Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

БЮДЖЕТ 2005 Е ДОБРО ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ТРАДИЦИЯТА

Димитър Костов, председател на УС на АТБ, пред в. БАНКЕРЪДимитър Костов е председател на УС на Асоциацията на търговските банки и изпълнителен директор на банка Алианц-България. Роден е в Пазарджик през 1957 година. През 1988-1989 г. е бил началник на Управление Национални финансови баланси в Министерството на икономиката и планирането. До 1992 г. е заместник-министър на финансите, а от 1991-1997 г. - член на пленарния съвет на БНБ.През 1995-1997 г. заема поста министър на финансите в кабинета на Виденов и същевременно е гуверньор за България в Световната банка.Кариерата си в частния сектор започва като изпълнителен директор в Централна кооперативна банка (1997 година). Г-н Костов, като автор на няколко бюджета как ще коментирате разчетите на правителството за 2005 година?- Дългосрочният хоризонт на сравнение на бюджетите е труден и предполага доста обширен анализ. Но ако вземем последните шест-седем години, в които страната е във валутен борд и има ясни перспективи за приемане в Европейския съюз, този бюджет е едно добро продължение на традицията.Тоест в сегашния проект на правителството няма нищо революционно?- Опасно е да се предприемат революционни стъпки в областта на бюджетирането. Самият бюджет отразява дългосрочните процеси в икономиката. Макар че всеки отделен годишен бюджет се представя като нещо отделно и самостоятелно. Проблемът е, когато той не се вписва в целия цикъл, в който живее една икономика.В общи линии бюджетът за 2005 г. отговаря на състоянието на икономиката и на перспективите за нейното развитие. Най-ценното му качество е, че е балансиран. А това е и задължително условие за постигане на макроикономически растеж.Реалистични ли са прогнозите за растеж от порядъка на 5-5.5% за следващата година? И достатъчен ли е този ръст, за да бъде икономиката на страната конкурентна?- Да. Мисля, че параметрите в макрорамката на бюджета позволяват да се постигнат такива равнища на икономически растеж. Иначе българската икономика има нужда най-вече от стабилно развитие растеж. Сигурно биха могли да се гонят и по-високи числа на растежа, само че това се заплаща със цената на нестабилността.За бизнеса е много по-важно процесът да е стабилен. Ако по-високият е последван от рязкото му спадане, това определено не е най-здравословният вариант за развитие на една икономика. Проблемът има своите външни измерения, т.е. всичко, свързано с платежния баланс, устойчивостта на текущата сметка и потоците на нейното финансиране. Както и вътрешни измерения - като стабилност на финансовите потоци към бюджета и на паричното предлагане. Не е за пренебрегване и социалната стабилност, която трябва да бъде гарантирана чрез бюджета.Може ли да се твърди, че бюджетът отразява в достатъчна степен проблемите, които страната има по текущата сметка на платежния баланс?- Дефицитът от 0.5 % е именно отражението на развитието на текущата сметка на платежния баланс. Вярно е, че не може да има преструктуриране на икономиката, без за известни периоди дефицитът по тази сметка да е по-висок. Но също така е вярно, че той трябва да бъде управляван по някакъв начин. И в максимална степен да бъде съобразен с развитието на икономическия потенциал, т.е. с инвестиционната активност. В този смисъл с балансирания бюджет правителството се опитва да създаде условия за намаляване на големия дефицит на текущата сметка и без да попречи на ръста на инвестициите.Има ли нов подход в начина на бюджетиране през последните години?- Разбира се, има неща в конкретиката на бюджета, които са претърпели развитие. Примерно начинът на изготвянето му, изпълнението и постигането на синхрон на отделните нива на самостоятелните бюджети, включително и фискалната децентрализация. Проблемите произтичат от факта, че някои стъпки не са направени достатъчно решително. Това ме кара да мисля, че преструктурирането на бюджетната сфера отново е отложено за бъдещето. Това проличава и от несъответствията между исканията на бюджетните организации на етапа на съставяне на бюджета и възможностите, които позволява бюджетната рамка.Този проблем е твърде сериозен. Той съществува от пет-шест години и не бива да изпада от вниманието на политиците. От това, което с днешна дата правят финансистите от правителството, се вижда, че той не е убягнал от тяхното внимание.Това не са ли всъщност отдавна познати пазарлъци - ресорните министри да искат повече пари, а финансовият - да дава по-малко?- Не става дума за пазарлъци между министерствата и МФ, нито за бюджетна лакомия. По-скоро трябва да се прави точна сметка за възможностите на държавата и това, което се възлага на бюджетните институции. Било чрез законодателни решения, било чрез обществени очаквания. Щом има разминаване между двете, очевидно е, че проблемът ще съществува. А несъответствията ще продължават, докато не се извърши цялостното преструктуриране на бюджетната сфера. То обаче не може да се направи бързо и изведнъж.В интерес на истината вече са предприети някои разумни стъпки в посока на рационализиране на цялостния процес на управление на бюджетните взаимоотношения.