Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

БЮРОКРАЦИЯТА КАРА ФИРМИТЕ ДА НЕ ВЗЕМАТ СТАЖАНТИ

Галя Божанова, директор на Центъра за професионално обучение на БСК и член на УС на НАПОО, пред в.БАНКЕРЪГ-жо Божанова, отговарят ли на нуждите на трудовия пазар курсовете, които организират бюрата по труда? - Досега имаше тенденция към необоснована повторяемост на курсовете. Агенцията по заетостта обучаваше предимно шивачки, сервитьори, бармани, готвачи и др. Имаме уверението на ръководството й, че в бъдеще тематиката на курсовете ще се определя според данните за изискванията на работодателите към определени кадри. Преди няколко месеца беше направено едно проучване за потребностите на работодателите. Не сме сигурни, че то дава точни сведения, защото по-голямата част от въпросите в анкетните карти не са насочени към определяне на нуждите от работна сила. Кой следи за качеството на образователния процес?- Според закона всяка организация, работеща на образователния пазар, трябва да бъде лицензирана от Националната агенция за професионално образование и обучение (НАПОО). Проверяват се капацитетът на структурата да осигури качествено професионално обучение, съдържанието и целите на обучението, квалификацията на преподавателите, материално-техническата база. Контролът на качеството обаче си е отговорност на самата фирма.Какви проблеми срещате при организирането и провеждането на обучението?- Основен проблем сега представлява регламентирането на стажа, който обучаващата фирма трябва да осигури на курсистите. Нито в Кодекса на труда, нито в друг нормативен акт е предвиден договор за стажуване след обучението на безработния. Стажуването се оформя чрез смесване на режимите по различните мерки за насърчаване на заетостта, най-често по чл. 41 и 46 от ЗНЗ, съгласно които Агенцията по заетостта заплаща минимална работна заплата (МРЗ) и осигуровки. Така работодателите са принудени да приемат стажанти по трудов договор за изпитателен срок от един до шест месеца. Често възниква проблем поради разликата между минималната работна заплата и минималния доход, върху който се осигурява наетото лице. Действащият механизъм не гарантира финансиране на тази разлика, което предполага или стажът да преминава само на длъжности, за които нормативно определеният минимален осигурителен доход е равен на МРЗ, или да се покрива разликата в осигуровките за сметка на работодателя. Сами разбирате, че това не е стимул. Напротив, поради изключително тромавата система за отчитане на средствата предприемачите предпочитат да не приемат стажанти.Доколко е възможно да се преодолеят тези нормативни пречки?- Мисля, че съществува много по-опростена схема за оформяне на отношенията между държавата и работодателя, осигурил стажа: всички финансови взаимоотношения (с безработното лице - стажант, с НОИ), както и контролът по изпълнението да остане в задълженията на агенцията, респективно - в дирекциите Бюро по труда, чиито служители да изплащат предвидените средства директно на лицето. Служителите на НОИ пък могат да оформят изискуемия за отчета на средствата документооборот. Така задължение на работодателя ще остане само осигуряването на места за стажанти във фирмата. Не вярвам, че подобно предложение ще бъде прието от АЗ. Допускам, че действащият механизъм неслучайно е изработен в този вид, защото осигурява на агенцията възможността изкуствено да понижава безработицата. Наето на стаж по изложения начин, безработното лице бива отписано от регистъра на хората без работа и официалната статистика съответно отчита по-ниска безработица. В обявените от Агенцията по заетостта конкурси се поставя изискване организациите, които кандидатстват за обучаващи, задължително да осигуряват стаж на курсистите. Това не прави ли почти невъзможно спечелването на такъв конкурс?- Преобладаващата част от доставчиците на професионално обучение на пазара са търговци по смисъла на Търговския закон, които са специализирани в предоставяне на квалификационни услуги. Реално те нямат установени връзки с работодателите, за да могат да осигурят стажуване. Затова фирмите често предлагат фиктивни стажове по документи или стажове с ниско качество, от което никой няма полза. В крайна сметка философията на стажуването след обучение се свежда до това да се гарантира впоследствие трайна заетост при работодателя, осигурил стажа, или при друг работодател от същата стопанска сфера. Само тогава бихме могли да твърдим, че прилагането на мерките по реда на Закона за насърчаване на заетостта са ефективни. Обучение без последвала трудова реализация е безсмислено и прави нецелесъобразно разходването на средствата на данъкоплатците. В такъв случай какви фирми печелят тези конкурси?- Работодателските организации със статут на обучаващи, лицензирани в НАПОО, каквато е Българската стопанска камара, остават почти единствената алтернатива за доставка на ефективно обучение с гарантирано качество и целесъобразно разходване на бюджетните средства. Най-често избираните доставчици на професионално обучение са малки фирми със съмнителен капацитет най-малко поради факта, че победителите в конкурсите почти никога не са регистрирани по ДДС. Порочната практика критерият най-ниска цена (при крайна офертна цена) да бъде решаващ се запазва и в наскоро публикуваната от АЗ нова методика за 2004-2005 г., а това означава, че и през новия сезон нищо ново няма да се случи в сектора на квалификация на безработните. През годините много пъти сме предлагали и продължаваме да предлагаме прости решения за осигуряване на прозрачност и равнопоставеност при провеждането на конкурсните процедури с гарантиране на качеството, но кой знае защо хората, които взимат решенията, не ги чуват.

Facebook logo
Бъдете с нас и във