Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

БИВОЛСКИЯТ ТЪТЕН И СПОРАЗУМЕНИЕТО С МВФ

Началото на есенния политико-финансов сезон обещава интригуващи събития и неочаквани обрати. След осъществената втора замяна на части от външния дълг идва ред на нови трикове (този бе повторен два пъти). Най-напред въображението на нашите сънародници бе запълнено със стадо препускащи биволи. Доган обеща същите да тръгнат от далечни земи (Индия) и да пристигнат при нас след хиляда дни (приблизително толкова остават до края на мандата на управляващото мнозинство). Те трябваше да ощастливят с препитание сегашните тютюнопроизводители, които ще се нуждаят от нов поминък след приватизацията на Булгартабак. За (не)щастие тази новина бързо бе разсеяна от самите й съставители с мотива, че не е съчинена добре и поради това не е вярна.Последва почти сензационното съобщение, че се обмисля създаването на рисков инвестиционен фонд - вероятно като заместител на неосъществените биволски инвестиции. Разбирайте - всеки, който не е получил царски кредит, може да предложи част от акциите на собствената си компания на въпросния фонд. Фондът щял да ги купува на пазарен принцип. Гаранция за това са съучредителите - същите хора, които направиха другата пазарна сделка (тази с размяната на дълговете). Не се учудвайте, че участниците във фонда вече са известни, а конкурсите за мениджър ще бъдат направени след това. Прозрачността е очевидна - първо, ще се определят участниците и мениджърът, след което ще се имитира конкурс. Така, както направиха с агентите на короната. Колкото до рисковия характер на фонда, то той е рисков за данъкоплатците, за участниците не е...Това обяснява защо представителят на МВФ се удиви, отвори широко очи и се хвана за главата (така изглежда на публикуваните снимки от пресконференцията). Хванаха го неподготвен и затова коментарите му бяха искрени. Ама защо ще одържавявате, след като уж искате да приватизирате? - попита той. Отново не бе разбрал, че целта не е нито да се приватизира, нито да се одържавява. Друго е важното - да се движат парите насам-натам. Хем се създава впечатление за реформи, хем по нещо изпада при всяко парично преместване. Джералд Шиф явно се е объркал, че някой го боли за пазарните реформи, та затуй даде грешни съвети. Изглежда този път дори мощните инвестиционни посредници не бяха успели да убедят представителите на МВФ колко хубаво за страната ще бъде, ако тя загуби 100 млн. лева от резерва си. Какво ли друго са си помислили представителите на Фонда? Например - защо са им на българите нашите пари, след като влагат своите в рискови начинания? Същата мисъл може да се перифразира и така: защо да влагат нашите пари в техните рискови фондове...? Логично, нали? И предизвикаха дебат за промяна в споразумението - вие си имате пари, спираме нашите... Финансовите ни власти това и чакаха, дори представиха идеята за развода по взаимно съгласие като своя. Веднага ни обясниха колко добре са постъпили и как ще икономисаме лихвите по неизтеглените траншове. Добре, но тези лихви са между най-ниските (скромна бележка от автора на настоящия коментар) и ако си струва да се редуцират някакви лихви, то първо трябва да се започне с най-високите. Тези най-високи лихви обаче се начисляват по любимите глобални облигации, които донесоха на министъра голяма и заслужена награда. Може да е рационално, но не е полезно... Затова ще си плащаме високите лихви, а ще редуцираме ниските.Ето как биволският тътен промени характера на споразумението ни с МВФ. Вече спокойно може да лъжем себе си за приходите в бюджета и да направим не един, а няколко рискови инвестиционни фонда. Ако това действително стане, много скоро ще почувстваме, че без Фонда не можем нито ден повече, а междувременно модернизаторите на страната вече ще са далеч оттук, защото няма да остане нищо за активно управление.

Facebook logo
Бъдете с нас и във