Какви например?- Вече се представя средносрочната бюджетна прогноза, което е положително. Освен това е направен опит бюджетът да се състави с подход, ориентиран към резултатите. Тази трансформация на начина на бюджетиране заслужава по-нататъшно внимание. Защото именно така става по-ясен начинът на харчене на парите. Важното е не да се похарчат повече пари, като произведем повече публични услуги, а да се постигне максимално съответствие между изразходваните средства и постигнатия ефект.По ваше време така ли се съставяха бюджетите?- В интерес на истината, не. Тази практика се наложи в някои държави по света от средата на 90-те години. Именно заради разбирането, че трябва да има баланс между резултатите и разходите. Този цялостен преход в бюджетирането преминава през различни етапи. Първо, на база на определяне на разходите, след това и на обема на услугите. Едва към края на 90-те се премина и към бюджетиране на база на резултатите. Някои страни успяха, докато други се провалиха. Така че, приемайки тенденциите в бюджетирането, България не трябва да повтаря грешките на другите.Има ли напрежение в разчетите за приходите, съответно разходите, които държавната хазна ще направи през следващата години? Някои експерти твърдят, че в сметките на правителството има достатъчно резерви и отсега се очертава бюджетен излишък за догодина.- Голямото напрежение идва от необходимостта да се постигне предвиденото ниво на разходите. За да могат бюджетните системи да изпълнят задачите си в рамките на тези разходи. Друго предизвикателство е текущото натрупване на просрочия в отделни бюджетни звена. Най-често в тази връзка се коментират общините. Но не по-малки са дълговете на здравеопазването, които съпътстват преструктурирането на системата. Хронични са и задълженията, трупани от социалното осигуряване и социалното подпомагане. Всъщност доста е трудно да се направят точни оценки по отделните пера. През последните години проектобюджетът се представя, без да бъде съпътстван от обстоен анализ на текущото изпълнение. Мисля, че това е и една от причините за наличието на преизпълнение на бюджетните приходи. Според информацията, която все пак имаме, може да се каже, че равнището на приходите е реалистично. И няма толкова много скрити резерви. Доколкото все пак има потенциал на преизпълнение в рамките на посочените приходни пера, той се компенсира с прекалено амбициозни цели в други.Само форсмажорни обстоятелства ли могат провалят бюджет 2005?- В самият бюджет е отделено специално внимание на всички рискове, които биха могли да го съпътстват. Има и достатъчно резерви, които да компенсират настъпването на евентуални рискови събития. Това е познатата практика ведомствата да не получават част от средствата за тях в бюджета, докато не стане ясно, че планираните приходи не бъдат събрани. За 2005 г. е планирано на този принцип да бъдат задържани 7% от субсидията за отделните ведомства. Разбира се, много по-добре щеше да е, ако беше изпълнена средносрочната програма, обявена от правителството. Тя предвиждаше да се посочат конкретни данъчни пера в рамките на тези 7 %, за които да е ясно предварително, че могат да се реализират, ако има изпълнение на приходите. Политици и синдикати, както и представителите на бизнеса критикуват бюджета от гледна точка на преразпределителната роля на държавата. Според повечето от неангажираните с властта финансисти чрез бюджета правителството засилва намесата си в икономиката. Имат ли основание тези критики?- Част от тях се дължат на едно доста произволно тълкуване на нещата. Не съм съгласен, че преразпределителната роля на държавата нараства. Примерно една груба илюзия, която се създава, е, че в бюджета се отчитат и оборотите между бюджетните организации. Най-яркият пример за това са социалните осигуровки на заетите в бюджетната сфера - това са средства от порядъка на 1.3% от БВП. Само че това са обороти, т.е. тези социални осигуровки се плащат първо с данъците, които се събират. След това отново се превъртат като приход в относително самостоятелния бюджет на социалното осигуряване. И всъщност крайният разход са единствено пенсиите на държавните служители. Получава се нещо като повторно броене, което некоректно се представя като преразпределителна функция на държавата. Правителството се оплаква, че възможностите за маневриране в рамките на отделните пера са доста ограничени. Основният аргумент е, че разходите за пенсии, социално подпомагане и други са много големи. Има ли начин да се избегнат тези харчове на хазната?- При този мащаб на икономиката, който сме постигнали, въпросите с преразпределението на доходите не могат да бъдат игнорирани. Това важи и за въпросите, свързани с решението на проблема с бедността и подпомагането на най-бедните слоеве на населението. Но така става по цял свят.Бюджетът има две основни функции. Едната е социална - насочена към бедните слоеве на населението. Другата е свързана с предоставянето на публични услуги. Отделен въпрос е дали те са ефективни. А що се отнася до публичните услуги - щом искаме да влезем в ЕС, би трябвало да инвестираме и в тяхното развитие. Това не става без пари.

Facebook logo
Бъдете с нас и във