Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

БЮДЖЕТЪТ Е ИЗПРАВЕН ПРЕД ТВЪРДЕ ГОЛЕМИ РИСКОВЕ

Данъчни приходи 1999 2000 2001


проект проект


Общо 32.8% 36.3% 32.9%


Преки данъци 7.9% 7.9% 6.7%


Косвени данъци 12.6% 12.6% 13.7%


Осигуровки 10.4% 13.3% 11.6%

Проектобюджетът за 2001 г. не изненадва с оригиналност, нито с нови решения, които биха довели до бърз икономически растеж при запазване на финансовата стабилност. Той просто продължава подкрепената от тригодишно споразумение с МВФ рестриктивна бюджетна политика, наречена широко балансиран бюджет.


Предвиденото намаляване на данъчната и осигурителната тежест е твърде предпазливо и на практика се свежда само до компенсиране на рязкото й увеличение през тази година. Предвижда се делът на данъчните приходи към БВП за 2001 г. да е 32.9% (при 32,8% през 1999 г. и 36.3% през тази година). За сравнение - средното ниво на данъчните приходи към БВП за периода 1992-1997 г. включително е 31.4 на сто.


По-чувствителни са промените в структурата на данъците. Увеличава се делът на косвените данъци при намаляване на преките данъци, и то преди всичко на данък печалба. Но въпреки намалението осигурителната тежест си остава относително висока.


Когато се прави оценка на равнището на данъчната тежест и на бюджетните приходи, предложени в бюджета за следващата година, следва да се има предвид и прилаганият през последните години подход на песимистично планиране, чийто ефект е преизпълнение на приходите. За сметка на това в хода на изпълнение на бюджета фактическата данъчна тежест се оказва по-висока от планираното.


Стъпките към намаляване на данъчната тежест са съпроводени с

ограничаване на бюджетните разходи

Намалението на дела на нелихвените разходи към БВП от 39.8% през тази година на 37.1% през 2001 г. представлява съкращение на тези разходи в реално изражение от почти 7 на сто. Ако се вземат предвид декларираните резерви от порядъка на 1% от БВП и запазването на практиката за текущо финансиране да се използват 90 на сто от одобрените разходи, средствата, които хазната ще разпредели между бюджетните организации, през следващата година ще бъдат около 80 на сто от това, което са получили през изтичащата година.


Провежданата политика на широкобалансиран бюджет безспорно налага последователно ограничаване и преструктуриране на разходите, съответстващо на свиването на приходите. Намаляването им, основано на по-ограниченото преразпределение чрез бюджета, до голяма степен е условие за икономически растеж и развитие на пазарната икономика. Основният въпрос обаче е до каква степен съкращаването на бюджетните разходи се дължи на мерки, които реално ограничават потребностите от бюджетно финансиране. В противен случай декларираните намерения се оказват

самоцелна бюджетна рестрикция

която ще има негативни последици както за икономиката, така и за обществото като цяло. В печата се появяват редица оплаквания и спорове по повод на бюджета: не достигали субсидии за топлофикациите, за общините и за издръжка на училищата. Говори се за удължаване на зимните ваканции. Всички тези сигнали възбуждат съмнения дали са добре обосновани предвидените съкращения на разходите.


Независимо от поставения въпрос доколко бюджетната политика е съгласувана с цялостната правителствена политика, може да се каже, че проектобюджетът за 2001 г. съответства на поставената цел да се поддържа стабилна макроикономическа среда. Същевременно в условията на паричен съвет рязко нараства значението на управлението на фискалните рискове. Необходимо е да се прогнозират достатъчно дългосрочно възможните отклонения в приходите и разходите на бюджета, породени от външни и вътрешни фактори и да се предвиждат необходимите мерки и резерви за ограничаване на неблагоприятните последици.


В доклада по бюджета за 2001 г. е отделено внимание на въпроса за фискалните рискове, но са ползвани предимно разработки на служители на Световната банка.

