Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

БИВА ЛИ ПУБЛИЧНОСТ НАСИЛА

БРОКЕРИТЕ СКОЧИХА СРЕЩУ ПРОЕКТ, ДАВАЩ ПРАВО НА ПО-МАЛКИТЕ КОМПАНИИ ДА ИЗЛЯЗАТ ОТ ФОНДОВАТА БОРСАНякои от членовете на Комисията за финансов надзор са склонни да подкрепят промените в Закона за публичното предлагане на ценни книжа, които предложи Асоциацията на индустриалния капитал в България. Те обаче за пореден път противопоставят едрите собственици на предприятията и дребните акционери. Едно от предложенията засяга срока, в който информацията от публичните дружества за промени в техния статус трябва да постъпва в Комисията за финансов надзор. По сега действащия закон този срок е три дни от датата на съдебната регистрация на промените. Предлага се този срок да тече от момента, в който мениджмънтът на дружеството узнава за публикацията в Държавен вестник, което щяло улесни работата на публичните дружества.Друга поправка се отнася чл. 114 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Той разпорежда общото събрание на акционерите да одобри извършване на сделки за придобиване или продажба на дълготрайни активи, надхвърлящи една трета от стойността на движимото и недвижимото имущество на дружеството, както и при възникване на задължение на дружеството в подобни размери. Предлага се тези ограничения да не важат при сделки, сключени между дъщерни дружества, както и между тях и компанията майка. Най-много коментари предизвиква идеята за въвеждането на по-висок праг за автоматично отписване на дружествата от публичния регистър. В сегашния вариант на закона една компания може да се отпише от борсата, когато акционерите намалеят под 300, а стойността на нейните активи е по-малка от 500 хил. лева. В най-либералния вариант на предложението се иска завишаване на броя на акционерите три пъти, а стойността на активите - до 30 пъти. Друг вариант е дружество, което има по-малко от 1500 акционери и активи по-малко от 15 млн. лв., да бъде отписано от публичния регистър. При подобен критерий от борсата биха си тръгнали почти половината дружества (155 компании). Още по-крайно е предложението акционерите да са поне 3000 и стойността на активите да е 25 млн. лева. В този случай търгуваните на борсата компании може да намалеят драстично - с 65% (210 дружества). Според голяма част от играчите на борсата това рязко покачване на критериите е недопустимо, тъй като ще ощети дребните акционери. Аргументът на Асоциацията на индустриалния капитал е, че промяната ще засегне само 7% от всички акционери в публичните дружества. Но според Асоциацията на инвеститорите, така миноритарните собственици няма да получат справедлива цена за притежаваните от тях акции. Още повече когато дружеството се въздържа от раздаване на дивиденти. Инвестиционните посредници също ще бъдат ощетени, тъй като работата им ще намалее чувствително. Освен това сегашният закон дава възможност на всеки мажоритарен собственик, който иска да отпише дружеството от публичния регистър, да го направи, но със съгласието на миноритарните акционери, което е справедливо. За целта притежателят на контролния пакет трябва да направи търгово предложение към дребните акционери. И то на справедлива цена, която се определя по методи, регламентирани в наредба. Това струва пари, отбелязват брокери и добавят, че интерес от промените имат хора, които искат да избегнат тези разходи. Освен това според закона това право имат само акционери, които притежават над 90% от капитала на дружеството - трудноизпълнимо условие, особено за собствениците на закъсали предприятия. Други брокери се опасяват, че честите промени в ЗППЦК могат да намалят доверието в българския капиталов пазар. Членът на Комисията за финансов надзор Милчо Стоименов заяви, че ако се предприемат действия за прокарване на тези промени, комисията също може да се включи със свои предложения.

Facebook logo
Бъдете с нас и във