Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

БИЗНЕСЪТ С ОТПАДЪЦИТЕ ВИДИМО СЕ РАЗРАСТВА

Маноела Георгиева, заместник-министър на екологията, пред в. БАНКЕРЪ Маноела Георгиева е родена на 18 декември 1961 година. Защитила е две магистратури в Техническия университет, специалности Текстилна техника и Стопанско управление. Работила е в дирекция Инвеститорски контрол в русенската корабостроителница. През периода 1999-2001 г. е кмет на столичната община Младост, от лятото на 2001-ва е заместник-министър в Министерството на околната среда и водите. Член на НДСВ и на Българския туристически съюз. Омъжена, с една дъщеря. Г-жо Георгиева, очаква се от всички преговорни глави с ЕС именно Околна среда да създаде най-големи трудности на българското правителство. По нея са договорени и най-дългите преходни периоди. В последния си доклад експертите на Еврокомисията одобриха представените от България планове, но сега идва времето те да се приложат на практика. Готова ли е администрацията за това?- Приключването на преговорите по Глава 22 бе резултат от двегодишна усилена работа, но това е само началото. Най-късно до присъединяването, т.е. до 31 декември 2006 г., законодателството на България трябва да е приведено в пълно съответствие с европейското. За онези директиви, които ще прилагаме, най-трудно трябва да изготвим планове, в които се определят срокове, основни стъпки и финансова стратегия. За изпълнение на тези ангажименти към МС е създадена електронна система за мониторинг, чрез която по всяко време може да се проследи каква работа е свършена и какви мерки са предприети в отделните области. Министерството на околната среда и водите ежемесечно се отчита и информира за това министъра по европейските въпроси г-жа Кунева.Под натиска на Брюксел трябваше да се откажем или да съкратим някои от преходните периоди. Възможно ли е обаче това политическо решение да се окаже непосилно за възможностите на България?- В първоначалната позиция по преговорите бяхме заложили преходни периоди по 10 директиви, чието прилагане ще изисква значителни разходи. Искам да подчертая, че всички договорености по глава Околна среда са направени в диалог с бизнеса и смятам, че в хода на преговорите постигнахме разумен баланс между двете основни цели - да опазим околната среда и същевременно да не възпираме икономическото развитие. Постепенно в хода на работата установихме, че по три от директивите можем да оттеглим исканията си за преходни периоди, защото ще успеем да постигнем съответствие с европейската практика до датата на присъединяване - става дума за излезлите от употреба моторни превозни средства, за ограничаването на вредните емисии при използването на разтворители в някои инсталации, както и за замърсяването на водната среда. По други четири директиви преценихме, че можем да съкратим сроковете на преходните периоди. В този смисъл става дума не за натиск от страна на Брюксел, а за по-реална оценка на собствените ни възможности. Синхронизацията с европейските директиви ще е не само трудна, но и скъпа, нали?- Преходните периоди целят точно това - тежестта да бъде разпределена по поносим за обществото и бизнеса начин. Необходимите средства ще се получат до голяма степен от предприсъединителните фондове на ЕС, от държавния бюджет и от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) във вид на безвъзмездна помощ. Така ще избегнем натоварването на бюджета на отделните домакинства. По това перо до 2006 г. само от програмата ИСПА се очакват по 100-140 млн. лв. годишно. След приемането ни в Евросъюза тези суми ще нараснат пет и повече пъти, но вече ще идват от кохезионните фондове. Обнародваната неотдавна Наредба за отпадъците от опаковки не закъсня ли, като се има предвид, че до 2011 г. трябва да достигнем 50% оползотворяване на отпадъците?