Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

БОЛНИЦИТЕ ЗАТЪВАТ ВЪВ ФИНАНСОВО БЛАТО

МВФ ИСКА ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ ДА ПЛАТЯТ ПРОСРОЧЕНИТЕ СИ ДЪЛГОВЕ ДО КРАЯ НА СЕПТЕМВРИПротивно на очакванията на Министерството на здравеопазването, дълговете на болниците продължават да нарастват със сериозни темпове. Здравните експерти очакваха заболеваемостта през летните месеци да спадне и по този начин да се компенсира преразходът, натрупан от началото на годината. Прогнозата им обаче не се сбъдна. Задълженията на лечебните заведения вече надхвърлят 120 млн. лв., сочат данните за финансовото им състояние. Най-голямата част от дълга е натрупана от неплатени консумативи, медикаменти и сметки за електроенергия. Задълженията на болниците към най-големия доставчик на лекарства Търговска лига- Национален аптечен център към 30 август са 20.023 млн. лева. От тях изискуеми са вече 7.639 млн. лева. От първи юни досега болниците са превели на дистрибутора 7. 115 млн. лв., като в последната седмица на август (23-29.08) е издължена най-голяма сума - 4.5 млн. лева. В края на май дълговете на лечебните заведения към доставчика бяха 16.5 милиона. Оказва се, че темпът, с който растат дължимите суми, изпреварва погасяването им. Ако тази тенденция се запази до края на годината, дълговете на болничните заведения ще нараснат двойно, предричат финансовите експерти. Дистрибуторът увери, че няма да спира доставките и криза в снабдяването с лекарства не се очаква. Достатъчно медикаменти има и в националните структурноопределящи болници. В Пирогов се поддържа резерв за две седмици напред, същите мерки са взели и във Военномедицинска академия и останалите лечебни заведения, които поемат спешните случаи. Проблемът обаче не е само в разходите за лекарства и консумативи. Основната причина за натрупаните задължения е, че не беше подписан Националният рамков договор за 2004 г., твърдят финансовите експерти в здравеопазването. Тъй като лечебните заведения работят по договора за 2003-а, Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) заплаща за лечението по клинични пътеки по посочените там стари цени, а реално разходите са по-големи. Въпреки че от 1 юли цените бяха повишени с 2.3% (годишният инфлационен индекс за 2003 г.), те все пак покриват едва 60-65% от стойността на лечението. С индексацията бюджетът за болничната помощ беше увеличен с 6.255 млн. лв., но този ръст се оказва недостатъчен, за да компенсира поскъпването на медицинските услуги. Премахването на районирането е другата основна причина по-големите болници да трупат дългове. След като пациентите получиха свобода да избират къде да се лекуват, те се насочиха към профилираните и специализираните университетски болници, а броят на лекуваните в общинските и в областните болници намаля. Здравната каса плаща еднакво на общинските и специализираните болници. В Пирогов например лечението на дадено заболяване струва много по-скъпо, отколкото в друго, неспециализирано лечебно заведение. Според директора на Пирогов доц. Спас Спасков, за да се избегне това, трябва да се извърши прецизно остойностяване на медицинската дейност. Това обаче трябва да направи не източникът на финансирането на тази дейност - здравната каса, а извършителите - лечебните заведения. При този вариант на планиране касата ще определи какви средства може да даде за лечението на дадено заболяване, а болниците ще заявят какъв обем здравни услуги може да гарантира за тези средства. Ако този метод се спази точно, според него ще се избегнат финансовите трусове в системата на болничната помощ, категоричен е д-р Спасков.Натрупването на дългове обаче се провокира и от недотам прецизната схема на финансиране от страна на Министерството на здравеопазването. Ведомството въведе единни критерии за заплащане за извършена дейност във всички болници (университетски, областни, общински). От бюджета на министерството се плаща за извършена дейност по средни стойности за 17 класа заболявания. В методиката се отчитат типът на лечебното заведение, спецификата на неговата дейност и качеството на извършваните медицински услуги. Новата схема обаче все още не може да създаде точен механизъм за определяне на направените разходи за лечение в различните болници. Според министъра на здравеопазването размерът на отделните случаи ще се прецизира, след като се въведе информационна система в лечебните заведения. Тогава, според Славчо Богоев, ще може да се отчита динамиката в появата и лечението на дадено заболяване, а на базата на тези данни здравните експерти ще могат да планират правилно разходите. Това обаче ще се случи най-рано след една-две години. Финансовите проблеми на болниците обаче трябва да се решат до края на септември заради ангажимент към МВФ. Правителството се задължава до края на месеца да покрие всички задължения на лечебните заведения и да предотврати натрупването на нови дългове до края на годината. В изпълнение на поетите ангажименти към фонда на 28 юли Министерският съвет отпусна от държавния бюджет допълнително 76 млн. лева. Изплащането на всички дългове е възможно само ако се актуализира бюджетът на НЗОК, смята председателят на Съюза на работодателите в здравеопазването д-р Димитър Димитров. Директорът на касата Иван Букарев обяви, че евентуално в края на годината ще поиска от парламента промяна във финансовия план. Преди това ще се преценят възможностите за използване на натрупания оперативен резерв. Решението за начина на актуализиране на бюджета се очаква да бъде взето на събрание на управителния съвет на касата, което е насрочено за 7 септември.

Facebook logo
Бъдете с нас и във