Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

БИТКИ ЗА ВЛАСТ ПРАЩАТ КОМПЛАСТ В БЕЗДНАТА

Може да се каже, че случаят със съсипването на завода за пластмасови изделия Компласт в Берковица е изключително тривиален в контекста на българската действителност. Това не е единственият пример за свръхзадлъжняло предприятие, за което държавата така и не успя да намери стратегически инвеститор и по тази причина го предложи за масова приватизация. Оттук нататък събитията следват обичайната логика. Фирми и дребни акционери придобиват акции на агонизиращото предприятие. И тъй като няма приватизационен договор, който да обвърже новите собственици с някакъв ангажимент за запазване на работните места, имуществото и дейността на завода, върволица от свързани фирми и подставени лица неистово търсят начини да се облагодетелстват за негова сметка или просто да осребрят средствата, вложени за придобиването му. Дотук нищо ново под слънцето. Ако Компласт не беше единственият завод в Берковица, който до раздържавяването му през 2000 г. е давал препитание на 300 семейства. Това е причината жителите на балканското градче да са особено чувствителни, щом се спомене името на завода.Предприятието е построено през 1963 г. върху терен от 100 дка, от които 35 дка са застроена площ. Навремето в него се произвеждали копчета от полиестерна смола по италианска технология, а по-късно PVC-дограма и различни профили от същия материал, предназначени за пазарите в страните членки на бившия Съвет за икономическа взаимопомощ (СИВ). През 1986 г. съществуващата тогава ТБ Минералбанк отпуска на държавното предприятие валутен кредит за купуването на скъпа японска поточна линия за производството на различни пластмасови изделия за бита, фармацевтичната и медицинската промишленост. През 1995 г. японският дълг, чиято равностойност е преизчислена на 2 417 277 щ. долара, е преоформен като задължение на завода към държавата по Закона за уреждане на несъбираемите кредити (ЗУНК) със срок на погасяване 2006 година. Огромните задължения на дружеството, които с лихвите доближават 4 млн. щ. долара, естествено отблъскват потенциалните стратегически инвеститори и опитът на Агенцията за приватизация да раздържави касово 77% от Компласт пропада. Държавното предприятие се озовава в списъка за масова приватизация и през 1999-2000 г. основен дял от него придобива Балканфон ЕООД (51.77%), собственост на Веселин Стефанов Добрев. Негови съдружници стават Петко Върбанов, който получава 4.71% и Владислав Дамяновски - 4.79 процента. Дял от 3.12% от дружеството придобива и Надежда Дачева, съпруга на Любомир Дачев, бивш промишлен министър в правителството на Жан Виденов. И 18 служители на Главболгарстрой стават собственици на 1.6 на сто от капитала на Компласт. Други 0.03% от него придобиват 400 работници и служители на завода. През май 2000 г. за директор на акционерното дружество е избран Георги Евстатиев. Той се задържа на този пост само една година. На 20 април 2001 г. бившият шеф влиза отново в завода, но този път по силата на договор за наем на цялото движимо и недвижимо имущество на предприятието, сключен между Компласт АД и фирмата на Евстатиев Композит ОПКМГ ООД. Неразделна част от този договор е подписаното споразумение, според което търговският представител на Компласт - Компласт трейдинг (със съдружници завода в Берковица и Корект транс на бизнесмена Манол Велев), възлага производството на продукция, включително и на ишлеме, на семейната фирма на Евстатиев (Композит ОПКМГ). Наемът е символичен - 1000 лв. на месец. Обяснението на този факт не е лишено от логика - в интерес на двете страни е заводът да произвежда продукция, която свързаното с него търговско дружество да продава. В името на доброто партньорство дори се говори, че тригодишният договор може да бъде удължен с още десет години. По тази причина Евстатиев не възразявал, когато ръководството на завода го молело за дребни месечни заеми от 9000 лв. за оборотни средства, които влизали в касата на Компласт под формата на предплатен наем. За тях няма официални документи, освен приходни касови ордери, с които разполагат и адвокатите на двете