резултат (счетоводната печалба) се намалява и с ефективно внесените задължителни осигурителни вноски пропорционално за новоразкритите работни места. Условието е да има увеличение на средногодишната заетост и данъкоплатецът да няма просрочени задължения. И инвестиционният данъчен кредит, и приспадането на осигуровките от печалбата се отнасят за общини с трайно висока безработица. През тази година от тази преференция ще се ползват 106 населени места, съгласно втория списък, одобрен от министъра. Освен това, както и досега, в тях 50% от корпоративния данък се преотстъпва за социални и здравноосигурителни фондове, научноизследователски институти и училища. Земеделските производители ползват намаление на данъка с 60%, също както и държавното предприятие Ръководство на въздушното движение. Българският червен кръст е изцяло освободен от налога. На кооперациите и техните предприятия, членуващи в национални кооперативни съюзи, се преотстъпват 60% от корпоративния данък за срок до 31 декември 2005 година. Условието е преотстъпените средства да се инвестират до подаването на годишната данъчна декларация. Отделно от това от налога са освободени и специализираните предприятия, кооперации и обособени производствени единици, членуващи в националните организации на инвалидите.Има и някои общи данъчни намаления, които могат да се ползват от всички фирми. Те са уредени в чл.23 от ЗКПО, отнасящ се до формирането на облагаемата печалба. Според него финансовият резултат може да бъде намален с 10%, ако са направени дарения. Дарението обаче трябва да е за сметка на резервите или неразпределената печалба от предходни години и да е в полза на училища, общини, за стипендии на ученици и т.н.Друг данъчен стимул е широко рекламираното от НДСВ преди година необлагане на печалбата от търговия с акции на публични дружества. Има и още една преференция за наемане на безработни, която не се отнася само за бедни общини. Става въпрос за намаляване на печалбата с разходите за заплати и осигуровки при наемане на лице, което е било безработно повече от година или за по-кратко време, но е над 50 години или е инвалид. От началото на 2003-а вече не се изисква наетият да е получавал социални помощи. За сметка на това трябва да му е предложен договор със срок поне от една година. (През миналата година облекчението се признаваше и за шестмесечни договори.)Преференции по данъка върху доходитеПреференциите по Закона за облагане на доходите на физическите лица са по-малобройни. Разбира се, тук не включваме някои от освободените доходи по чл.12, които в много държави са необлагаеми, като социалните плащания и лихвите по депозитите. Според ал.3 и 4 на същия член не се облагат доходите на земеделските производители (включително еднолични търговци) от непреработена продукция, получените ренти и аренди за земята.Хората, получаващи доходи от заплати като еднолични търговци, както и от друга стопанска дейност, ще ползват облекчения за направените от тях дарения. Те са в размер на 10 на сто от данъчната основа и се прилагат, след като от облагаемия доход се извадят вноските за осигуряване или застраховки Живот (а за лицата, упражняващи свободна професия, и след приспадането на нормативно признатите разходи). Облекчението за дарение се ползва и от лицата, получаващи доходи от наем (след приспадането на признатите разходи, които са 20 процента).Инвалидите ползват два типа данъчни преференции. Те имат право да намаляват дохода си с двойния размер на необлагаемия минимум (тоест с 220 лв. месечно). Когато плащат патентен данък, пък са длъжни да внасят в хазната половината от определените размери.Данъкът върху добавената стойностпо принцип не е подходящ инструмент за насърчаване на бизнеса или на определени групи от населението. Затова преференциите при него са изключение. (Може много да се спори дали облагането на износа с нулева ставка е данъчно облекчение, тъй като при експорта на стоки това е по-скоро начин за елиминиране на двойното облагане.) Повечето от освободените от ДДС доставки (например при учредяването на залог или ипотека, прехвърлянето на цели предприятия и т.н.) нямат характера на данъчен стимул, а необлагането им се дължи на спецификата на този налог.От началото на 2003 г. по данъка върху добавената стойност бе въведен и нов преференциален режим. Това е т. нар. специален ред за начисляване на ДДС при внос на определени стоки. Вече е налице и първото разрешение за ползването на този стимул - то бе издадено на София мед и се очаква да ускори с около шест месеца пускането на Комбината за цветни метали на гара Искър. Преференцията не води до намаляване на дължимия данък, но позволява вносителят да не блокира свободни средства. Известно е, че при внос ДДС се начислява на общо основание от митническите органи - независимо дали вносителят е регистрирано лице, или не. Ако е регистриран по ДДС и импортираните стоки са предназначени за облагаеми доставки, той има право после да си приспадне платения данък като данъчен кредит. Само че, докато си върне парите, минават месеци. При специалния режим данъкът се начислява от самия вносител, който обаче не го внася, а си го приспада при подаването на декларацията по ДДС - в рамките на същия месец. Тъй като при тази схема има възможност за злоупотреби, разрешенията се подписват от министъра на финансите и е предвиден висок таван за ползването й. Тя се отнася само за проекти, предвиждащи инвестиции над 10 млн. лв. за период до две години, както и разкриване на повече от 50 работни места. Разрешавайки преференцията, министър Милен Велчев на практика одобрява самия инвестиционен проект, за който се внасят стоките. На министъра трябва да бъде представен анализ на финансовото състояние на данъкоплатеца, потвърден от одитор, компанията не бива да има неплатени данъци и осигуровки. Освен това министерството изисква и гаранции, доказващи възможностите на кандидатстващата фирма да финансира инвестицията. Разрешението, издадено от министъра, важи две години.

Facebook logo
Бъдете с нас и във