Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

БОЛНИЧНАТА ПОМОЩ ПАК ЩЕ Е НА ДОТАЦИЯ, А СЛЕДБОЛНИЧНАТА - ПРИ ПОПА

Официална легализация получи известната на всички истина, че без държавния гръб здравната каса е загинала. Без особени засечки проектозаконът за нейния бюджет през 2001 г. мина на първо четене в пленарната зала на Народното събрание. Защото и депутатите в крайна сметка разбраха желязната логика на простонародното откритие, че със стомашни газове боя не се прави. Още на 17 октомври тази година до същото прозрение стигнаха и представителите на Националната здравна каса, гласувайки на своето общо събрание бюджета й за първата година на следващия век. На практика обаче разчетите за приходите и разходите бяха приети под условие. Тези уговорки не получиха широка разгласа, защото и не са за хвалба. Както е добре известно, според последните изменения в Закона за здравното осигуряване от 1 юли следващата година касата трябва да поеме издръжката и на болничната помощ. Само че свои пари за това тя няма и по тази причина в проектозакона за финансите й през следващата година пише, че сметките в него ще се вържат, ако издръжката на болниците, диспансерите, системите на спешната помощ и на ХЕИ, хемеотрансфузиологията, хемодиализата и още куп други важни дейности продължи да се финансира от сегашните източници. С други думи, отново за сметка на републиканския бюджет, на бюджета на здравното министерство, на общинските бедни хазни - въобще за сметка на държавата.

Собствените приходи на НЗК

за 2001 г. са в размер на 628 826 100 лв., които се разчита да дойдат почти изцяло от здравноосигурителните вноски - 623 908 100 лева.


Здравноосигурителните плащания пък възлизат на 399 243 733 лева. От тях едва 25.5 млн. лв. са предвидени за чисто медицинските плащания на болниците, при положение че те се нуждаят от около 700 млн. лева. В същото време за капиталови разходи са заделени почти толкова пари, колкото и за болниците - 25.6 млн. лева. Казано е, че само 21% от тях ще се осигурят от собствени приходи на касата, а останалите - от заеми. Изрично е посочено, че парите ще се използват за основния ремонт на 120 офиса на НЗК - главно общински. Отделно още 500 хил. лв. са планирани за текущи ремонти - явно на онези офиси на НЗК, претърпели през тази година тотално обновление, извършено от фирми, дали 12-месечна гаранция за качественото изпълнение на поръчките.


За издръжката на самата каса пък са предвидени 12 689 429 лв., а за външни услуги - 6 980 000 лева. И което е особено любопитно,

40 хил. лв. са планирани за покупката на постелъчен инвентар и облекло

За облеклото нещата са ясни, но не и за постелъчния инвентар. Дали става въпрос за килими, които ще увеличат уюта на и бездруго луксозните офиси на касата, или за леглови постелки, върху които ще отмарят здравните чиновници - засега е неизвестно. Но е сигурно, че трудът им е високоотговорен и съответства на размера на трудовите им възнаграждения. Това личи например и от допълнителното споразумение, сключено на 3 август тази година между шефа на НЗК д-р Бойко Пенков в качеството му на работодател и Веселин Иванов в качеството му на служител. Съгласно споразумението последният е преназначен от длъжност главен секретар в главна дирекция Обща администрация към централното управление на НЗК на длъжност директор на Софийската районна здравна каса. Определена му е основна заплата от 725 лв. на месец, плюс надбавки за прослужено време в размер на 174 лева.