страни. Ще ги оспоря в съда. Не се знае нито какви са, нито откъде са тези документи. Някои са с печат на мажоритарния собственик Балканфон, други - с печат на Компласт, но под повечето има само неясни подписи - коментира защитата на Компласт трейдинг. - Практиката е да се издават фактури с данните на фирмата и с имената на упълномощеното лице и едва тогава да се пишат касови ордери за постъпилите пари. Възстановяването на производството се прави с голям ентусиазъм. Разработват се маркетингови стратегии. Всичко като че ли върви по мед и масло до момента, когато Компласт и Компласт трейдинг прекратяват едностранно договора Версията на Композит е, че ръководството на завода в Берковица е намерило начин да продаде изгодно в Косово уникалната японска поточна линия, за която вече стана дума. Само месец-два след подписването на договора наемателят отказа да изпълнява поръчки на ишлеме. Открихме, че Композит провежда нелоялна търговска политика спрямо нас. В договора изрично е записано, че Компласт трейдинг е изключителен търговски представител за клиентите, с които е обявил, че работи. Оказа се, че в същото време Композит е продавал готова продукция на същите тези фирми, и то на цени, далеч под предварително договорените, твърдят адвокатите на Компласт. В подкрепа на твърдението си те показват дебела папка с експедиционни документи, които според тях недвусмислено доказват, че Композит е продавало готова продукция на клиенти на Компласт трейдинг по занижени цени.На 18 март 2002 г. заводът е запечатан, а работниците на Композит не са допуснати до цеховете му. От тази дата насетне започва съдебната драма на завода Мудните процедури опъват нервите на Георги Евстатиев и Манол Велев. Спорещите страни се опитват с различни средства да спечелят и самите съдебни институции - всяка за своята кауза. Преписките хвърчат между Районната и Окръжната прокуратура в Монтана, за да стигнат накрая до Апелативна и Върховна касационна прокуратура. В зависимост от решенията на различните инстанции работниците са ту в завода, ту на улицата. Последната обезпечителна заповед от 20 януари 2003 г. на Окръжния съд в Монтана отново връща наемателя Композит в предприятието.По същото време съдебната битка стига до кулминацията си, тъй като в нея се включва и Агенцията за държавните вземания. Финансовото министерство внася в Софийския градски съд молба да се открие процедура по обявяване в несъстоятелност на дружеството в Берковица. Дългът по ЗУНК е признат за изискуем, защото е нарушен погасителният план. Претенциите на агенцията се основават на факта, че частното задължение към държавата значително надхвърля активите на завода, които са около 3 млн. лева. Естествено, юристите на Компласт го оспорват в Софийския градски съд. Докато тази процедура не приключи, държавното ведомство няма право да предявява иск за обявяване на дружеството в несъстоятелност, казват те. Опонентите им от Композит също внасят молба с подобно искане в Софийския градски съд на 12 февруари 2003-а. В нея те посочват, че са платили на Компласт АД авансово 88 400 лв. наем за завода и е понесло имуществени вреди за 56 591 лв. от продължилата повече от година сага със запечатването и разпечатването на цеховете. Не целим ликвидирането на Компласт, по-скоро искаме да накараме дружеството да изплати щетите и да върне авансово внесения наем, категорично заявиха пред в. БАНКЕРЪ адвокатите на Композит. Защитата на Компласт обаче е убедена, че наемателят се стреми да ликвидира завода и после да купи активите му за жълти стотинки. Междувременно двете страни трупат дебели папки с доказателства за изчезнали машини и оборудване, изнесени по времето, когато заводът е преминавал ту в ръцете на Компласт, ту в ръцете на Композит. От 26 март в завода е назначен и временен синдик - Иво Велчевски, който трябва да опази имуществото на предприятието и да защити правата на кредиторите - засега те са държавата и Композит.Докато съдбата на Компласт е на везните на сляпата Темида, жителите на Берковица се молят за бърза развръзка, за да може предприятието отново да заработи и да дава хляб на 300 семейства.

Facebook logo
Бъдете с нас и във