Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Бюджет'2002: СЛЕДЕТЕ РИСКА!

Отклоненията от предизборните намерения на НДСВ могат да се проследят сравнително лесно в бюджет'2002 и те естествено се превърнаха в първия обект на дебат. По-важното за бюджета обаче е доколко близки са параметрите му до обективните дадености и изисквания, а не колко бързо ще се постигне обещаното. За съжаление възприетият начин за представянето му затруднява неговия анализ. Като база за сравнения са използвани параметрите, заложени в бюджет'2001. Но текущото им изпълнение до момента показва сериозни отклонения, особено в структурата на бюджетните приходи и разходи. Достъпната информация подсказва, че приходите от ДДС няма да бъдат изпълнени с около 150 млн. лв.; приходите от акцизи - със 100 млн. лв.; приходите от данъка върху доходите на физическите лица - с около 80-100 млн. лв.; приходите в НОИ - с 200 млн. лева. При тези условия ефективната фискална тежест на бюджета, измерена като дял на данъчните приходи от брутния вътрешен продукт, би била от порядъка на 30.7 - 31 на сто, а не предвижданите 32.9 на сто.Посоченото неизпълнение е важно за анализа на проектобюджета за 2002 г., въпреки че не е непреодолимо препятствие за текущия бюджет. Защо? Около половината от неизпълнените приходи се компенсират от по-големите постъпления от данък печалба, идващи от Банковата консолидационна компания (БКК) и от вноски от БНБ, които не бяха планирани в пълен размер при одобряването на бюджета за 2001 година. Останалата част в този бюджет ще бъде компенсирана от очертаващата се сериозна икономия в разходите за лихви.На фона на очакваното изпълнение на планираните приходи в бюджета за 2001 г. може да се твърди, че предложените промени в данъците и таксите за 2002 г. увеличават тежестта върху данъкоплатците. И намаляването на някои данъчни ставки не компенсира увеличаването на други. От макроикономическа гледна точка безспорно е важно приходите да са достатъчни по отношение на предвидените разходи. И в този смисъл от голямо значение е да се оцени колко и за какво ще харчат публичните институции.Доколкото развитието на данъчната система е процес, необходимо е да се обърне внимание на бъдещите проблеми, които се съдържат в някои сегашни предложения. Наблюдава се вмъкване на пропорционално облагане в системата на прогресивно облагане на индивидуалните доходи (какъвто е случаят с пенсионните осигуровки).Данъчната процедура се запазва тромава при неравнопоставено третиране на отделните икономически агенти, каквото например е поставянето в привилегировано положение на държавата като кредитор по данъчни вземания. Предлагат се или се запазват някои решения с подчертано негативен ефект за бъдещата стабилност и развитие на икономиката, като променения данъчен режим спрямо някои форми на спестяване като животозастраховане и пенсионно осигуряване. Важен проблем за бъдещото развитие на данъчните реформи е високият дял на предложения, обосновавани с очаквания за едни или други данъчни измами. Вместо да се инвестира в изграждането на адекватна, модерна и квалифицирана данъчна администрация, се създават тежки и бюрократични правила и процедури, които затормозват икономическата активност.Разходната част на проектобюджета за 2002 г. най-общо запазва основната си характеристика от последните години - консервативност. Тази характеристика по правило е положителна в условията на Валутен борд и трансформираща се икономика, но проблемът е дали е намерен оптимумът. Делът на брутните бюджетни разходи към БВП от 41.3 на сто не е малък. Най-общо разходите на бюджета се разпределят в четири направления: преразпределение (социални разходи и субсидии), финансиране на публични услуги, инвестиции и лихви. Проектобюджетът предвижда намалението на разходите за лихви да се разпредели сравнително равномерно между публичните услуги, преразпределителните функции и намалението на бюджетния дефицит.Въпросът е какви биха били последствията при едно бъдещо увеличаване на лихвите. В основната си част одобрените неинвестиционни разходи на бюджета (за заплати и издръжка на бюджетните ведомства и дейности) придобиват постоянен характер. Намалението им е изключително трудно и за да покрие увеличението на други разходи, в последна сметка се стига до ръст на данъците, включително и до инфлационен данък. От проектобюджета не става ясно доколко устойчиво е равнището на разходите за лихви от 3.3 на сто към БВП. Напротив, повече са факторите, които подсказват, че ще има бъдещо нарастване на тези разходи. До още по-негативни очаквания може да се стигне, ако се вземат предвид и оценките за така наречените скрити бюджетни дефицити под формата на неразплатени разходи, невърнат данъчен кредит, бъдещи ангажименти на публичния сектор в резултат на законодателни норми, инвестиционни проекти или гаранции и други подобни (вж таблицата).