- Съгласно Закона за управление на отпадъците, срокът за издаване на подзаконовите нормативни актове е една година от влизането му в сила. В този смисъл наредбата не е закъсняла изобщо. Забавянето в случая се отнася само за въвеждането на продуктовите такси, а и то се получи заради множеството консултации, които бяха проведени със заинтересованите ведомства и с представителите на бизнеса. Наистина по план до 2011 г. трябва да постигнем оползотворяване на 50% на отпадъците от опаковки, като обхванем 4.2 милиона души от населението. През тази година започваме от 20% и 300 хил. души, като постепенно цифрите ще се увеличават. Асоциацията на вносителите на стоки се оплака, че наредбата влиза в сила, преди да са създадени необходимите механизми за прилагането й. В митническите формуляри например липсва графа за наложената от наредбата такса. - Преди всичко наредбата бе съгласувана с Агенция Митници и с финансовото министерство, а получените забележки бяха отразени в текста. Агенцията уточни, че с оглед на прилагането на Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки ще бъдат направени някои промени в Наредба № 11 за реда за писмено деклариране на стоки пред митническите учреждения. Не бе уточнено само какъв код следва да се попълни в митническите формуляри, но и това стана с измененията на въпросната наредба, публикувани в Държавен вестник. Определеният код бе 47.По ваша преценка какъв дял от българските фирми са в състояние сами да преработват опаковките си?- Засега не знаем каква част от фирмите ще използват услугите на друга организация по оползотворяване на отпадъците и кои биха избрали сами да преработват отпадъците си. По принцип онези, които пускат на пазара транспортни опаковки или опаковки за многократна употреба, могат да изпълняват задълженията си индивидуално. Фирмите, които работят с потребителски опаковки, разпространявани в магазинната мрежа, вероятно ще предпочетат да се включат в някаква организация по оползотворяване.Очевидно повечето фирми са обречени да плащат таксата. За какво обаче ще се използват постъпленията от нея?- Заплатената такса постъпва по сметката на ПУДООС. Средствата ще бъдат използвани за въвеждане на разделно събиране на отпадъците от опаковки в общините.Някои експерти твърдят, че в наредбата има и неясноти. Примерно изискването да се ограничат до минимум теглото и обемът на опаковките. Кой ще следи за това и изобщо по какъв критерий се определя кое е минимум?- Опаковки, произведени по европейските стандарти номера от EN 13427 до EN 13432, изпълняват изискванията, включително и това за минималния размер. Производителите просто трябва да спазват тези стандарти. Как се определя дали дадена опаковка не съдържа опасни вещества? Вносителят сам ли носи образец в лабораторията? И кои са всъщност акредитираните лаборатории, които ще извършват подобни проверки? - Акредитираните лаборатории се обявяват от Изпълнителна агенция Българска служба за акредитация и са публикувани в сайта на агенцията - www.nab-bas.bg. Производителите на опаковъчни материали са задължени да извършат съответното изпитване, а производителите на опаковани стоки - да пускат на пазара само опаковки, издържали тестовете.В преговорите с ЕС бе залегнало като цел до евентуалната дата на приемането ни през 2007- а да рециклираме минимум 25% от отпадъците. Съгласно последните планове България трябва да постигне тази цел дори по-рано, а през 2007-а да оползотворяваме 38.9 на сто от отпадъците. Това реалистично ли е?- Да. От данните за капацитета на рециклиращите предприятия у нас личи, че те не работят с пълния си капацитет. Освен това има и явни тенденции за развитие на бизнеса с рециклиране на отпадъци в България, множество фирми кандидатстват за финансиране за покупката на нужните инсталации.В България е регистрирана само една организация за оползотворяване на отпадъци - Екопак. Това не е ли монопол?- Съгласно Закона за управление на отпадъците организацията по оползотворяване е юридическо лице, което следва да бъде регистрирано по Търговския закон. Но няма законови пречки за създаването на повече от една организация. Просто тя трябва да отговаря на изискванията. Рециклираните стоки би трябвало да са по-евтини, защото основният материал са отпадъци. Таксата обаче не ги ли оскъпява автоматично?