Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Бизнесът разби енергийните сънища на властта

Държавата иска да продължи експлоатацията на термичните централи, защото те гарантират енергийната й сигурност, заяви заместник-министърът на енергетиката Жечо Станков (седналият в средата) по време на дискусията "Интегриран национален план за енергетиката и климата за периода до 2030 г.",състояла се на 6 февруари в София - Хотел "Балкан".

Работодателите в България не харесаха идеите на държавата за бъдещето развитие на енергетиката и преминаването към по-голям дял на зелената енергия. В своя позиция Българската стопанска камара упрекна правителството, че си поставя прекалено високи цели съгласно подготвяния Интегриран план "Енергетика и климат", на базата на който се планира развитието на енергетиката до 2030 година.

Според камарата целите са нереалистично високи - преди всичко по отношение на енергийната ефективност, а делът на ВЕИ централите е прекалено голям. В същото време са дадени доста скромни прогнози за ръст на потреблението и на икономиката като цяло. Всички тези фактори ще ограничат радикално възможностите за устойчив ръст на БВП, тъй като няма да може да се използва потенциалът на туризма, земеделието, износа и иновациите.

Във въпросния план е заложено делът на възобновяемата енергия в крайното брутно  потребление на енергия да е 32 на сто, енергийната ефективност да се подобри с 32.5%, а междусистемната енергийна свързаност да е поне 15 процента. Наличието на такъв документ и на балансирана енергийна стратегия до 2030-а и дори до 2040-2050 г. е от изключително значение за развитието на българската икономика, категорични са работодателите. Затова в нея трябва да се поставят достижими цели, които да спомогнат за радикалното скъсяване на дистанцията спрямо средното равнище на доходи и производителността в Евросъюза, измерена като брутен вътрешен продукт. Организацията допълва, че е необходимо декарбонизацията на икономиката, нисковъглеродният растеж и снижаването на енергийната интензивност да бъдат постигнати при най-ниски разходи, икономически и социално приемливи за обществото и бизнеса. Но именно това притеснява предприемачите - че ще се увеличат сериозно разходите за материали, а вероятно и за заплати на работниците.

"Периодите 2020-2030-а и 2030-2050-а са от решаващо значение за... доближаване до средното равнище на ЕС  спрямо тенденциите от последните тридесет години. Заложеният общ ръст на БВП от 2.3% до 2030-а спрямо 2020 г. не обслужва тези цели. Обратно, неговата реализация, включително и в по-дългосрочен план, обрича икономиката на страната на загуба на конкурентоспособност, на енергийна бедност, на "програмирано” съхраняване  и дори отдалечаване от средното ниво на икономическо развитие в Европейския съюз", е записано в становището на БСК.

Новият документ, аналогично на действащата сега енергийна стратегия до 2020-а, не е изграден върху ключови управляващи показатели и макроикономически допускания за развитие на българската енергетика и икономика на националните компетентни органи, а на базата на референтните сценарии на Еврокомисията. Което на практика води и до изкривявания и икономическите проблеми в самата енергетика като цяло. Ето защо от Стопанската камара желаят изцяло преработване на интегрирания план. И по-конкретно - в него да се заложи по-висок икономически ръст - 2.5 на сто, да се преизчислят всички допускания за прогнозно брутно и крайно потребление, енергиен и въглероден интензитет, енергийна ефективност, скорост на обновяване на електроенергийните мощности, преносна и разпределителна мрежа, структура на енергийното производство, в това число и нисковъглеродна енергия, ядрена енергия и ВЕИ централи. Работодателите искат да получат и по-прецизна оценка за нужните инвестиции и разходи за изпълнението на този амбициозен държавен план. Точно високите цели ще доведат до повишаване на цената на електроенергията както за бита, така и за стопанските потребители, обясняват от БСК.

Организацията предлага да има ценови стимули за производството на електроенергия от ВЕИ за собствени нужди, като се елиминират инвестиционните разходи за присъединяване към разпределителната и преносната  мрежа. А също да спре субсидирането на цената на тока за домакинствата и поддържането й на по-ниски нива за сметка на плащаните от бизнеса тарифи. Това кръстосано субсидиране не бивало да се използва за социален инструмент срещу бедността, а да има ефективни енергийни помощи за нуждаещите си.

Според стопанската камара "В проекта на енергийна стратегия до 2030-а следва да бъде включен ясен график и отговорни институции за изпълнение на общоевропейските задължения на България, включително и чрез либерализация и демонополизация на енергийния сектор при съхраняване на конкурентоспособни мощни структури с относителни предимства на европейския и регионалния енергиен пазар, изграждане на регионална електроенергийна борса; либерализация и диверсификация на газоснабдяването, присъединителната мрежа и източниците за доставка, разширяване на газоразпределителната мрежа с цел оптимизиране на доставките, намаляване на въглеродната зависимост и радикално увеличаване на дела на битовото потребление."

Ще припомним, че бъдещият интегриран план за развитието на енергетиката ни ще бъде представен първо в Брюксел, а след това ще се обсъди с българското общество. Дискусиите по него сигурно ще продължат поне още няколко месеца. През това време правителството вероятно вече ще има яснота дали и как ще се строи нова ядрена мощност у нас и кой ще е инвеститор в нея - освен руската страна.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във