Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

БЮДЖЕТЪТ ГУБИ 1.6 МЛРД. ЛЕВА ОТ ИЗМАМИ

Несъбираемите и трудните за събиране данъчни задължения са 1.6 млрд. лева към края на 2002 г., стана известно от доклад на началника на отдел Ревизии Николай Петков, изнесен пред конференция за данъчните измами в Шератон. Числото почти съвпада със сумата от 1.5 млрд. лв. - за толкова пари са разкритите данъчни престъпления през последните три години, според главния данъчен директор Николай Попов. За сравнение през миналата година общата сума на приходите от ДДС и акцизи, които най-силно привличат нарушителите, бе около 4 млрд. лева.Около 25% от несъбираемите вземания са от фирми, които нямат активи, с които да покрият дълговете си, става ясно от доклада. През 2002 г. са извършени 408 хиляди проверки и 29 хил. данъчни ревизии, съобщи Петков. Шестдесет на сто от тях са свързани с данъка върху добавената стойност. При 82% от ревизиите са установени допълнителни задължения по ДДС, а в 17% от проверяваните случаи е имало опити за измама с данъчен кредит. Доста по-стриктни са били данъкоплатците по отношение на задълженията си по данък общ доход (данъчните са разкрили нередности в 4% от случаите) и корпоративния налог (установените допълнителни задължения са 13%).Сред основните пречки в борбата с данъчните нарушения е фактът, че неплащането на налозите не се третира като престъпление, недоволства ръководството на ГДД. Данъчните нарушения и престъпления сега се дефинират доста ограничено, заяви главният данъчен директор Николай Попов. Той смята, че текстовете за данъчната измама в Наказателния кодекс не обхващат цялата гама от престъпления. Според чл. 255-260 от кодекса престъпление е да не се подава данъчна декларация или да се декларират неверни факти, воденето на невярна счетоводна отчетност и ползването на грешни счетоводни документи, създаването на фондация, през която се извършват данъчни измами, както и заверката на грешен счетоводен отчет от експерт-счетоводител. Наказателна отговорност се носи също, когато се пречи на данъчните органи да изпълняват задълженията си.Според шефовете на Главна данъчна дирекция друга пречка за борбата с данъчните измами е забраната за разкриване на данни за данъкоплатците, залегнала в чл. 12 от Данъчно-процесуалния кодекс. В момента данъчната тайна може да се изнася извън системата само по искане на управителя на Националния осигурителен институт или с решение на съда, ако са го поискали прокуратурата или органите на МВР. Промените в кодекса, приети окончателно на 24 април, обаче предвиждат и публичните изпълнители към Агенцията за държавните вземания, както и Агенция Митници да имат достъп до данъчната тайна.Нужен е орган за фискално разследване, предложили сме концепция за него, но понеже става дума за промени в законодателството, е нужно политическо решение, заявиха от данъчната администрация.

Facebook logo
Бъдете с нас и във