- Не мисля, че таксата ще доведе до някакво покачване на цените. Напротив, тя подкрепя дейностите по преработка на отпадъците и по този начин косвено стимулира развитието на пазара за рециклирани материали. А повишеното им предлагане логично би трябвало да понижи цената им. Рециклирането до голяма степен зависи от разделното събиране на отпадъците. Според наредбата вече всяка стока трябва да носи маркировка за разделно събиране. Само че по улиците все още има само един вид контейнери за боклук. Кога ще се промени това?- Тепърва предстои подписване на необходимите договори между общините, от една страна, и ПУДООС или организациите по оползотворяване. В случай че дадена община не желае да подпише договора, той може да бъде предоставен на отделно лице, което да организира разделното събиране. Имаме няколко схеми за това събиране: с контейнери за различните видове материали (стъкло, хартия, пластмаси и метали); с изкупвателни пунктове; с чували, които ще бъдат раздавани на гражданите и ще бъдат извозвани в определен ден от седмицата. Засега ПУДООС има сключен договор с община Бяла за 200 хил. лева. През 2004-а са одобрени проекти за общините Несебър, Балчик, Шабла и Карлово на обща стойност 860 000 лева.Кой ще достави нови контейнери и колко, поне по приблизителна оценка, ще струва това?- Преди всичко зависи дали конкретната община и ПУДООС ще предпочетат контейнерите. Ако го сторят, то у нас има достатъчно производители, а цената на самите контейнери ще зависи от вида им - от обема, наличието на капак със специални отвори, заключване, спирачки на колелата и т.н.Съгласно нормативните актове за разделното събиране на отпадъците трябва да следят кметовете. Вие самата като бивш кмет на община Младост смятате ли, че подобна задача ще им е по силите? - Всъщност Законът за управление на отпадъците ограничава задълженията на кметовете до определяне на местата за контейнерите и другите елементи от системата за събиране. Финансирането на тази система става по принципа замърсителят плаща. Кметът сключва и договорите за организиране на разделното събиране, а после той или упълномощени от него лица трябва да следят за изпълнението им. Един от най-дългите преходни периоди е за депониране на течни отпадъци - до 2014-а. Каква е ситуацията с тях към днешна дата?- Действащото законодателство на Европейския съюз забранява депонирането на течни отпадъци. Това засяга остро транспорта на отпадъци от топлоелектрическите централи, работещи с твърдо гориво, и от химическите предприятия, като се използва вода. Необходими са много сериозни инвестиции. Има и съоръжения, при които просто не съществува икономически обосновано решение, позволяващо да се спре използването на технологична вода. Предстои прекратяване на дейността на някои от тези предприятия, така че изграждането на ново пречистващо съоръжение е крайно безсмислено.До изтичането на преходния период обемът на производството в някои от засегнатите обекти ще бъде значително намален. Доста от работещите с твърдо гориво ТЕЦ пък ще преминат на природен газ.Какво предвиждат плановете на министерството за излезлите от употреба автомобили? С какви пари ще бъдат изградени мощностите за тяхното рециклиране? - Европейската Директива 2000/53/ЕС вече е транспонирана в българското законодателство чрез Наредбата за условията и реда за намаляване на замърсяването с отпадъци от моторни превозни средства. С нея се предвижда създаването на национална система за третиране на старите автомобили. Собствениците им са длъжни да ги предават на местата, определени в наредбата, като не заплащат такси и разноски за транспортирането и третирането им. Организирането на тази дейност е задължение на общинските кметове. Спешно е необходимо обаче да се увеличи техническият капацитет в тази област, за да се справим с големите количества натрупани стари коли. Покрай съществуващите сега центрове за разкомплектоване на автомобили трябва да се създадат два по-големи. Те ще осигуряват обработването на около 16 000 автомобила годишно. Изграждането им ще възложи МОСВ чрез обществена поръчка.

Facebook logo
Бъдете с нас и във