Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

БЛАГОЧЕСТИВИТЕ СТРОИТЕЛИ ЧАКАТ С НЕТЪРПЕНИЕ 2007-А

Неизвестностите около предстоящото ни присъединяване към Евросъюза смущават съня на бизнесмените у нас. Дори и най-големите оптимисти са наясно, че след приобщаването ни към единния европейски пазар голяма част от малките и средните предприятия буквално ще бъдат пометени. Но има и браншове, като например строителния, които очакват с огромно нетърпение членството на страната в ЕС. Няма и как да е иначе при светкавичния бум в строителните услуги в Чехия, Унгария и Полша. В Унгария секторът започна да се разраства с умерени темпове още през 90-те години, но между 2000 и 2004 г. достигна ръст от 40 процента. В Чехия цифрата е по-скромна, но все пак внушителна - увеличение от 18 на сто. Дори Полша, в която в края на 90-те строителството започна да се свива, навакса 4-5% за броени месеци през тази година. Перспективите у нас също са подчертано положителниВ Българската строителна камара прогнозират, че само за тази година ръстът в строителството ще надмине 20-те процента. Общият оборот вероятно ще достигне 3.7 млрд. лв., с почти 700 млн. повече от предишната 2003-а. Тази доста сериозна разлика идва от: поскъпването на строителните материали и започналата реализация на някои големи инфраструктурни проекти - новия терминал и писта на летище София, пристанище Бургас, модернизацията на граничните пунктове с Румъния и Гърция... Доста средствата се изляха и за ремонт на пътища и строителството по Черноморието. Да не забравяме също така, че предстоят градежът на Дунав мост 2, АЕЦ Белене, реконструкцията на жп линията Пловдив-Свиленград, доизграждането на магистралите...Друг източник на оптимизъм за строителите е предвижданото нарастване на преките чуждестранни инвестиции в сектора, които засега са съвсем скромни - не повече от две на сто от общите вложения в страната. Това показва, че чуждестранните строителни фирми, работещи на нашия пазар, не създават свои мощности - заводи, цехове, складове... Всъщност разрастването в бранша щеше да е значително по-голямоако правителството се бе опитало да осигури по-сериозно място на българските компании при реализацията на големите проекти с външно финансиране - не като подизпълнители, а като главни строители. За да се гарантира равностойното участие на българския предприемач в търговете, е необходимо тръжните условия да бъдат съобразени с реалните параметри на нашия пазар, смятат от строителната камара. Не са един и два конкурсите, при които изискванията за годишни обеми и парични обороти са немислими за която и да е българска фирма. Властта се оправдава, че критериите се задават от Брюксел, но на практика те са по-скоро въпрос на договорки и политическа воля. Факт е, че страни като Чехия, Унгария и Полша успяха да издействат доста по-изгодни условия за местните фирми. Във всеки случай изборът на чуждестранни изпълнители далеч не гарантира по-качествено изпълнениеВ крайна сметка задачата пак се изпълнява от наши строители, но на много по-ниска цена. А големите пари отиват зад граница. Чужденците идват само с по двама-трима души, които упражняват финансовия контрол. Всичко останало е от българските компании - подчертава председателят на Българската строителна камара Симеон Пешов. - Бих дал за пример автомагистрала Тракия, при която контрактите за строителството на два лота бяха спечелени с дъмпингови цени. Европейските специалисти оценяваха стойността на един километър от шосето на 2.2 млн. евро, но възлагането стана при 1.2-1.3 млн. евро. С такива ниски цени е нормално да страда и качеството, а и впоследствие спечелилите фирми правят всичко възможно да наваксат поне част от разликата, като намират ред причини да поискат увеличение на цената.Примери като горния има много. Един от най-пресните и скандални е с австрийската компания Щрабаг, която спечели конкурса за новия пътнически терминал на столичното летище. Макар според договора тя да се задължава сама да извърши 70% от работата (със собствени машини, персонал и т.н), в действителност целият строеж се изпълнява от български строители. Вярно, на дрехите на работниците пише Strabag. А колкото до исканията за актуализиране на цената, те започнаха още след първата копка и почти не са спирали. Из бранша упорито се носи слухът, че правителството е обещало на австрийците 3 млн. евро награда, ако успеят да завършат проекта в срок (до 31 август 2005 г.). Високите критерии за участие в конкурсите съвсем не са единствената пречка за включването на български строителни фирми в големите инфраструктурни проекти. Другият основен проблем е осигуряването на банкови гаранции и заемиСлед разроилите се в средата на 90-те строителни пирамиди недоверието на кредитните институции към бранша е обяснимо. А има и други усложнения - междуфирмената задлъжнялост в сектора в момента е около 2.38 млрд. лв. и нараства с 12-15 на сто годишно. Това се отразява най-вече върху малките и средните строителни дружества, които при забавяне на плащанията от страна на възложителите не могат да се издължат на доставчиците и да продължат нормално своята дейностОчакванията за разрастване на строителството се подкрепят и от статистиката. Сега строителната индустрия дава около 5% от брутния вътрешен продукт на страната, а средният показател за ЕС е 9 на сто. Тоест все още има нереализиран потенциал. Друг е въпросът чии джобове ще понапълнят всичките тези светли перспективи? Симеон Пешов очаква през следващите три-четири години заплатите в сектора да се удвоятВ момента минималното почасово заплащане в България за неквалифицирани работници е 1.43 лв., за квалифицирани - 1.68 лв., а за специалисти - 2.35 лева. В Западна Европа ставките са несравнимо по-високи. В Австрия например нискоквалифициран работник взима по 8.40 евро, в източните провинции на Германия - 8.95 евро, в западните - 10.36 евро на час. Но докато разликата в заплатите се измерва в десетки пъти, цените на застроената жилищна площ у нас са само наполовина по-ниски.

Facebook logo
Бъдете с нас и във