Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

БОЛНИ И КАРДИОЛОЗИ ЧАКАТ ЗДРАВНАТА КАСА ДА ПОРАСНЕ

Доц. д-р Нина Гочева - началник на Кардиологичната клиника в Националната кардиологична болница и експерт по сърдечносъдови заболявания към здравната каса, пред в. БАНКЕРЪДоц. Гочева, знаят ли вече кардиолозите на какви средства могат да разчитат за лечение на сърдечносъдовите заболявания през 2003 година?- Трудно е да се каже, защото освен от бюджета очакваме пари и от Националната здравноосигурителна каса по т.нар. клинични пътеки. Сега тя финансира три основни пътеки - за лечението на миокарден инфаркт, предсърдно мъждене (едно от най-опасните нарушения на сърдечния ритъм - бел.ред.) и сърдечна недостатъчност. По мое настояване, като външен експерт - кардиолог към здравната каса, в новия рамков договор за 2003 г. вероятно ще бъде включено и лечението на стенокардията. По данни на Световната здравна организация 65% от хората в България умират от сърдечносъдови заболявания. По този показател нашата страна е в челната десетка в света, а в Европа - на първо място. Единственият начин за намаляване на черната статистика е НЗОК да финансира по-голяма част от лечението на тези заболявания. Те са най-скъпи и дори по-заможните трудно могат да си позволят да плащат за тях от джоба си. След продължителни преговори успяхме да договорим догодина касата да инвестира в по-скъпите и надеждни начини за лечение. Проблемът е, че има голяма опасност националният рамков договор за 2003 г. да не бъде сключен - нито до края на тази, нито през януари следващата година, тъй като предстои НЗОК да се сдобие с ново ръководство.В такъв случай какво ще правите с болните? - До сключването на новия договор ще бъдат лекувани по условията на този за 2002 г., а това означава с по-малко средства и медикаменти спрямо договорените за 2003-а. Надеждата ми е, че някои хора са си взели поука от миналогодишния случай и ще побързат да набавят навреме пари за модерното лечение на хиляди българи. Ние, кардиолозите, се съобразяваме с факта, че Националната здравноосигурителна каса е млада институция и натрупаните в нея средства от здравни осигуровки все още не са толкова много, че да покрият всички плащания в болниците. Не можем обаче да останем безмълвни и да не поискаме повече пари, когато виждаме, че наши колеги от развитите европейски държави спасяват много повече човешки животи не защото са по-добри от нас, а защото усилията им са подплатени финансово, работят с по-добра медицинска техника, с последни поколения лекарства и трудът им се заплаща адекватно. Известно е, че Министерството на здравеопазването никога не е остойностявало реално медицинските услуги в България. При липсата на единен легален ценоразпис сърдечните операции в различните болници струват различно, а на някои места хората си ги плащат и от джоба...- Кардиологичните операции наистина нямат единни цени за цялата страна. В Националната кардиологична болница, където работя, цената на една коронарна операция варира от 5000 до 10 000 лева. В тази сума не влизат разходите за следоперативния период на пациента в болницата, който е по-тежък и често пъти много по-скъп от самата операция. Българският пациент е с несравнимо по-тежка патология от средния европеец поради това, че не се прави редовна профилактика, и сърдечносъдовите заболявания обикновено се диагностицират вече в напреднал стадий, когато лечението е значително по-трудно, по-рисково и по-скъпо. НЗОК обаче остойностява една пътека за лечение на осеммиокарден инфаркт за 600 лева. В Националната кардиологична болница годишно се правят около петстотин операции, което прави средно по две на ден. Нашите специалисти имат потенциал да извършват и по три, и по четири, но за толкова няма пари. В същото време състоянието на стотици болни се влошава, докато дочакат ред. Повече от десетилетие продължаваме да се въртим в този омагьосан кръг и няма да излезем скоро от него, ако здравната каса не поеме плащанията на по-голямата част от сърдечносъдовите операции, профилактиката и медикаментите. Прогнозирам, че при едно нормално финансиране високият процент болни ще намалее значително още през първите пет-шест години. Излиза, че профилактиката у нас е последна грижа.- Без пари каквито и усилия да полагаме ние, лекарите, тя наистина е последна грижа. На практика - никаква я няма. За това вина имат всички - от Министерството на здравеопазването до редовите джипита. Ако не броим Румъния и Албания, България е единствената държава от т.нар. страни с нови демокрации, върху чиито хранителни стоки няма точни указания за количеството сол, липиди, холестерол..., от които всеки един потребител да контролира личната си здравословна диета. Сега всички български политици и общественици пледират за бъдещото ни членство в Европейския съюз. Никой обаче не се замисля, че има още куп несвършени неща в областта на здравеопазването. Едно от тях, колкото и незначително да изглежда на пръв поглед, е именно въвеждането на евростандартите за обозначение на състава на вредни вещества върху опаковките на всеки един продукт. Това е задължителен елемент от профилактиката на сърдечносъдовите заболявания във всички страни членки на ЕС. Успяхте ли да договорите достатъчно пари с НЗОК поне за лекарства, които при кардиологичните заболявания са едни от най-скъпите?- Касата досега, а и занапред ще плаща само част от стойността им. А българинът от своя страна с неохота дава пари за по-качествени и по-скъпи лекарства. Имам богати пациенти, които с мъка доплащат 10 лв. за по-добро лекарство, защото все още не сме преодолели социалистическото разбиране, че здравеопазването е безплатно. Хората у нас трябва да проумеят, че ако сега не платят минимална такса за своето здраве, ще има усложнения в бъдеще и ще им се наложи да плащат много повече. Говори се, че една от причините за късното диагностициране на сърдечносъдовите заболявания напоследък е, че джипитата лекуват болните до последно, за да получат повече пари от касата, и ги изпращат при специалист в последния момент?- Има и такива случаи. Но в по-голямата си част напредналите заболявания се дължат на обстоятелството, че джипитата разполагат с ограничен брой талони за безплатен преглед при специалист. Ръководството на Националната здравноосигурителна каса знае отлично този проблем, само че контролира парите и в повечето случаи това става за сметка на пациента и неговото здраве. Единственото утешение за нас е, че със същия проблем се сблъскват и колегите във Великобритания и Австрия. Във Великобритания сърдечноболните чакат за планови операции по цяла година, а у нас по година и половина, понякога и две. В Националната кардиологична болница имаме лист на чакащите. На година в него се записват по 1400 болни. Дотук само критикувахте касата. Няма ли нищо, за което да я похвалите? - Не може да се отрече, че средствата, които плаща по клинични пътеки, все пак са допълнително финансиране за болниците, колкото и недостатъчни да са те. Как обаче да сме доволни, при положение че невинаги можем да помогнем на пациента в достатъчна степен не защото не сме професионалисти, а защото няма достатъчно пари за лечението му. Болният у нас днес няма стопроцентна защита на здравноосигурителната ни система. Той все още не може да бъде спокоен само защото плаща редовно здравните си осигуровки.

Facebook logo
Бъдете с нас и във