По-важното от тези дреболии е, че в крайна сметка общото събрание на здравната каса е гласувало на 17 октомври две лаконични решения. С първото е утвърдено предложението за проектозакона за нейния бюджет за 2001 г., а второто гласи, че от 1 юли следващата година НЗК ще финансира частично болничната помощ. Както е пояснил пред участниците във форума

заместник финансовият министър Кирил Ананиев

който е и член на управителния съвет на НЗК, в републиканския бюджет за 2001 г. е предвидена субсидия за осъществяването на болничната помощ. И през следващата година Министерството на здравеопазването ще финансира националните здравни заведения, както и обединените районни болници, които само до края на 2000 г. ще са на общинска издръжка. Това на практика означава, че текстът в Закона за здравното осигуряване: НЗК да поеме от 1 юли 2001 г. и финансирането на болниците, е само едно пожелание. По-голямата беда е, че има съмнения за целесъобразното разходване на средствата, с които касата разполага. Подобни подозрения се появиха за разходите на касата и през миналата година. Както научи в. БАНКЕРЪ, членът на контролния съвет на здравната каса д-р Евгени Душков е изпратил в прокуратурата конкретна информация по тази щекотлива тема. В сигнала между другото се казва, че

в проверения от Сметната палата баланс

на НЗК за 1999 г. сумата от 37 910 000 лв. в сметка N106 - Капитал в бюджетни предприятия от пасива на баланса, не се равнява със сумата от 82 239 000 лв., фигурираща в актива на баланса. Явявала се разлика от 44 329 000 лв., затова докторът задава въпроса как е съставен балансът и изобщо защо впоследствие Сметната палата не е възразила по него. Различни били и данните от годишния счетоводен отчет и отчета за касово изпълнение по отношение на придобиването на дълготрайни материални и нематериални активи. Душков допуска, че цифрите са манипулативно наместени. В годишния счетоводен отчет на касата например на едно място била записана сума за придобити дълготрайни материални активи в размер на 34 897 000 лева. От тях за сгради били похарчени 16 418 000 лв., за машини и оборудване - 16 045 000 лв. и още 3 013 000 лв. за нематериални активи. В отчета за касово изпълнение обаче същите данни имали друго цифрово изражение - придобитите дълготрайни материални активи (ДМА) били на стойност 47 602 000 лв., а нематериалните - за 11 181 000 лева. Пак в годишния счетоводен отчет, само че на друга страница, пък пишело, че придобитите ДМА възлизали на 33 040 000 лева. Докторът е помолил прокуратурата да установи коя в крайна сметка е вярната стойност на придобитите през миналата година дълготрайни материални активи от НЗК.


Освен това в същия сигнал се твърди, че в счетоводните документи на НЗК били изключително впечатляващи парите, които касата е платила за

закупуването на квадратен метър застроена площ

и сумите, платени пак на квадратен метър за извършване на ремонтите на офисите на касата из страната. Почти навсякъде НЗК била закупила сградите на цени, далеч по-високи от пазарните в съответните градове.


Проверката на всички тези твърдения, отворила главоболна работа на чиновниците от НЗК, които час по час били привиквани да дават обяснения ту за едно - ту за друго. Но, както уточни за в.БАНКЕРЪ пресаташето на НЗК Мая Люцканова, прокурорската проверка била прекратена поради абсолютно несъстоятелните твърдения на автора на сигнала. Ново напрежение за здравните шефове обаче явно ще създадат обвиненията на частната софийска фирма Инфоасист, които тя отправи този четвъртък към здравната каса на нарочна пресконференция. Мениджърът на Инфоасист Август Мичев заяви, че при сключването на прословутия договор между НЗК и кипърската офшорка АремисСофт за изграждане на информационна система на здравното обслужване са допуснати изключително сериозни нарушения. Условията на организирания в края на миналата година търг за възлагане на поръчката били така нагласени, че да работят за предварително избрания победител. Само че, уточни Мичев, неговата фирма още преди състезанието имала готов софтуер, който предложила на касата, като информирала своевременно за това и депутата от СДС д-р Димитър Игнатов, който е и председател на Лекарския съюз. Намекнато бе обаче, че лидерът на медицинското съсловие коректно посъветвал програмистите от Инфоасист да не се бъркат там, където не им е мястото.

Facebook logo
Бъдете с нас и във