Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

БОЛНИЦИТЕ СА ОБРЕЧЕНИ ДА БЪДАТ ДЛЪЖНИЦИ

Дълговете на едно от най-големите здравни заведения в страната - института Пирогов, са около 14 млн. лв., съобщи за в. БАНКЕРЪ директорът му доц. Спас Спасков. Задълженията на Университетска болница Александровска към доставчици възлизат на 6 млн. лева. Националната кардиологична болница пък виси с 12 млн. лева. Само на Търговска лига - Национален аптечен център болниците дължат над 24 млн. лева. От тях 18 млн. са просрочени и върху сумата се начислява лихва.По думите на министър Славчо Богоев положението не е по-различно от това в края на първото полугодие на предишни години и не се очаква ново увеличение на задълженията. През последните два месеца разпределихме около 35 млн. лв. като изпреварващо финансиране за покриване на неплатените сметки и те бяха чувствително намалени, заяви Богоев на 5 юли при откриване на новото отделение по спешна кардиология в Националния кардиологична болница. Към края на март 2005-а лечебниците имаха да плащат над 80 млн. лв., което означава, че след намесата на министерството са останали още 45 млн. лева.Ако в предишни година можех твърдо да поема някакви ангажименти, свързани с покриване на дълговете и за отделянето на допълнителни средство от бюджета, сега това не е така, подчерта пред БАНКЕРЪ здравният министър. Той не се нае да прогнозира дали това ще стане и в края на годината, тъй като проблемът остава в наследство на следващия кабинет. Нека припомним, че през 2003-а здравното ведомство уреди всички необслужвани вземания на болниците, а през миналата - само част от тях. Сега обаче в бюджета на министерството за 2005-а не е предвидено перо за подобни допълнителни разходи. Намерението на Националната здравноосигурителна каса да намали цените на клиничните пътеки допълнително ще утежни финансовото състояние на лечебниците. Становището на Богоев е, че ще се повтори прецедентът от 2003-а, когато здравната каса предприе същата мярка, за да понижи разходите, но дълговете на болниците се увеличиха с 20-30 млн. лв. и това натовари сериозно държавния бюджет. Нещо повече - здравният министър смята, че намаляването на цените на клиничните пътеки е може да дестабилизира цялата система. Междувременно директорът на Пирогов доц. Спасков изтъкна, че финансовият проблем вече прераства в тежест за пациентите . Досега лечебниците плащаха за своеволията на касата. Ние ще бъдем принудени да намерим средства, с които да покрием разходите, а това неминуемо ще бръкне в джоба на болните, отбеляза той. Според Спасков, ако касата изпълни намеренията си, дълговете на Института за спешна медицина ще нараснат поне с 20 процента. От своя страна доставчиците на медикаменти и консумативи ще спрат снабдяването, както вече неведнъж се е случвало, и в един момент Пирогов ще е принуден да спре приема на болни. Липсва законово регламентиран начин да вземем пари от пациентите, а няма как да си възстановим разходите. Нормално е дълговете ни да нараснат, твърди и директорът на Националната кардиологична болница доц. Владимир Пилософ. Мнението му е, че всъщност това не са дългове на лечебниците, а на здравната каса, защото тя не плаща реалната цена на медицинските услуги. Националната кардиологична болница трябва да поддържа наличност от медикаменти и консумативи на стойност 4.5- 5 млн. лв., което е невъзможно при сегашната ситуация. Те са осигурени и стоят на склад. Ако натрупаме толкова задължения, че да ни спрат доставките, ще можем да работим няколко месеца без проблем, увери професорът.Към 1 юли дълговете на Александровска болница са същите като и през 2004-а, по информация на заместник-директора й д-р Людмил Димитров. От началото на годината досега обаче през лечебното заведение са преминали 2500 пациенти повече. Това е доказателство, че сме оптимизирали разходите по дейността си. Ако касата намали цените, ще се наложи да се правят все повече икономии - подчерта д-р Димитров. - Досега сме получили от НЗОК 1.2 млн. лева. Ако приходите бъдат намалени с 20%, пак ще можем да се справим. Все повече се коментира дали въобще имаме нужда от Национална здравна каса. Което е индикатор, че реформата в сектора не върви - споделя доц. Спасков. - В момента усилията на играчите в здравната верига са насочени към оцеляване за сметка на останалата част от здравната система. Ако това продължи, здравното осигуряване ще рухне. Спас Спасков и неговите колеги са категорични, че проблемът може да се реши само, ако касата започне да плаща на болниците по реални цени, които покриват напълно направените разходи. Твърденията, че като се намалят приходите в здравните заведения, техните ръководства и медиците ще бъдат по-дисциплинирани, се определят като нелогични. Намаляването на цените на клиничните пътеки ще доведе и до спад на заплатите, което няма как да мотивира лекарите и специалистите да работят по-добре. На практика касата пречи на здравната реформа, коментира директорът на Пирогов.

Facebook logo
Бъдете с нас и във