Функционална характеристика на разходите 2000 отчет 2001 програма 2002 програмаПреразпределителни 14.5% 14.7% 15.2% Публични услуги 20.3% 19.0% 19.4%Инвестиции 4.6% 3.2% 3.3%Лихви 4.3% 4.9% 3.3%Очевидно оптимизацията на бюджетните разходи не може да се приеме като решена задача. Индикациите за недостатъчно финансиране на държавни и общински структури, ниските нива на пенсии и социални помощи, както и недостатъчните инвестиции потвърждават наличието на множество проблеми в разходната част на бюджета. Съществуващото ниво на централизиране на доходите е високо и решения, търсени с по-високи данъци и вноски, ще минира процесите на формиране на функционираща пазарна икономика. Възможният изход е в провеждането на активна структурна реформа в сферата на публичните услуги и в преразпределителните функции на бюджета. Идеята за такъв подход е маркирана в доклада по бюджета, но трябва да бъде подкрепена с достатъчно радикални мерки. Заявените на този етап приоритети и очаквания са твърде много. Пример може да бъде различието в проектобюджета на съдебната система, заявените очаквания в здравеопазването и редица други. Балансът между намерения, очаквания и възможности ще се търси не само при приемането на бюджета, а и в хода на неговото изпълнение. От тази гледна точка е важно да се установят и да се следят периодично източниците на риск за бюджета. В доклада по проектобюджета рисковете са посочени доста общо и непълно. Например важен източник на риск, какъвто е финансовата дисциплина, в реалния сектор, изглежда, е включен в понятието икономически параметри. Същевременно в общия ход на представянето на бюджета и данъчните закони бе отбелязано, че от 380 000 данъчно регистрирани фирми едва 10 на сто отчитат печалба. Естествен е въпросът, ако останалите отчитат загуба, как се финансира тя. Сравнително ниският дял на лоши кредити в банковата система подсказва, че това не става с кредити. Наблюденията подсказват, че загубите се финансират по-скоро с просрочия към доставчици, неплатени заплати и отложени плащания към бюджета. Обявяваната от време на време информация от НСИ показва, че размерът на фирмените загуби значително превишава бюджетния дефицит. В доклада се посочва само БДЖ, чиято ежегодна загуба е почти 0.5 на сто от брутния вътрешен продукт. Заради разлика в дефицита от такъв порядък бяха водени сложни преговори с мисията на МВФ. Проблеми от подобно естество създават неразплатените сметки на общините, болниците и ред други бюджетни организации. Под общото понятие квазидефицити посочените проблеми са сериозен риск не само за бюджета, но и за финансовата система на страната. Това е въпрос, който трябва да се постави за обсъждане в рамките на дискусията по бюджета и трябва да намери решение в мерките на структурната реформа. Освен това така ще се избегне появата на смущаващи идеи от рода на трансформиране на дълг в акции и други подобни.По-детайлното анализиране и следене на рисковете за бюджета ще позволи да се формулира по-ясна стратегия и по отношение на политиката на управление на рисковете. Освен рисковете за бюджетните постъпления, фискалният резерв като част от валутните резерви покрива и рискове в платежния баланс на страната. Някои от използваните мерки за контролиране на риска следва да се анализират от гледна точка на тяхната ефективност. Задържането на 10 на сто от планираните разходи за финансиране на общини и бюджетни организации е един от факторите за натрупването на неразплатени доставки и за отслабване на бюджетната дисциплина. Този безспорно лесен инструмент за контрол върху разходите при ниска инфлация представлява сериозна тежест за публичните институции. Задържаните разходи отговарят на финансиране на дейността на ведомствата поне за около един месец. Ако една бюджетна организация може да функционира без такъв ресурс, то или бюджетът й е определен неправилно, или системите за текущ контрол върху изпълнението не работят и допускат пълна липса на бюджетна дисциплина. Обобщаваща картина за публичните финанси е състоянието на държавния дългВъзприетият прагматично-консервативен подход при съставянето на бюджета се съчетава с ефективни действия за активно управление на дълга. Постигнатите до момента резултати и очертаните тенденции са положителни. Но задачите при управлението на дълга нямат лесно решение. Не бива да се забравя, че немалко от икономическите кризи в последните години се случиха в държави, чиито дългови равнища са били дори по-ниски от изискванията на критериите от Маастрихт (пример в това отношение е Аржентина).Много са въпросите, които могат да се поставят във връзка с всеки проектобюджет. Далеч не всичко може да се реши при изготвянето и приемането му. Общественият и парламентарният дебат по проектобюджета за 2002 г. ще е важен етап от съгласуването и обединяването на идеи, очаквания, намерения и възможности в предстоящия нелек етап в развитието на икономиката и обществото.

Facebook logo
Бъдете с нас и във