Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

БЮРОКРАЦИЯТА ГЛЪТНА АНТИРАДИАЦИОННИЯ ЗАПАС

Докато политици и научни корифеи бистрят болната тема за съдбата на българската атомна енергетика, а из страната тече подписка в защита на АЕЦ Козлодуй, подчинената на Министерския съвет Държавна агенция Гражданска защита пази деликатно мълчание за един дребен, но скандален факт. Може би за да не паникьосват излишно населението, спецовете от агенцията не казват, че задължителните средства за йодна профилактика в момента просто... липсват. Става въпрос за онези елементарни таблетки калиев йодит, които по времето на чернобилската авария някогашният ЦК на БКП спести на народа. А според приетата през 1999 г. Наредба за планиране и готовност за действие при радиационна авария такива таблетки трябва да получават безплатно всички граждани на републиката на възраст до 40 години. В същата наредба е посочено, че организирането на доставките на препарати за йодна профилактика е грижа на Постоянната комисия към Министерския съвет за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи. В тази мастита комисия не е представен само Светият синод. В списъка са включени почти всички министри, кметовете и шефовете на още куп важни държавни институции. И те би следвало най-добре да знаят, че запасите от профилактични препарати са с изтекъл срок на годностДатата им на производство е... 1990 година. Това призна пред в. БАНКЕРЪ и председателят на Държавната агенция Гражданска защита д-р инж. Николай Николов. А конкретният повод за разговора с него бе един провален търг на агенцията, също свързан с радиационната профилактика, който тихо набира скандално ускорение. Обявата за това състезание, организирано по Закона за обществените поръчки, е публикувана в брой 91 на Държавен вестник от 10 октомври 2001 година. Предмет на поръчката е доставката на 68 300 броя опаковки, всяка съдържаща по 10 таблетки калиев йодит с концентрация 65 милиграма. Хапчетата са предназначени за населението в района на Козлодуй и за да бъдат купени от бюджета, са осигурени около 280 хил. лв., които своевременно са преведени на Гражданска защита. Важно е да се отбележи, че точно този препарат и точно с тази концентрация у нас не се произвежда. Само Софарма предлага сходен продукт, наречен антиструмин, но той има друго, не свързано с профилактиката действие и освен това концентрацията на калиев йодит в него е 100 милиграма, което не отговаря на изискванията на Гражданска защита.Както уточняват специалистите, авторитетните производители на този препарат в света не са много. В Европа водеща била австрийската фармацевтична компания Ланахер, а в САЩ - известната фирма Мерк. За България досега доставките от калиев йодит осигурявали австрийците. Вероятно по тази причина и на обявения през миналата година търг на Гражданска защитаотново се явява Ланахер, но под формата на дружество Милве, собственик на фармацевтично предприятие в Бяла Слатина, което пък има надлежно сключен договор за сътрудничество с австрийската фирма. То е единственият кандидат, подал на 19 ноември 2001 г. документите си в агенцията. И тъй като офертата е само една, на 23 ноември 2001 г. Държавната агенция Гражданска защита, изпълнявайки изискванията на Закона за обществените поръчки, уведомява Фармацевтични заводи Милве, че удължава с един месец срока за подаване на нови предложения и едва след неговото изтичане ще може да разгледа тяхната оферта. Други мераклии обаче отново няма и на 7 декември миналата година агенцията изпраща на Милве официална покана да се яви за възлагане на поръчката чрез пряко договаряне.Предложението на дружеството е оценено от нарочно сформирана комисия под председателството на заместник-шефа на Гражданска защита инж. Светослав Андонов. В комисията са включени още трима служители на агенцията, както и представители на министерствата на здравеопазването, на финансите и на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели. На 27 декември 2001 г. те подписват протокол, от който се вижда какви документи са представили в агенцията кандидатите от Фармацевтични заводи Милве- договора си за сътрудничество с Ланахер, удостоверение, че са представители на австрийците, както и регистрационната документация на калиевия йодит с концентрация от 65 милиграма. Привлечените от комисията външни експерти обаче са отбелязали, че в приложения от Милве списък на лекарствените форми, които дружеството може да произвежда, липсва калиевият йодит - това, което е предмет на обществената поръчка. Затова комисията е предложила на възложителя, сиреч на Гражданска защита, да сключи договора за доставка с Милве, но след като фирмата представи разрешение за производството на препарата, издадено от Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ).Проблемът, макар и формален, идва от това, че продуктът ще си се произвежда в Австрия от напълно законния собственик на марката Ланахер, но според договора му с Фармацевтични заводи Милве ще се опакова в предприятието в Бяла Слатина. А тъй като опаковането се смята за част от производствения процес, има нужда от въпросното разрешение от ИАЛ. Бедата обаче едва ли е била в липсващото съгласие на лекарствената агенция, защото само два дни след като комисията подписва споменатия протокол от 27 декември 2001 г., на 29 декември агенцията Гражданска защитапрекратява процедурата за доставка на злополучния калиев йодит. Мотивировката е лаконична и най-малкото странна: поради възникване на съществена промяна в условията за провеждане на процедурата чрез пряко договаряне за възлагане на обществената поръчка. Каква е тази съществена промяна? Никъде в обявените от Гражданска защита условия за търга не се казва изрично, че за производството на препарата трябва да има разрешение от нашата ИАЛ. Въпреки това от Милве твърдят, че са го поискали и са го получили на 30 януари 2002 г. под номер I-48-2. Освен това порязаният кандидат-доставчик смята, че Гражданска защита не си е свършила работата. Нейна грижа било да уреди предварително проблема, знаейки, че въпросният калиев йодит не се произвежда в страната. Агенцията не може да не знае какво пише в Наредба N2 на Министерството на здравеопазването за условията и реда за лечение с неразрешени за употреба в България лекарствени продукти. Член 8-ми на наредбата гласи:В случай на потребност от неразрешен за употреба в страната лекарствен продукт, необходим за осъществяване на приети национални програми (такъв е и националният авариен план, в който е визиран калиевият йодит - бел. ред.), изпълнителят на програмата (в националния авариен план са фиксирани задължения и на Гражданска защита - бел. ред.) след съгласуване с ИАЛ прави мотивирано искане до министъра на здравеопазването, който взема решение за изпълнение на потребностите в конкретната програма, като уточнява крайните получатели за получаване на лекарствения продукт.Не е ли трябвало Гражданска защита да изпълни това указание? Изглежда, агенцията е предпочела да избегне главоболията и е изпратила Милве само да си решава казуса с ИАЛ. Пред в. БАНКЕРЪ председателят на Държавната агенция Гражданска защита Николай Николов обаче акцентира другаде: Кандидатът не отговаряше на условията и не ни е представил разрешение за производството на калиевия йодит, а без това разрешение аз като държавен служител не мога да извърша нарушение на закона и да сключа договор.Междувременно след решението на агенцията от 29 декември 2001 г. за прекратяване на процедуратаотпуснатите 280 хил. лв. за плащане на доставката са върнати в бюджета, тъй като не са усвоени. Както поясни инж. Николов, ще бъде открита нова процедура за възлагането на тази обществена поръчка, когато... се намерят пак пари от бюджета. Дали това ще се случи, един Господ знае. През миналата седмица Фармацевтични заводи Милве са оспорили пред Върховния административен съд закриването на процедурата, решението за което са получили едва на 8 януари тази година. В жалбата си те пишат, че прекратяването, според тях, е незаконосъобразно, тъй като не е посочено на какво основание става това. На 14 януари 2002 г. потърпевшата фирма, която не си е получила обратно и гаранцията от 3 хил. лв. за участие в състезанието, е изпратила протестно писмо и до Гражданска защита, в което я уведомява, че с оглед кратките срокове за изпълнението на поръчката, след решението на комисията от 27 декември 2001 г., дружеството е започнало изпълнението й. Доколкото в страната няма друг производител, предлагащ лекарство в параметрите, изисквани от Гражданска защита, прекратяването на процедурата по възлагане на обществената поръчка причинява вреди както на белослатинското дружество, така и на държавата, произтичащи от несвоевременното попълване на съответния резерв с необходимото лекарство. Кой колко е прав, чии аргументи тежат повече - както в много случаи ще определи единствено съдът. Но това е търговската част. Колкото до онази, която засяга широките народни маси - там също се чуват смущаващи твърдения, които може би налагат задвижване на правителствените контролни механизмина най-високо равнище. Шефът на Гражданска защита Николов смята, че основания за тревога няма. Той твърди, че наличните в момента количества от калиев йодит (произведени както бе казано през 1990 г.) с концентрация от 65 мг били доставени от германска фирма, която се съгласила да се увеличи срокът им на годност с една година - до ноември 2002 година. От Милве обаче твърдят, че доставчик на въпросните количества от лекарството е техния патрон Ланахер, а австрийската фирма не била давала никакво разрешение за увеличаване на срока им на годност. Каквато и да е истината в случая, повече внимание заслужава твърдението на фармацевтите, че подобно разрешение нямало стойност - само оторизираните български власти били оправомощени да преценяват дали даден медикамент все още става за употреба, или не. И наистина малко странно е заинтересования от продажбата на един продукт производител сам да определя реалния му срок на годност. Най-точна и компетентна информация даде пред в.БАНКЕРЪ директорът на Изпълнителната агенция за лекарствата д-р Борислав Борисов. Той е категоричен, че Законът за лекарствените средства не дава никому правомощие, включително и на неговото ведомство, да се удължава изтекъл срок на годност на какъвто и да е медикамент.Пред в. БАНКЕРЪ председателят на Държавната агенция Гражданска защита Николай Николов пък поясни, че не се е стреснал и от заплахите на Милве, че случаят може да предизвика международен скандал. И вероятно е прав - едва ли проф. Бартенщайн, който е един от собствениците на Ланахер, но е и министър на икономиката на Австрия, в чийто ресор влизат въпросите на евроинтеграцията, ще се впечатли кой знае колко от капаните на българската бюрокрация, която май е по-отровна и от радиацията.

Facebook logo
Бъдете с нас и във