Матрица на фискалните рискове

Представената матрица на фискалните рискове не дава цялостна преценка на източниците на такива рискове. Състоянието на предприятията в обществения сектор се коментира в контекста на възможностите за възникване на разходи за изчистване на просрочия и задължения, но проблемът има много по-широки измерения. В средата на 2000 г., според Националния статистически институт, в България има 1904 държавни и общински фирми (без селскостопанските). От тях 910 отчитат загуба и имат задължения за 2957 млн. лева. Официално отчетените просрочени задължения на обществения сектор към бюджета и към социалното осигуряване в средата на годината са 374 млн. лв., което е около 1.5% от БВП. Подобни са мащабите на просрочията към доставчици, към кредитори и др. Тези просрочени краткосрочни задължения на нефинансови предприятия от обществения сектор са част от т.нар. квазифискален дефицит и към 30 юни 2000 г. възлизат на 1342 млн. лв., или 5.2% от БВП. Наличието на квазифискални дефицити от такъв порядък може да се превърне в заплаха за стабилността на икономиката в условията на Валутен борд. Данните показват наличие на сериозни проблеми с финансовата дисциплина в обществения сектор в резултат на съществуващи

меки бюджетни ограничения

В такива условия е закономерно да се очакват проблеми с финансовата дисциплина и в частния сектор. Неблагоприятни последици за бюджета крие не само опасността от непредвидени разходи около задлъжнелите предприятия. Лошото състояние на тези фирми има пряк и непосредствен негативен ефект и върху приходите на държавата. Под заплаха се поставя финансовата система - не само банките, но и застрахователите, пенсионните фондове и т.н.


Съществуват и други рискове, които не са обхванати в матрицата на фискалните рискове. Например емитирането на компенсаторни записи и бонове. Дори на този етап да няма значителни парични разходи за обслужване на тези задължения, безспорно те водят до намаление на активите на държавата, от чиято продажба в бюджета могат да влязат приходи. Допълнителни разходи могат да възникнат във връзка с бъдещите решения за обслужването на тези задължения.


Друг явен фискален риск е наличието на неразплатени задължения на общините, които могат да достигнат в края на годината около 1% от БВП.


Основната защитна мярка срещу фискалните рискове, която се посочва в доклада за проектобюджета, е поддържането на високо ниво на фискалните резерви. Това безспорно е ефективна мярка, но същевременно е

най-скъпоструващата защита

На практика част от ресурсите, които икономиката създава, се изтеглят от националния стопански оборот, за да покриват фискалните рискове. Това става по пътя на високите данъци, на бюджетната рестрикция и заделянето на основна част от приходите от приватизация за формиране на паричен резерв на бюджета. Цената, която се плаща, е нисък и нестабилен икономически растеж, липса на инвестиции, висока безработица, недостатъчна социална защита, недостиг и лошо ниво на публичните услуги. Нараства заплахата от създаване на порочен кръг, тъй като последиците отслабват възможността на икономиката да създава ресурс за попълване на фискалния резерв, а едновременно с това се увеличават фискалните рискове. Необходими са ефективни мерки за

ограничаване на фискалните рискове

в близка и средносрочна перспектива, още повече че основната част от изброените опасности произтича от действащи закони или от текущи икономически и политически решения. Не е логично например да липсва система за ясен подбор, категоризация и икономическа оценка на публичните инвестиции и тя да се замества от фискален резерв за покриване на риска от натрупани и очаквани публични инвестиции. Предоставянето на гаранции от страна на държавата също следва да става по ясни и точни правила, лимити, критерии за оценка, както и на формални изисквания за участие на тези, които ги ползват в осигуряването на рисковете. Дори резервите, заделяни за неутрализиране на евентуални външни източници на фискален риск, могат да бъдат по-малки и по-ефективни, ако се прилага цялостна политика и се изгради адекватна система за управление на държавния дълг.


Създаването на система за управление на фискалните рискове се очертава като една от важните задачи за по-нататъшното развитие на бюджетната система на страната. Възможността да се отчита влиянието на рисковете, когато се вземат едни или други решения, ще бъде решаваща за тяхното ограничаване и за постигане на по-добра съгласуваност при изпълнението на въпросните решения. Оценката на фискалните рискове ще позволи да се даде по-точен отговор и на въпроса достатъчни ли са фискалните резерви за постигане на необходимата бюджетна стабилност.

Facebook logo
Бъдете с нас и във